Определение № 50148 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2341/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „БМК Холдинг“ АД срещу решение № 260172 от 10.06.2021 г. по в. т. д. № 164/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив в частите, с които, след частична отмяна на решение № 47/09.04.2020 г. по т. д. № 211/2018 г. на Окръжен съд – Хасково, са уважени изцяло предявените от „Хидроенерджи Груп“ ООД срещу „БМК Холдинг“ АД главни искове с правно основание чл.92, ал.1, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на: сумата 33 709,72 лв. – неустойка по чл.15, ал.5 от договор за комбинирани услуги № Д-ХЕ-218 от 29.11.2017 г., сумата 18 767,39 лв. – стойност на доставена електрическа енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г. по фактура № [ЕГН] от 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху тези главници от датата на исковата молба – 07.09.2018 г., до окончателното им плащане; както и сумата 406,66 лв. – обезщетение за забава на плащането на главницата от 18 767,39 лв. за периода от 20.06.2018 г. до 07.09.2018 г., като съответно първоинстанционното решение, с което са били уважени евентуалните искове в същия размер, но на различно основание, е обезсилено. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че съдът не е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото, което е довело до неправилни изводи, както от фактическа, така и от правна страна. Счита, че ищецът не е доказал наличие на уговорена между страните клауза за неустойка, тъй като от приетата съдебно - графологична експертиза е установено, че в представения от ищеца договор за комбинирани услуги положените за „БМК Холдинг“ АД подписи не изхождат от неговите законни представители, а според тройната съдебно – техническа експертиза, този екземпляр не е идентичен с файловете към разменените между страните имейли, като същевременно в приложения към отговора на исковата молба от ответника договор не се съдържа клауза за неустойка. Излагат се съображения, че показанията на свидетелите, разпитани по делото по искане на „Хидроенерджи Груп“ ООД, не следва да бъдат кредитирани, тъй като са били служители на ищеца и отговорността им като такива за постигане на целения с договора резултат сочи, че те са заинтересовани от разрешаване на спора за неустойката в полза на работодателя им. Твърди се, че ответното дружество е приело отправената до него от ищеца оферта, в която цената на ел. енергията е 86,20 лв./МВтч. Поддържа се, че възраженията на ищеца относно датата на договора по същество е изявление за симулативност на същата, която е недопустимо да се установява със свидетелски показания. Сочи се, че ищецът не оспорва обстоятелството, че в разписания от „БМК Холдинг“ АД договор е била вписана цена от 86,20 лв./МВтч, както и че тази цена е била завишена ръкописно от негов служител, като от доказателствата по делото не се установява за това да е постигнато съгласие между страните. Излагат се доводи, че за подобна промяна е необходимо да е изразена воля от всички законни представители на ответното дружество, тъй като същите представляват дружеството само заедно, като на основание чл.164 ГПК свидетелски показания за доказване на изменения на писмен договор са недопустими. Поддържа се и възражението за нищожност на основание чл.26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД (противоречие с добрите нрави) на клаузата за неустойка при прекратяване на договора с предизвестие преди изтичане на срока му, тъй като според посочения начин на определянето й (50 % от общата стойност на фактурите, издадени до прекратяването на договора), неустойката нараства с изпълнението на договора и изтичането на срока му на действие, като въззивният съд не се е произнесъл по това конкретно оплакване на касатора. Твърди се, че неустоечната клауза не съответства на принципите на справедливост и добросъвестност и води до неоснователно обогатяване. В противоречие с практиката на ВКС и в нарушение на чл.92 ЗЗД въззивният съд е признал на ищеца правото на неустойка, приемайки за ирелевантно твърдението на ответника за неизпълнение от ищеца на негови насрещни договорни задължения. В касационната жалба се излагат и допълнителни съображения, че върху неустойката, съответно върху обезщетението за вреди, не може да бъде начисляван ДДС, с оглед чл.26, ал.2 ЗДДС и чл.84 ППЗДДС, поради което дори да се приеме, че е налице валидна клауза за неустойка, дължимата сума би възлизала на 27 371,43 лева, а не в размер на присъдената сума. Релевират се и доводи за неправилност на изводите на съда, че възражението за прихващане, изрично насочено срещу вземането по фактура № [ЕГН] от 31.05.2018 г., е неоснователно. С оглед изложеното, жалбоподателят иска отмяна на атакуваното решение, отхвърляне на исковете и присъждане на разноските за всички инстанции. Ответникът по жалбата „Хидроенерджи Груп“ ООД в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира направените разноски за настоящото