Определение № 1680 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 349/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Българската държава срещу решение № 1255 от 20.10.2022 г. по в.гр.д.№ 1105 от 2022 г. на Варненския окръжен съд, IV състав, с което е потвърдено решение № 525 от 02.03.2022 г. по гр.д.№ 3556 от 2021 г. на Варненския районен съд, 53 състав за отхвърляне на предявения от Държавата срещу В. Ж. Ж., И. К. А., М. И. Г., Г. Е. И., К. С. М. и Ж. З. Т. /последният в качеството му на наследник на починалата в хода на делото Ц. Ж. Г./ иск по чл.75, ал.2 от Закона за наследството за прогласяване нищожността на делбата по гр.д.№ 7198 от 2008 г. на Варненския районен съд.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните въпроси:

1. Приложима ли е нормата на чл.226 ГПК в случаите, когато материалното право не е прехвърлено чрез правна сделка, а е отнето по силата на съдебно решение ? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК- въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

2. Разпростират ли се субективните предели на силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя в хипотезата на чл.226, ал.3 ГПК, когато нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебното решение е отбелязано, че прехвърлителят участва в процеса в качеството на процесуален субституент на приобретателя ? По този въпрос също се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

3. Длъжен ли е въззивният съд за обсъди всички оплаквания, твърдения и възражения във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение ? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 63 от 17.07.2015 г. по т.д.№ 674 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о.

Освен това се твърди, че решението е очевидно неправилно, тъй като е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

В писмени отговори от 19.12.2022 г., 29.12.2022 г., 06.01.2023 г. и 12.01.2023 г. ответниците по жалбата М. И. Г., В. Ж. Ж., Г. Е. И., К. С. М. и Ж. З. Т. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.

Ответникът И. К. А. не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.75, ал.2 ЗН за нищожност на съдебна делба на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск по чл.75, ал.2 ЗН, въззивният съд е приел за установено следното: С влязло в сила на 25.06.2013 г. решение № 21 от 12.04.2010 г. по гр.д.№ 112 от 2008 г. на Русенския окръжен съд /вписано на 05.07.2013 г./, на основание чл.28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, отм. /ЗОПДИППД/, от Р. Д. Р. в полза на Държавата са отнети по 1/6 ид.ч. от четири имота, находящи се в землището на [населено място], обл.В.. В хода на това гр.д.№ 112 от 2008 г., но преди вписване на исковата молба по него, на 21.01.2009 г. е била вписана искова молба и е образувано гр.д.№ 7198 от 2008 г. на Варненския районен съд, с предмет съдебна делба на горепосочените четири имота. С влязло в сила на 02.07.2010 г. решение № 1917 от 28.05.2010 г. на Варненския районен съд делбата е допусната между съделителите В. Ж. Ж., Ц. Ж. Г., И. К. А. и Р. Д. Р., на когото са признати права от по 1/6 ид.ч. за всеки от имотите. С решение № 389 от 24.01.2015 г., влязло в сила на 29.05.2015 г., поправено с решения № 2049 от 04.05.2015 г., № 5191 от 21.12.2015 г. и № 716 от 22.02.2017 г. делбата е извършена чрез разпределение на имотите между съделителите, при което Р. Д. Р. е получил в изключителна собственост имотите по дял трети от вариант втори по заключението на вещото лице инж.Й. В., а именно: имот с проектен идентификатор 07598.23.301, представляващ южната част от УПИ X.-....., кв. .... по плана на [населено място], обл.В.,[жк]с площ от 1338 кв.м. и имот с проектен идентификатор ....., представляващ средната част на имот с идентификатор ....., находящ се в землището на [населено място], обл.В., м.“Казаку“ с площ от 5,823 дка. Въпреки надлежното вписване на обезпечението на бъдещия иск на Държавата срещу Р. Р., на исковата молба и на решението по гр.д.№ 112 от 2008 г. на Русенския окръжен съд, нито в мотивите, нито в диспозитива на решението по гр.д.№ 7198 от 2008 г. на Варненския районен съд не е вписан фактът, че Държавата е придобила правото на собственост върху притежаваните от Р. Р. 1/6 ид.ч. от четирите делбени имота.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че предявеният от Държавата иск по чл.75, ал.2 от Закона за наследството за прогласяване нищожността на делбата по гр.д.№ 7198 от 2008 г. на Варненския районен съд поради неучастието на Държавата в тази делба, е неоснователен. Прието е, че тъй като отнемането на имущество в полза на Държавата на основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./ по принцип е деривативен способ за придобиване на собственост, за този способ е приложима разпоредбата на чл.226 ГПК- тоест, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено, делото за делба следва своя ход между първоначалните страни, освен ако приобретателят не замести прехвърлителя по съгласие на всички съделители или не встъпи в производството като главна страна по реда на чл.225 ГПК. Съгласно приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС съдът е приел, че приобретателят Държавата е обвързана от решението по делбеното дело, независимо от това дали е встъпила в производството, дали е заместила прехвърлителя или е участвала в делото чрез прехвърлителя като негов процесуален субституент. В последния случай придобитите от прехвърлителя права съгласно решението за извършване на делбата ще се считат за права на приобретателя.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното:

