Определение № 1088 от 26.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 390/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение № 10086 от 09.08.2022г. по в.т.д. № 3283/2018г. на Апелативен съд – София е потвърдено решение № 4753 от 20.09.2017г. по т.д. № 138/2014г. на Окръжен съд – Благоевград.

С първоинстанционното решение „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (в несъстоятелност) е осъдено да заплати на "Булгаргаз“ ЕАД сумата от 1 525 936. 98 лева, представляваща част от главница за неплатена цена на доставен природен газ по т. 1.1 от споразумение от 26.03.2014г., сключено за изплащане на просрочени задължения по договор № 206-2013 от 13.12.2012г. за доставка на природен газ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба (26.11.2014г.) до окончателното плащане на сумата. Също с решението „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е осъдено да заплати сумата от 61 010. 72 лева, представляваща договорна неустойка по т. 1.2 от споразумението от 26.03.202014г., начислена върху главницата до 10.03.2014г., 24 176. 10 лева, договорна неустойка по т. 3, предложение второ от споразумението, начислена върху главницата за периода от 11.04.2014г. до 26.03.2014г., датата на споразумението, и сумата от 92 851. 75 лева, представляваща договорна неустойка по т. 6 от споразумението от 26.03.2014г. върху неплатените на падежа погасителни вноски от главницата по т. 1.1 от споразумението за периода от 31.05.2014г. до 26.11.2014г., датата на исковата молба. Предявените от "Булгаргаз“ ЕАД срещу „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (в несъстоятелност) искове за главницата по т. 1.1 от споразумението от 26.03.2014г. над уважения размер от 1 525 936. 98 лева до предявения размер за сумата от 4 417 951. 54 лева, за неустойка по т. 6 от споразумението над уважения размер от 92 851. 75 лева до предявения размер за сумата от 103 736. 75 лева, както и искът за неустойка по т. 5 от споразумението от 26.03.2014г., предявен за сумата от 147 958. 12 лева, са отхвърлени като неоснователни.

С подадена касационна жалба "Булгаргаз“ ЕАД обжалва решението на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Благоевград в отхвърлителната част – за разликата на присъдената главница по споразумението от 26.03.2014г. до пълния предявен размер от 4 417 951. 54 лева, за разликата на присъдената неустойка по т. 6 от споразумението до претендирането 103 736. 75 лева, както и в частта на неустойката по т. 5 от споразумението за цялата предявена сума от 147 958. 12 лева. Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е обсъдил и е игнорирал направените във въззивната жалба съображения за нарушение на чл. 297 от ГПК относно незачитане на влязлото в сила решение по частичните искове (т.д. № 88/2014г. на Окръжен съд – Благоевград), за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД с отъждествяване на критериите „обременителност“ и „по-стар дълг“, както и възражението за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно дължимостта на неустойката по т. 5 от споразумението от 26.03.2014г. Не са изложени мотиви относно приложението на разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД и изводи относно дължимостта на неустойката по т. 5 от споразумението. При постановяване на решението си Апелативен съд – София не се е съобразил изцяло със СПН, формирана с решението по частичните искове, като пряк израз на незачитането на СПН е изводът, че задълженията на ответника по текущите фактури за доставка на газ и по Споразумението са еднакво обременителни. С влязлото в сила решение е било прието, че като по-обременителни следва да се приемат по-рано падежиралите задължения по текущите фактури и по вноските по споразумението. Неправилно от въззивния съд е определена поредността на погасяването на задълженията на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД към касатора по споразумението от 26.03.2014г. и по текущите доставки чрез плащанията, извършени от ответника и „НЕК“ ЕАД. Неправилно е определен и моментът, в който се преценява обременителността на задълженията по чл. 76, ал. 1 от ЗЗД – при разрешаване на спора относно погашенията, направени със съответното плащане.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни и материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната и незадължителната практика на Върховния касационен съд, както и въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора "Булгаргаз“ ЕАД въпроси са:

1. Длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и да изложи мотиви по всички възражения на страните и направените от съда изводи?

Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 19 от 07.08.2018г. по т.д. № 2124/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 202 от 25.01.2018г. по т.д. № 1826/2016г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 198 от 11.10.2018г. по т.д. № 570/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 144 от 22.11.2019г. по т.д. № 2579/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 192 от 29.01.2018г. по т.д. № 44/2017г. на ВКС, ТК, І т.о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи в решението си свои собствени мотиви, в които да отрази своята самостоятелна преценка на събраните по делото относими и допустими доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, или може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение?

Касаторът се позовава на решение № 310 от 08.01.2019г. по гр.д. № 915/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 146 от 26.07.2017г. по гр.д. № 61210/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 198 от 08.01.2014г. по гр.д. № 1619/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.

3. Разпростира ли се СПН, формирана с решение по частичен иск, върху правопогасяващите и правоизключващите възражения на ответника и длъжен ли е съдът, пред който е предявен искът за останалата част от вземането, да третира като преклудирани правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право?

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС и решение № 141/14.07.2016г. по гр.д. № 7446/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

4. При наличие на множество парични задължения на длъжник към един и същи кредитор кой е моментът, към който следва да бъде извършена преценката кое задължение на длъжника е по-обременително по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД и кои са критериите за определяне на по-обременителните задължения към този момент (по-рано настъпилият падеж на дълга, по ранното му възникване, др.)?

Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещната страна по жалбата „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (в несъстоятелност) е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

В. С., синдик на несъстоятелното дружество, конституирана като страна в производството при възобновяването му по реда на чл. 637, ал. 3, т. 2 от ТЗ, след откриването на производство по несъстоятелност на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД съгласно решение от 20.02.2019г. по т.д.н. № 252/2016г. на Окръжен съд – Благоевград, не е дала становище по жалбата.

Третото лице подпомагаща страна на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (в несъстоятелност) - „Национална електрическа компания“ ЕАД, оспорва жалбата.

Отговор не е подаван от Комисията за енергийно и водно регулиране, също подпомагаща страна на ответника.

Срещу решението на Апелативен съд – София, в частта на потвърденото решение на Окръжен съд – Благоевград в осъдителната му част е подадена касационна жалба от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (в несъстоятелност) с оплаквания за недопустимост и неправилност. Недопустим е по-късно предявен частичен иск между същите страни, на същото основание, но за различна част от вземането, поради това, че размерът на претенцията не е индивидуализиращ белег на спорното право. За пределен период настоящото производство и това по т.д. № 88/2014г. на Окръжен съд – Благоевград са били едновременно висящи. По същество въззивният съд неправилно и необосновано е приел, че възраженията на касатора – ответник относно недействителност на договора от 13.12.2012г., споразумението от 26.03.2014г. актовете на държавния регулаторен орган за формиране на цената на доставен природен газ са преклудирани с разрешаване на спора по т.д. № 88/2014г. на Окръжен съд – Благоевград. С издаването на решенията, с които е утвърдил цените за продажба на природен газ от „Булгаргаз“ ЕАД и за изкупуване от „НЕК“ ЕАД на електрическата енергия, произведена от ответника, регулаторният орган КЕВР е нарушил чл. 102 от ДФЕС. Допуснато е грубо нарушение на чл. 37 от ДФЕС, забраняващ държавата за фаворизира държавните монополи от търговски характер за сметка на други предприятия. Ответникът е жертва на злоупотреба с господстващо положение. Тази злоупотреба се осъществява чрез мерки, имащи отстраняващ от пазара ефект, като например ценова преса, ценова дискриминация, недопустимо крос-субсидиране и прекомерно високи цени. Националната юрисдикция е длъжна служебно да изследва оспорените актове.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни и материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и с актовете на Съда на Европейския съюз – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, както и въззивното решение в обжалваната част е очевидно неправилно – касационно основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (в несъстоятелност) въпроси са:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по отхвърлено от първостепенния съд възражение за прекратяване на производството поради наличието на две висящи производства с един и същи предмет, но предявени като частични искове?

