Определение № 116 от 01.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 455/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Свежа С. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 12135/29.10.2020 г. по в. т. д. № 1752/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2/09.01.2020 г. по т. д. № 78/2018 г. по описа на Пернишкия окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на Г. против ФЬОЛЕ ГРУП ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], за да се приеме за установено, на основание чл.422 ГПК, че дружеството дължи на ищцата сумата от 120 000 лв., ведно със законната лихва от 14.10.2018 г. до окончателното й изплащане, въз основа на запис на заповед от 04.02.2016 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 5431/17.10.2018 г. по ч. гр. д. № 7108/2016 г. на Пернишкия районен съд, като ищцата е осъдена да заплати сторените от насрещната страна разноски, съответно за първата и въззивната инстанция. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се решаващите изводи на съда за приложение на разпоредбата на чл.40 ЗЗД, евентуално за осъществяване на фактическия й състав. По подробно изложени съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на разноските за всички инстанции. Искането за достъп до касация се основава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните въпроси: 1/ Приложима ли е разпоредбата на чл.40 ЗЗД при органното представителство; 2/ Налице ли е увреждане на търговско дружество само поради факта, че негов управител е издал запис на заповед без наличие на каузално правоотношение. По първия въпрос се сочи противоречие с практика на ВКС, както следва – ТР № 3/15.11.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г. на ОСГТК, решение № 232 по гр.д.№ 3745/2017 г. на IV г.о., решение № 141 по т.д.№ 842/2016 г. на I т.о., решение № 23 по т.д.№ 950/2019 г. на II т.о., определение № 55 по т.д.№ 1171/2016 г. на II т.о. Относно втория въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.17; решение № 202 по т.д.№ 600/2012 г. на I т.о., решение № 17 по т.д.№ 116/2014 г. на II т.о. и решение № 13 по т.д.№ 2642/2015 г. на I т.о. Против подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна, чрез процесуален пълномощник, със становище, че отсъстват предпоставките на чл.280, ал.1 т.1 ГПК за достъп до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. За да достигне до обжалвания резултат, след като е формирал преценка относно допустимостта на исковото производство по чл.422 ГПК, съставът на въззивния съд е изложил следните установени по делото факти: Ищцата Свежа С. Г. е учредител на ДЕ-СТРОЙ ЕООД. На 04.02.2016 г. по партидата на дружеството в ТР са вписани следните промени в статута му: наименованието на дружеството се променя на ФЬОЛЕ ГРУП, преобразуват се дяловете в 100 дяла по 50 лв. всеки, Свежа Г. прехвърля дяловете си, както следва: 35 дяла – на Д. Д. Р., 35 дяла – на Е. И. П. и 30 дяла – на А. Н. С., дружеството се преобразува в ООД, Свежа Г. се освобождава като съдружник и управител, за управители на дружеството са вписани тримата съдружници. Управителят Д. Р. е оправомощен да предприеме необходимите действия за вписване на горните промени в ТР. На същата дата – 04.02.2016 г. последният издава процесния запис на заповед, с който задължава дружеството да заплати на падежа – 04.02.2017 г., без разноски и протест, сумата 120 000 лв. на Свежа С. Г., която, както не се спори, е негова майка. На 08.11.2017 г. в ТР са вписани следните промени – Д. Р. е освободен като съдружник и управител на ФЬОЛЕ ГРУП ООД, като с договори за покупко-продажба на дялове от 02.11.2017 г., с нотариална заверка, същият е прехвърлил дяловете си на останалите двама съдружници. Съгласно заключението по проведената ССЕ, в ответното дружество за времето от 01.01.2015 г. до 16.10.2018 г. не са депозирани счетоводни документи, отразяващи наличието на парично задължение към ищцата в размер на исковата сума. От нейните обяснения по реда на чл.176 ГПК е видно, че основание за издаването на записа на заповед няма, а синът й казал, че така бил преценил. Получила записа на заповед по пощата един месец, след като продала дружествените си дялове. Възраженията на ответника, посочени във въззивното решение са, че предвид родствената връзка между управителя Д. Р. и ищцата е налице злоупотреба с право по см. на чл.289 ТЗ, поради договаряне във вреда на представлявания – чл.40 ЗЗД, както и недобросъвестност на ищцата, която е знаела, че към датата на падежа и подаване на заявлението по чл.417 ГПК няма вземане от ответното дружество; налице са и доводи за нищожност на записа на заповед поради противоречие с добрите нрави и липса на основание за издаването му. От правна страна съдът е препратил към изводите на първата инстанция, съгласно чл.272 ГПК, а с оглед оплакванията във въззивната жалба е намерил за неоснователна тезата, че разпоредбата на чл.40 ЗЗД е неприложима към органното представителство по ТЗ. Съдът се е основал на практика на ВКС – решение № 217/10.03.2017 г. по т.д.№ 2296/2015 г. на I т.о., споделяна от него, въз основа на която е приел, че правилата за представителството, възникнало от упълномощаване, важат и когато органен представител на търговско дружество договаря от негово име, тъй като вътрешните отношения в дружеството са като между представител и представляван, поради което общите правила на чл.36 и сл. ЗЗД намират приложение. Решението по т.д.№ 2296/2015 г. на ВКС, I т.о., цитирано от въззивния съд, е в смисъл, че при договаряне на органен представител на търговско дружество от името на същото лично със себе си забраната на чл.38 ал.1 предл.1 ЗЗД се прилага, доколкото непротивопоставимостта на ограниченията в представителната власт на дружествените органи /вкл. в чл.141 ал.2 изр. посл. ТЗ/ е установена в защита на третите лица, а и ТР № 3/2013 г. на ОСГТК касаело само второто предложение на чл.38 ал.1 ЗЗД – когато един органен представител договаря от името на две дружества. На следващо място съдът е акцентирал върху липсата на каузално правоотношение за издаване на ценната книга и родствената връзка между управителя и ищцата и е извел извод, че издаване на записа на заповед е действие по умишлено увреждане на ответното дружество, изразяващо се в задължаване на същото без насрещна престация или основание. При преценката за осъществяване основанията за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, настоящият съдебен състав съобрази следното: Формулираните въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са свързани с решаващите изводи на съда за изхода на спора и са обусловили крайния резултат по делото. Доколкото вторият въпрос е по правилността на атакуваното решение, а и значението му е в зависимост от разрешаването на първия, касационно обжалване следва да се допусне само по въпроса, дали разпоредбата на чл.40 ЗЗД е приложима за органното представителство на търговско дружество, за проверка на съответствието между правната воля на въззивния съд и посочената практика на ВКС. За разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК следва да бъде внесена държавна такса в размер на 2 400 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на II-ро отделение