1. По първия поставен въпрос /Приложима ли е нормата на чл.226 ГПК в случаите, когато материалното право не е прехвърлено чрез правна сделка, а е отнето по силата на съдебно решение ?/ не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, ако е свързан с прилагането на неясна или непълна правна норма, което налага тълкуването на нормата или прилагането на закона или на правото по аналогия, както и ако поради настъпили промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на тази норма.

В случая въпросът е свързан с приложението на нормата на чл.226 ГПК, която е ясна и не се нуждае от тълкуване по отношение на това какво се има предвид под „прехвърляне“ на спорното право. Безспорно е, че придобиването на имот от Държавата по реда на чл.28 ЗОПДИППД /отм./ е деривативен способ за придобиване на собственост и поради това представлява „прехвърляне“ по смисъла на чл.226, ал.1 ГПК. А по отношение на това дали в делбеното производство се прилага разпоредбата на чл.226 ГПК има постановена задължителна практика на ВКС /т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС.

2. По втория поставен въпрос /Разпростират ли се субективните предели на силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя в хипотезата на чл.226, ал.3 ГПК, когато нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебното решение е отбелязано, че прехвърлителят участва в процеса в качеството на процесуален субституент на приобретателя ?/ също не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото по въпроса също има задължителна практика на ВКС: практика по приложението на чл.236, ал.1 и ал.2 ГПК за необходимото минимално съдържание на съдебното решение, както и практика по приложението на чл.226, ал.3 ГПК в производството по съдебна делба на недвижими имоти /посоченото по-горе Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3 от 2013 г. ОСГК на ВКС, в т.3 от което изрично е прието, че приобретателят на идеална част от съсобствен имот ще бъде обвързан от решението по делбеното дело, независимо от това дали е встъпил в производството, дали е заместил прехвърлителя или е участвал в съдебната делба чрез прехвърлителя като негов процесуален субституент/.

3. По третия поставен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд за обсъди всички оплаквания, твърдения и възражения във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение ?/ няма противоречие на обжалваното решение с посочената практика на ВКС- решение № 63 от 17.07.2015 г. по т.д.№ 674 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. Напротив, напълно в съответствие с нея въззивният съд е обсъдил всички изложени във въззивната жалба и в отговора към нея, относими към спора доводи и възражения на страните.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗН и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС както следва: на М. И. Г. и В. Ж. Ж.- 1 200 лв.; на Г. Е. И.- 500 лв. и на К. С. М.- 500лв.

На основание чл.47, ал.6 ГПК във връзка с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът дължи на особения представител на Ж. З. Т.- адв.Т. С. от АК В. сумата 720 лв.

По изложените съображение настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.