2. Допустимо ли е прекратяването на по-късно предявен частичен иск, който има за предмет друга част от вземането?

3. Налице ли е идентитет при предявяване на искове между едни и същи страни на едно и също основание, но с искане за присъждане на различни части от общия размер на претендираното вземане?

Според касатора по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 674 от 23.09.2014г. по ч.гр.д. № 3991/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и определение № 843 от 05.12.2011г. по ч.т.д. № 622/2011г. на ВКС, ТК, І т.о.

4. Противоречие на материалното право с чл. 101, чл. 102 и чл. 37 от ДФЕС счита ли се за противоречие с обществения ред на Република България и като такова представлява ли нарушение на разпоредбите на ДФЕС издадените решения на КЕВР за утвърждаване цените за продажба на природен газ от „Булгаргаз“ ЕАД и за изкупуване от „НЕК“ ЕАД на електрическа енергия, произведена от ответника?

5. В производство по предявен иск по чл. 327, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД разглеждане на възражение за нищожност на решенията на КЕВР представлява ли преценка по съществото на спора?

6. Задължен ли е съдът, който разглежда иска по чл. 327, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, да разгледа възражение на ответника за нищожност на решения на КЕВР за утвърждаване цените за продажба на природен газ от „Булгаргаз“ ЕАД и за изкупуване от „НЕК“ ЕАД на електрическата енергия, произведена от ответника, основано на противоречие с чл. 101, чл. 102 е чл. 37 от ДФЕС за наличие на злоупотреба с господстващо положение и наличие на ценова преса?

Във връзка с трите въпроса от касатора са посочени решения на Съда на Европейския съюз.

Отговор на касационната жалба е подаден от "Булгаргаз“ ЕАД. Дружеството оспорва касационната жалба на ответника „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (в несъстоятелност).

Касационната жалба се оспорва и от подпомагащата страна „Национална електрическа компания“ ЕАД.

Комисията за енергийно и водно регулиране не е дала становище по жалбата.

Синдикът на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е изразил становище в подкрепа на подадената от дружеството въззивна жалба.

Касационните жалби по делото са редовни, като съответстващи на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустими – подадени в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването.

За да постанови решението си, като е препратил и към мотивите на първоинстанционния съд, съставът на Апелативен съд - София е приел от фактическа страна, че на 26.03.2014г. между "Булгаргаз“ ЕАД и „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е било сключено споразумение по повод изплащане на просрочени към 10.03.2014г. задължения на ответника по Договор № 206-2013г. от 13.12.2012г. за доставка на природен газ. Съгласно споразумението към 10.03.2014г. задълженията са били в размер на 5 478 962. 26 лева, съответно за периода от месец ноември 2013г. до месец февруари 2014г. Сумата е включвала главница в размер на 5 417 951. 54 лева (т. 1.1) и лихва в размер на 61 010. 72 лева (т.1.2). Главницата е била платима по Погасителен график – Приложение № 1, неразделна част от споразумението – 300 000 лева до 31.03.2014г., 1 000 000 лева до 30.04.2014г., 1 100 000 лева до 31.05.2014г., 600 000 лева до 30.06.2014г., 500 000 лева до 30.09.2014г., 600 000 лева до 31.10.2014г., 700 000 лева до 30.11.2014г. и 617 951. 54 лева до 31.12.2014г. (т. 2 от споразумението). Съгласно клаузата на т. 3 в срок до два работни дни от споразумението е трябвало да бъде платена сумата от 61 010. 72 лева, начислена лихва до 10.03.2014г., както и лихва в размер на основания лихвен процент, определен от БНБ, плюс десет пункта, изчислена на база 360 дни върху задължението по т. 1.1 за период от 11.03.2014г. до 26.03.2014г., датата на подписване на споразумението. Това е била дължимата лихва и по договора от 13.12.2012г. Съгласно т. 5 от споразумението, считано от датата на подписването му до окончателното плащане на дълга „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е трябвало да заплаща лихва в размер на основания лихвен процент, определен от БНБ, плюс 5 пункта годишно върху остатъчния размер на дълга по т. 1.1 ежемесечно, не по-късно от падежите на съответните вноски. При неизплащане на дължима вноска по Погасителния график в определения срок е била дължима лихва в размер на ОЛП, определен от БНБ, плюс 10 пункта, изчислена на база 360 дни върху неизплатената в срок вноска, до датата на окончателното плащане (т. 6). В тези случаи не се е начислявала лихвата по т. 5 върху сумата, чието плащане е забавено. „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е поело задължение да извършва в срок заплащане и на текущо възникналите парични задължения по двустранни договори и споразумения (т. 8). Погасяването на задълженията се е извършвало по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД (т. 9), а за дата на извършване на плащанията се е приемала датата на заверяване на банковата сметка на „Булгаргаз“ ЕАД (т. 4). При забава в плащането на някоя от вноските по Погасителния график с повече от 30 дни, цялата неизплатена част от задължението по 1.1 от споразумението е ставала незабавно изискуема (т. 10).

