Определение № 69 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6955/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Н. К., подадена чрез пълномощника й адв.З. З., срещу определение № 23314.06.2013 г. по гр.д.№3088/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. Жалбоподателят прави оплакване ,че обжалваното определение противоречи на чл.79 ал.3 вр. с ал.2 КМПЧ и на чл.5 ал.4 от Конституцията на РБългария, както и на цитирано решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.Моли да бъде извършен институционален контрол и то да бъде отменено, да бъдат присъдени всички направени деловодни разноски по водените до сега съдебни дела и да бъде спряно гр.д.№281/2006 г. на Пловдивския районен съд. Ответницата по частната жалба А. С. Н. не взема становище по нея. Настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Частната жалба е подадена срещу неподлежащо на обжалване определение, поради което е недопустима. С обжалваното определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 183/01.02.2013 г. по гр.д.№3389/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. Определенията на тричленни състави на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл.288 ГПК, не подлежат на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, тъй като не са включени в обхвата на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Тези определения не са преграждащи по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с тях съдът се е произнесъл по същество по въпроса, с който е бил сезиран – дали е налице някоя от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно чл.296 т.3 ГПК решенията, по които касационната жалба не е допусната до разглеждане, влизат в сила, както е в настоящия случай. Преграждащи са само тези определения, постановени от тричленни състави на ВКС, с които се оставят без разглеждане касационни жалби или молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Обжалваното в настоящото производство определение не е от тази категория. То не попада и в кръга на определенията по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в закона не е предвидена изрична възможност за обжалването му. Следователно определението, с което не е допуснато касационно обжалване не подлежи на обжалване и е окончателно. Поради това подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото на жалбоподателката не се дължат разноски. Според чл.282 ал.2 ГПК в касационното производство може да бъде разгледано искане за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение, при определени законови предпоставки ,но не и производството по първоинстанционно дело. Искане за това може да бъде разгледано от съответния съд. Частната жалба следва да се докладва на състава, разглеждащ гр.д.№ 281/2006 г.на ПРС, за произнасяне по него. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о.