производство, като прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК спрямо заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Касационната жалба е недопустима, на основание чл.280, ал.3 ГПК, в частта, с която се обжалва въззивното решение по главните искове за сумата 18 767,39 лв. – стойност на доставена електрическа енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г. по фактура № [ЕГН] от 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 07.09.2018 г., както и за сумата 406,66 лв. – обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за плащането на главницата от 18 767,39 лв. за периода от 20.06.2018 г. до 07.09.2018 г., включително в тази връзка и по направеното възражение за прихващане от ответника с негови вземания срещу вземането на ищеца за сумата от 18 767,39 лв., предвид цената на исковете (ненадвишаващи 20 000 лева), търговския характер на делото – чл.286, ал.1, вр. ал.3 от ТЗ и при съобразяване на обстоятелството, че вземанията, предмет на посочените искове, не произтичат от прекратения договор между страните за комбинирани услуги № Д-ХЕ-218/29.11.2017 г. Предвид горното, в посочените части касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството да бъде прекратено. Касационната жалба в частта срещу въззивното решение по иска по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 33 709,72 лв. – неустойка по чл.15, ал.5 от договор за комбинирани услуги № Д-ХЕ-218 от 29.11.2017 г., е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел следното от фактическата и правна страна: Наличието на договорни правоотношения между страните по делото се установява от представените договор за комбинирани услуги № Д-ХЕ-218 от 29.11.2017 г., пълномощно, фактура от 31.01.2018 г., 28.02.2018 г., 31.03.2018 г. и 30.04.2018 г., извлечение от банкова сметка на ищеца за извършени плащания от ответника, и предизвестие за прекратяване на договора за комбинирани услуги, изходящо от ответника, с вх. № ХЕ018-3344/26.03.2018 г. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на касатора за липса на валидно сключен договор с ищеца, независимо, че от заключението на съдебно-графологичната експертиза се установява, че подписите, положени от името на ответника в договора, не са изпълнени от посочените в него лица. Решаващият съдебен състав се е мотивирал с констатациите в заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, извършила проверка на електронните съобщения /пощи/ при двете страни относно изпращаните и получаваните писма, включително прикачени файлове, и съвпадането им по съдържание с представените по делото с исковата молба и допълнителната такава на хартиен носител доказателства. Прието е за установено въз основа на това заключение, че информацията в писмата е достоверна /автентична/ и цялостна. Писмата са изпратени с автентификация и оторизация /потребителско име и парола/ на собственика на пощенската кутия от достоверен за домейна сървър на изпращача към достоверен за домейна сървър на получателя на писмото и са получени в неговата пощенска кутия. Всяко получено писмо е подписано с цифров подпис с частен ключ от сървъра на изпращача за осигуряване на цялостност на информацията и невъзможност тя да бъде променяна. Въз основа на същото заключение е установено, че на 28.11.2017 г. в 12.01 ч. от „Хидроенерджи Груп“ ООД, пощенската кутия на Е. Д., е изпратено писмо до пощенската кутия на В. М. – представляващ ответното дружество, към което има три прикачени файла – пълномощно, смяна на партида и договор. Това са документите, които е следвало да бъдат подписани от ответното дружество и върнати на ищеца. Тези обстоятелства са установени въз основа на съдържанието на писмото, уведомяващо получателя, че документите са образец на пълномощно, проектодоговор и ценова оферта, която е със срок на валидност до 30.11.2017 г. Според заключението, файлът на договора, изпратен до представляващия „БМК Холдинг“ АД от „Хидроенерджи Груп“ ООД е идентичен с договора на стр.137 от делото, с изключение на ръкописната част относно цената – чл.10 ал.1 от договора. Друг договор, респ. друг вариант на същия договор от страна на ищеца „Хидроенерджи Груп“ ООД не е изпращан до ответника. Ето защо е прието, че именно този документ, съдържащ клаузата на чл.15 ал.5 относно неустойката, е договорът, за който се отправя предложение да бъде сключен, при цена съгласно ценовата оферта, валидна до 30.11.2017 г. – 86.20 лева за МВтч. На 30.11.2017 г. е изпратено писмо от ответника-касатор до ищеца, съдържащо един прикачен файл – подписани и подпечатани договор и пълномощно с подписи на упълномощителите. В съдебно заседание на 09.03.2020 г. вещите лица коригират заключението си относно изпратения от „БМК Холдинг“ АД договор, посочвайки, че той не е идентичен с този на стр.137 от делото. Това е дало основание на първоинстанционния съд да приеме, че не е постигнато съгласие между страните, поради липса на съвпадащи волеизявления по съществените условия на проектирания договор. Този извод не е