След сключване на споразумението „Булгаргаз“ ЕАД е продължило доставките на природен газ на ищеца, за които за времето от 05.03.2014г. до 07.11.2014г. са били издавани фактури, дебитни известия и кредитни известия, с обща фактурирана стойност 4 602 657. 19 лева.

Междувременно на 11.12.2013г. между страните и „Национална електрическа компания“ ЕАД е било сключено споразумение, в което е било констатирано, че по действащ договор за продажба на електрическа енергия „НЕК“ ЕАД заплаща на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД стойност на доставена електрическа енергия, а по действащ договор за доставка на природен газ „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД заплаща на „Булгаргаз“ ЕАД стойността на доставения му природен газ. Страните са се споразумели „НЕК“ ЕАД да изплаща изцяло дължимите суми за доставена електрическа енергия на „Булгаргаз“ ЕАД, като с изплатените суми се погасяват за задълженията на „НЕК“ ЕАД, но и на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД към „Булгаргаз“ ЕАД (т. 3, 4, 5 от споразумението). До 5-то число на всеки месец през спора на действие на споразумението „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е трябвало да уведоми писмено „Булгаргаз“ ЕАД кои задължения по договора за доставка на природен газ ще погасява със сумите, които „НЕК“ ЕАД ще изплати през същия месец (т. 6). След получаване на сумата „Булгаргаз“ ЕАД е трябвало да уведомява „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД за извършеното плащане (т. 7).

За периода от 10.03.2014г. до 31.12.2014г. по разплащателна сметка на „Булгаргаз“ ЕАД са постъпили суми от 4 827 040. 62 лева, от които преводите, извършени от „НЕК“ ЕАД са били в размер на 3 981 140. 62 лева, а от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД – 845 900 лева. Като основание в преводните нареждания от „НЕК“ ЕАД са били посочвани номера на фактури, издавани от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД за извършвани доставки, т.е. преводите са били без посочено основание за плащане на задълженията на ответника. При извършваните от ответника плащания са били посочени две конкретни издадени от „Булгаргаз“ ЕАД фактури по нови доставки на природен газ, след споразумението (фактури от 05.03.2014г. и 02.04.2014г., общо 830 900 лева). С писма на дружеството от 13.11.2014г. и 27.11.2014г. за прихващане на извършени преводи от „НЕК“ ЕАД по споразумението от 26.03.2014г. са били посочени сумите от 49 717. 07 лева, 13 909. 80 лева и 22 918. 91 лева.

По предходно образувано т.д. № 88/2014г. на Окръжен съд - Благоевград "Булгаргаз“ ЕАД е претендирало сумата от 1 000 000 лева, представляваща първа вноска от 300 000 лева с падеж 31.03.2014г. и част от втората вноска в размер на 700 000 лева с падеж 30.04.2014г. по споразумението от 26.03.2014г., със законната лихва, както и неустойки. Делото е било образувано след издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 468/2014г. на Районен съд – Петрич.

По настоящото дело е бил претендиран остатъкът от главницата (4 417 951. 54 лева), със законната лихва за забава от датата на исковата молба, както и 61 010. 72 лева, договорна неустойка по т. 1.2 от споразумението от 26.03.202014г., начислена върху главницата до 10.03.2014г., 24 176. 10 лева, договорна неустойка по т. 3, предложение второ от споразумението, начислена върху главницата за периода от 11.04.2014г. до 26.03.2014г., датата на споразумението, сумата от 103 736. 75 лева, представляваща договорна неустойка по т. 6 от споразумението от 26.03.2014г. върху неплатените на падежа погасителни вноски от главницата по т. 1.1 от споразумението за периода от 31.05.2014г. до 26.11.2014г., датата на исковата молба, както и неустойка в размер на 147 958. 12 лева по т. 5 от споразумението от 26.03.2014г.

Исковете на "Булгаргаз“ ЕАД по т.д. № 88/2014г. на Окръжен съд - Благоевград относно главниците са били приети неоснователни като погасени чрез плащане от „НЕК“ ЕАД, съгласно постигнатото тристранно споразумение от 11.12.2013г. В този смисъл е било постановеното решение № 3371 от 24.07.2015г. по т.д. № 88/2014г. на Окръжен съд – Благоевград, потвърдено с решение № 192 от 27.01.2016г по т.д. № 3884/2015г. на Апелативен съд – София, недопуснато до касация съгласно определение № 598 от 12.12.2016г. по т.д. № 60009/2016г. на Върховен касационен съд, ГК, І г.о.

При тези установени фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от Договор № 206-2013г. от 13.12.2012г. за доставка на природен газ, както и от споразумението от 26.03.2014г. към договора. Цената на доставения природен газ за четвъртото тримесечие на 2013г. и първото тримесечие на 2014г. е била определена съответно с решение № Ц-35/27.09.2013г. и № Ц-40 от 18.12.2013г. на държавния регулаторен орган КЕВР. Със споразумението от 26.03.2014г. ответникът е признал задълженията си за цената на доставения природен газ в този период – 5 478 962. 26 лева главница и лихви към 10.03.2014г. Вноските относно главницата са били дължими по уговорения в споразумението от 26.03.2014г. график.

За главницата е било прието, че е погасена частично чрез извършените плащания от „НЕК“ ЕАД, както и чрез плащанията, направени от ответника (без тези по фактурите, издадени за новите извършени доставки, при които от ответника е било изрично посочено основанието за плащането). При съобразяване на плащанията, остатъчният дълг е бил определен в размер на 1 525 936. 98 лева, в какъвто смисъл са били и изчисленията в заключението на изслушаната в първоинстанционното производство тройна съдебно-техническа експертиза. По-конкретно за сумите от 49 717. 07 лева, 13 909. 80 лева и 22 918. 91 лева, платени от „НЕК“ ЕАД, ответникът е направил изрично изявление, че погасяват главницата по споразумението (чл. 76, ал. 1 от ЗЗД). Задълженията по т.1.1 от споразумението от 26.03.2014г. и тези за текущите доставки са били еднакво обременителни по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД - при забава за плащането им е била дължима неустойка в размер на основния лихвен процент, определян от БНБ, плюс 10 пункта. Поради това, според въззивният съд, е бил приложим критерият дата на възникване на задълженията. Задълженията по споразумението, обхващащи доставки на природен газ за четвъртото тримесечие на 2013г. и първото тримесечие на 2014г., са били по-стари, поради което съдът е приел, че те са били и погасените.

Съгласно въззивното решение за дължими са приети още претендираната неустойка (наименувана лихва) по т. 1.2 от споразумението за забавата при плащанията до 10.03.2014г.; неустойката по т. 3, предложение второ от споразумението от 11.03.2014г. до 26.03.2014г. и неустойка по т. 6 от споразумението (до размера от 92 851. 75 лева), съгласно изчисленията на вещите лица по делото.

Неустойката по т. 5 от споразумението е счетена недължима, тъй като, съгласно споразумението от 26.03.2014г., е била изрично изключена при заплащането на неустойка по т. 6, която е присъдена.