споделен от въззивния съдебен състав, поради обстоятелството, че от страна на ищеца не се твърди на 30.11.2017 г. да е постъпил отговор от ответника с приложен подписан и съвпадащ по съдържание с изпратения му договор. Напротив – поддържа се, че на 30.11.2017 г. файлът, изпратен от ответника, е съдържал само отделни страници от договора. Горното обстоятелство се подкрепя и от показанията на свидетелката Е. Д., която сочи, че господин М. първоначално й е върнал един екземпляр от договора на имейл, като от 7 страници договор той е върнал сканирани само 4 страници. С повторно обаждане по телефона до ответника, свидетелката твърди, че отново е обяснила каква е процедурата и че не им трябва сканирано копие, а оригинал на документите. М. е обяснил, че е в чужбина и ще оправи документите като се върне. Последното обстоятелство – относно отсъствието на представляващия ответника от страната – се подкрепя и от представеното извлечение за задгранични пътувания на лицето. Горното въззивната инстанция изтъква като аргумент за достоверност на показанията на свидетелката Е. Д., които намира и за безпристрастни и обективни, с оглед на това, че към момента на разпита тя не е служител на ищцовото дружество. Свидетелката твърди, че след няколко дни е получила отново сканиран договор, вече в пълния му вид, с подписи на „БМК Холдинг“ АД, а на 7.12. по куриер са получени в офиса на ищцовото дружество договорите в два екземпляра и оригинал на нотариално завереното пълномощно. Тя посочва, че представител на ищцовото дружество не е присъствал при подписване на документите от представителите на ответника и че начинът, по който са процедирали, е тяхна стандартна практика с много други фирми. При нея договорът се изпраща в електронен вид, другата страна трябва да си го разпечата в два екземпляра, да положи подпис и печат, след което да го върне по куриер при тях. След като го получат, те също слагат подпис и печат и връщат единия екземпляр от него, както са постъпили и в настоящия случай. Свидетелката посочва, че това, което е изпратила, е стандартен договор, който се е ползвал в продължение на три години и никога не са имали проблеми с него. Относно цената на електроенергията, свидетелката сочи, че именно тя е извършила корекцията на същата, след проведен телефонен разговор с М. и съгласие от негова страна така да се извърши промяната – чрез забелване, за да не се разменят отново документи. Като причина за промяната на цената свидетелката посочва настъпилата междувременно, до получаване на подписания договор, промяна в пазара на електроенергия. Свидетелката твърди, че никога в телефонните разговори и в писмената кореспонденция, ответникът не е изразявал възражения относно съществуващата в договора клауза за неустойка. Въз основа на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза /стр.489-483 от делото на ОС/ е прието за установено, че на 01.12.2017 г. в 14.36 ч. от касатора до ищеца е изпратено писмо, съдържащо файл – договор за комбинирани услуги, подписан и подпечатан от „БМК Холдинг“ АД - Хасково. Това писмо е изпратено и получено от автентични сървъри и подписано с валиден цифров подпис. Относно изпратения файл в съдебно заседание на 09.03.2020 г. вещото лице Х. потвърждава, че изпратеният с това писмо договор е идентичен с този на стр.137, подпечатан е от „БМК Холдинг“ АД и съдържа три подписа. Посоченият файл съдържа само договора, като няма прикачено пълномощно. Апелативният съд е счел, че пълномощното – съобразно неговото съдържание - касае действия, които следва да бъдат извършени от името на ответника във връзка с регистрацията му като търговски участник на либерализирания пазар на електрическа енергия, поради което то не е предпоставка за сключване на договора между страните. Ето защо е прието, че с изпращане от ответника и с получаване от ищеца на 01.12.2017 г. на подписан и подпечатан екземпляр от договора, който е бил предложен за сключване, са налице съвпадащи волеизявления на страните по неговите клаузи, включително и по тази за неустойка, посочена в чл.15 ал.5 от същия. Относно цената на електроенергията, въз основа на показанията на свидетелката Д. и издадените и платени фактури за доставена и потребена електроенергия, е прието, че страните са постигнали съгласие за цена от 89.50 лева за МВтч. Това е цената, ръкописно написана на забеленото поле от свидетелката Д., след проведения разговор по въпроса с представляващия ответното дружество М., която е посочена и в издадените фактури (съответно от 31.01.2018 г., 28.02.2018 г., 31.03.2018 г. и 30.04.2018 г.) за всяка помесечна доставка в графата единична цена. Всяка от тези фактури е получена от ответното дружество и е платена от него. Така е процедирано за всеки месец от изпълнението на договора, без да има забележки, възражения и несъгласия от ответника до прекратяване на договора с изпратено от него предизвестие. Всички фактури са осчетоводени от ответника и са включени в дневниците за покупките за съответните данъчни периоди. Плащанията