Възраженията на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, поддържани още в отговора на исковата молба, че договорът от 13.12.2012г. и споразумението от 26.03.2014г. са били сключени от „Булгаргаз“ ЕАД от позицията му на предприятие с господстващо положение на пазара за доставка на природен газ, че цената, която „Булгаргаз“ ЕАД претендира за доставения природен газ, противоречи на правилата на конкуренцията (чл. 102 от ДФЕС и чл. 21 от ЗЗК) и че с издаването на решенията, с които е утвърдил цените за продажба на природен газ от „Булгаргаз“ ЕАД и за изкупуване от „НЕК“ ЕАД на електрическа енергия, регулаторният орган КЕВР е допуснал груба нарушение на чл. 37 от ДФЕС, забраняващ държавата да фаворизира държавните монополи от търговски характер за сметка на други предприятия, са намерени от въззивния съд за неоснователни. Възраженията са били възприети като относими към действителността на договора от 13.12.2012г. и споразумението от 26.03.2014г., съответно валидността на решенията на КЕВР. Действителността на договора и споразумението обаче е била потвърдена с влязлото в сила съдебно решение по т.д. № 88/2014г. на Окръжен съд – Благоевград относно частично предявените искове за главницата по споразумението. Това решение съдът е длъжен да зачете. Същото е по отношение на валидността на решенията на КЕВР, с които е била определена цената на природния газ. Според въззивния съд установените с решението по частичен иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо.

По касационната жалба на "Булгаргаз“ ЕАД

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Четвъртият поставен от касатора „Булгаргаз“ ЕАД материалноправен въпрос относно момента, към който следва да бъде извършена преценка кое задължение на длъжника е по-обременително по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – въпрос, част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. Съгласно изложеното в касационната жалба на страната, неправилно от въззивния съд е било прието, че обременителността на задълженията следва да бъде преценявана от гледна точка на момента, към който бива разрешаван спорът за това кои задължения са погасени със съответните плащания.

Макар да отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, относно въпроса не е удовлетворен допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, така както този критерий е посочен от касатора. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Напротив, във връзка с въпроса съществува практика на Върховния касационен съд и тя е в смисъл, че условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 от ЗЗД се определят към момента на изпълнението (Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г.). В този смисъл са и изводите на въззивния съд – преценката дали някое от паричните задължения на ответника е по-обременително е била е била с оглед момента на съответното плащане от „НЕК“ ЕАД и от ответника „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД.

Четвъртият въпрос на касатора в останалата част – относно критериите за определяне на по-обременителните задължения, е общ и хипотетичен. Поради това не може да бъде определен като правен въпрос от значение за изхода на делото. В съдебната практика не е спорно, че обременителността по чл. 76, ал. 1 от ЗЗД следва да се преценява към момента на изпълнението и че по-обременително е това задължение, чието неизпълнение се отразява по-неблагоприятно върху имуществената сфера на длъжника. Но също съгласно съдебната практика въпросът дали конкретното задължение е най-обременително, е фактически (решение № 241 от 20.02.2018г. по т.д. № 985/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.), като подлежи на пълно и главно доказване от длъжника. Или така поставен, въпросът на касатора не предполага еднозначен отговор, а зависи от конкретните обстоятелства по делото.

Не е правен въпрос от значение за изхода на делото третият процесуалноправен въпрос на касатора. Въпросът е относно задължението на съда, пред който е предявен искът за останалата част от вземането, да третира като преклудирани правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника, но в случая се касае за правопогасяващи възражения на ответната страната – за извършени от „НЕК“ ЕАД и от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД плащания, с които предявените по делото вземания са били погасени.

Същевременно не е удовлетворен и допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с въпроса. Съгласно постановките на т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, формираната сила на пресъденото нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, но правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират. Допустимо е за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Това е по същество е възприел и въззивният съд в решението си, излагайки самостоятелни изводи да това дали претендираните вноски от главницата по споразумението от 26.03.2014г. са погасени чрез плащане.

Първите два процесуалноправни въпроса на касатора относно задължението на въззивния съд да отговори на оплакванията във въззивната жалба и да изложи свои собствени мотиви, в контекста на заявеното в касационната жалба на "Булгаргаз“ ЕАД, че това не е било направено, са въпроси от значение за изхода на делото.

Не е налице обаче поддържаното във връзка с въпроса допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно тази практика въззивната инстанция изготвя свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността й като решаваща, включително при действащия ГПК, уреждащ второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване; въззивният съд е длъжен, когато потвърждава първоинстанционното решение, независимо дали чрез препращане към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК.

В случая, противно на оплакванията в касационната жалба, въззивният съд се е произнесъл относно значението на влязлото в сила съдебно решение по т.д. № 88/2014г. на Окръжен съд – Благоевград относно частично предявените искове за главницата по споразумението от 26.03.2014г. Прието е, че със сила на пресъдено нещо се ползват установените с решението общи правопораждащи факти на спорното право. Изрично е тълкувана разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, при което критериите „обременителност“ и „по-стар дълг“ не са приемани равнозначни. Дължимостта на неустойката по т. 5 от споразумението от 26.03.2014г. е отречена при тълкуването на клаузите на споразумението, в какъвто смисъл са били и изводите на първоинстанционния съд. Правилността на тези изводи на въззивния съд не може да бъде обсъждана във фазата по селектиране на касационната жалба.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София в обжалваната от „Булгаргаз“ ЕАД част.

По касационната жалба на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (в несъстоятелност)

Липсва вероятност въззивното решение да е недопустимо поради недопустимост на предявените от „Булгаргаз“ ЕАД искове. Оплакването на касатора се основава на твърдението, че предявените от това дружество искове са частични, но това не отговаря на обстоятелствата по делото. По настоящото дело са предявени останалата част от вземанията на „Булгаргаз“ ЕАД по споразумението от 26.03.2014г., сключено по повод изплащане на просрочени към 10.03.2014г. задължения на ответника по Договор № 206-2013г. от 13.12.2012г. за доставка на природен газ. Допълнително в т. 3 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС е посочено кога по-късно предявен частичен иск е недопустим – не изобщо, а когато е предявен за същата част от вземането. Не е налице процесуална пречка по смисъла на чл. 126 от ГПК за допустимост на последващ частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените искове се отнасят до различни части от вземането.

Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по формулираните от касаторите въпроси.

Първите три въпроса са свързани с оплакването на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (в несъстоятелност) за недопустимост на производството, но въпросите са основани на невярното твърдение, че след образуването на по т.д. № 88/2014г. на Окръжен съд – Благоевград, по настоящото дело от „Булгаргаз“ ЕАД са предявени частични искове.

Останалите въпроси не са правни въпроси от значение за изхода на спора и не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Те са свързани с оплакването на касатора, че по реда на косвения съдебен контрол, осъществяван върху административни актове, следва да бъде установена нищожността на решенията на КЕВР по утвърждаване цените за продажба на природен газ и на електрическа енергия. В решаващите си мотиви обаче въззивният съд е приел, че действителността на договора от 13.12.2012г. и споразумението от 26.03.2014г., както и валидността на решенията на КЕВР са били потвърдени с влязлото в сила съдебно решение по т.д. № 88/2014г. на Окръжен съд – Благоевград относно частично предявените искове за главницата по споразумението, което решение следва да бъде зачетено. Оплаквания срещу приетата приложимост на разпоредбата на чл. 297 от ГПК в случая, за което да са формулирани и касационни въпроси (въпрос) няма.

Поради изложеното липсва основание за допускане на касационно обжалване и по въпросите на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (в несъстоятелност). Същевременно не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната от този касатор част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

От името на „Булгаргаз“ ЕАД е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат за изготвяне на отговор на касационната жалба от 45 000 лева с ДДС, за което са представени данъчна фактура № 2965/15.12.2022г. и извлечение от сметка. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).

Воден от горното съдът