също са отразени счетоводно срещу намаление на задължение към доставчици, в който смисъл е и заключението на съдебно - счетоводна експертиза /стр.318-332 от делото на ОС/. За първи път несъгласие на касатора с цената е изразено с писмо изх. № 014-18/08.05.2018 г., когато договорът вече е бил прекратен и след като сумите за електроенергия при цена 89.50 лв./МВтч ежемесечно са били заплащани, поради което е прието от решаващия състав, че подобно изявление е без значение. Въззивната инстанция се е позовала и на писмено предизвестие изх. № 006/23.03.2018 г., в което ответникът заявява, че прекратява сключения помежду им договор за комбинирани услуги № Д-ХЕ-218 / 29.11.2017 г., на основание чл.12 т.3 от същия. Счетено е, че фактът, че в предизвестието се цитира именно номера на договора, даден от ищеца, след получаването му подписан от ответника и след подписването и изпращането му от ищеца обратно на ответника по куриер, води също до извода, че договорното правоотношение се основава именно на договора, посочен от ищеца. В чл.19 ал.1 от договора е предвидено, че той се сключва за срок от една година, считано от началото на доставката на електроенергия до обектите на клиента, посочени в Приложение № 1 към него. В настоящия случай не се спори, че началото на доставката на електроенергия до обектите на клиента е 01.01.2018 г. Според чл.12 ал.3, договорът може да се прекрати с 30-дневно писмено предизвестие от всяка от страните, отправено до другата, считано от 00.00 часа на първо число на месеца, следващ месеца, в който е изтекъл срока на предизвестието. В този случай - при прекратяване по чл.12 ал.3, преди изтичане на срока по чл.19 ал.1, съгласно чл.15 ал.5 от договора, страната, предизвикала прекратяването, дължи на другата страна неустойка в размер на 50 % от общата стойност на фактурите, издадени до датата на прекратяването. В случая писменото предизвестие за прекратяване на договора е получено от ищеца на 26.03.2018 г., поради което неговият срок изтича на 26.04.2018 г. и договорът се счита прекратен, считано от 00.00 часа на 01.05.2018 г. Посочено е, че размерът на дължимата неустойка по чл.15, ал.5 от договора възлиза на 33 709,72 лв. – 50 % от общата стойност от 67 419,44 лв. на фактурите до датата на прекратяването на договора (за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2018 г). Счетено е, че върху тази сума не следва да се начислява ДДС, тъй като такъв не е дължим, но самата сума се формира на база стойността на доставките, върху които е начислен ДДС. С оглед на това е прието, че размерът на неустойката по чл.15 ал.5 от договора е именно претендираният от ищеца - 33 709,72 лв. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника за нищожност на неустоечната клауза, поради противоречие с добрите нрави, поради това, че нейният размер надхвърля действително претърпените от ищеца вреди и води до неговото неоснователно обогатяване. На първо място, решаващият състав се е позовал на обстоятелството, че клаузата предвижда реципрочно задължение за заплащане на неустойка и един и същ начин на изчисляването, независимо коя страна отправя предизвестието за прекратяване на договора. На второ място е аргументирано, че съгласно допълнителното заключение на ССЕ, разликата между борсовата цена и цената на закупената енергия по договора за периода 01.06.2018 г. - 31.12.2018 г. възлиза на 27 168,34 лв., поради което вредите на ищеца от прекратяването на договора от страна на ответника, преди изтичане на срока по чл.19 ал.1 от него, не са в по-малък размер от 27 168,34 лв. С оглед на това е заключено, че доколкото неустойката има и санкционна функция, размерът от 33 709,72 лв. не надхвърля нейните функции и не води до неоснователно обогатяване. По тези съображения въззивният съд е отменил отхвърлителното решение на първата инстанция по главния иск по чл.92, ал.1 ЗЗД и го е уважил, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.09.2018 г. С оглед основателността на главния иск е прието, че не следва да бъде разглеждан евентуалния такъв с правно основание чл. 309а, изр. 2-ро ТЗ за същата сума, но като обезщетение за вреди от неизпълнение на договора, като решението на окръжния съд в тази част е обезсилено като недопустимо. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са формулирани следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за изхода на спора - включени в предмета му и обусловили правните изводи на съда: 1/ Длъжен ли е съдът да приложи разпоредбата на чл.83 ЗЗД при съпричиняване от кредитора, претендиращ неустойка?; 2/ Разпоредбата на чл.92 ЗЗД има ли самостоятелно значение или следва да се приложи при съобразяване с чл.83 ЗЗД?; 3/ При направени твърдения за съпричиняване, длъжен ли е съдът да изложи самостоятелни мотиви за степента на съпричиняване, като намали размера на неустойката или освободи длъжника от отговорност за нейното заплащане?; 4/ Дължи ли се уговорената в договора неустойка за неизпълнение на поети от длъжника задължения, ако кредиторът, който претендира заплащането й, е неизправна страна, поради това, че не е изпълнил или не е готов да изпълни насрещните си задължения по договора?; 5/ Какво е съотношението при прилагане на чл.83 и чл.92 ЗЗД?; 6/ Извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция ли е неустойката, уговорена в размер на 50 % от общата стойност на фактурите за продажба на електрическа енергия, издадени до датата на прекратяването на договора?; 7/ Приложима ли е разпоредбата на чл.292, ал.1 ТЗ при първоначално възникване на облигационното правоотношение и едностранната му промяна в кратък времеви период?; 8/ Допустимо ли е възражение за несъгласие с направено предложение да бъде отправено устно и доказано със свидетелски показания?; 9/ Каква е формата на доказване на едностранна промяна във възникнало облигационно правоотношение - устна или писмена?; 10/ Следва ли съдът да изложи собствени мотиви за наличие на трайни търговски отношения по смисъла на чл.292, ал.1 ТЗ?; 11/ При едностранно прекратяване на търговски договор, следва ли съдът да изследва вътрешните отношения между страните и причината за прекратяване на договора?; 12/ Следва ли съдът да откаже да приложи разпоредбата на чл.292, ал.1 ТЗ, когато първоинстанционният съд не е докладвал относно подлежащия на доказване факт - наличие на трайни търговски отношения, или следва да допълни доклада на първата инстанция и да укаже разпределението на доказателствената тежест на страните?. По поставените въпроси се поддържа наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (противоречие на обжалвания акт с решенията по т.д. № 1050/2011 г., т.д. № 2945/2013 г., т.д. № 1050/2011 г., т.д. № 2617/2013 г. и т.д. № 115/2010 г. на ТК на ВКС; с определение по т.д. № 813/2015 г. на I т.о. на ВКС и с Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС). Навежда се и наличието на основанието за достъп до касация по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК. Относно приложното поле на касационното обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Спрямо въпроси №№ 1, 2 и 5, свързани с приложението на чл.83 ЗЗД и неговото съотношение с чл.92 ЗЗД, не е осъществен общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като липсва произнасяне по тях от въззивния съд и следователно те не са обусловили изхода на спора. Тази предпоставка не е налице и по отношение на въпрос № 3, тъй като претендираната неустойка е за предсрочно прекратяване на договора чрез отправено от касатора едностранно предизвестие, което изключва съпричиняване на прекратяването на договора, като основание за неустойката, от насрещната по договора страна. Въпрос № 4 също не покрива общото селективно изискване на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото въззивният съд не е приел, че ищецът е неизправна страна по договора. Общата предпоставка за допускане на касационния контрол не е налице и спрямо въпроси №№ 7, 10 и 12, свързани с приложението на чл.292, ал.1 ТЗ, тъй като същите нямат значение за изхода на делото. Съставът на въззивния съд не е основал решението си на извод за наличие на трайни търговски отношения между страните, нито такива твърдения са наведени от тях. Основанието по чл.280, ал.1 ГПК не е осъществено и по отношение на въпроси №№ 8 и 9, защото апелативният съд, противно на съдържащите се в тези въпроса твърдения, не е приел, че е налице устно несъгласие с отправено предложение, съответно - едностранна промяна на възникналото облигационно правоотношение. Поставеният въпрос № 11 също не удовлетворява общата селективна предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като с оглед основанието за прекратяване на договора, вътрешните отношения между страните и мотивите на страната да отправи предизвестие за неговото прекратяване са без значение. Не е налице и самостоятелното основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Въззивното решение не се преценява като очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото при постановяването му не са допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика, не е приложен несъществуващ /изменен или отменен/ закон, липсва и превратно прилагане на закона – в неговия обратен смисъл, т.е. особено тежки пороци, които да са видни пряко от съдържанието на обжалвания съдебен акт. Настоящият състав на ВКС обаче намира, че са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, по обобщения, съгласно указанията на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос относно критериите за нищожност на клауза за неустойка, поради противоречие с добрите нрави, за проверка съответствието на решаващите мотиви на въззивния съд със задължителната съдебна практика, а именно – Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, т.3. За разглеждане на касационната жалба в посочената част, касаторът следва да представи предварително в указания от съда срок доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, в размер на 674.20 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение