Определение № 50158 от 09.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 740/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Т. Н. и Н. Н. Н. срещу решение №285/29.12.2021г. по в.т.д. №151/2021г. на Великотърновски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 260031/26.01.2021г. по гр.д. № 189/2020г. на Русенски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касационните жалбоподатели против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумите от по 50 000 лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на дъщеря им – З. Н. Н., настъпила при ПТП на 24.03.2015г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумите от по 25 314,50 лв. за всеки от ищците – мораторна лихва, считано от датата на деликта – 24.03.2015г. до подаване на исковата молба. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните жалбоподатели твърдят, че въззивният съд e възприел изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, без да търси нови обстоятелства и факти. Твърдят, че съдът погрешно е приел, че в хода на досъдебното производство са извършени всички възможни процесуално следствени действия, включително разпити на свидетели, като неправомерно е оставил без уважение искането за назначаване на нова петорна комплексна съдебно – автотехническа и медицинска експертиза. Поддържат, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.5 от ГПК, като е постановил бланкетно решение, изцяло кредитирайки изводите на първоинстанционния съд, без да разгледа казуса обективно и всестранно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационните жалбоподатели се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като сочат следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?; 2/ Трябва ли въззивният съд да изложи мотиви в съдебното си решение? Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната и постоянна практика на ВКС, като по първи въпрос се позовават на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, а по втори въпрос – на ППВС № 1/1953г., ППВС № 7/1965г., ППВС № 1/1985г., решение № 432/26.10.2010г. по гр.д. № 826/2010г. на ВКС, II г.о., решение №157/01.07.2011г. по гр.д. № 1125/2010г. на ВКС, III г.о., т.19 на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 157/08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 324/22.04.2010г. по гр.д. № 1413/2009г. на ВКС, IV г.о. и решение № 237/24.06.2010г. по гр.д. № 826/2009г. на ВКС, IV г.о. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] оспорва касационната жалба, като твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване. Твърди още, че жалбата е неоснователна по същество. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е споделил правните изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК е препратил към мотивите му, в които е прието, че на 24.03.2015г. между управлявания от дъщерята на ищците – З. Н. Н. лек автомобил „Ситроен Джъмпи“ и управлявания от В. К. товарен автомобил „МАН“ е настъпило ПТП, вследствие на което З. Н. е загинала; основната причина за настъпването на процесното ПТП е навлизането и движението на л.а. „Ситроен Джъмпи“ в лентата за насрещно движение, в която се е движил товарния автомобил; към датата на ПТП управляваният от починалата лек автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Съобразил е, че по воденото наказателно производство за процесното ПТП с влязло в сила на 28.07.2020г. определение от 22.06.2020г. по ч.н.д. № 419/2020г. на Русенски окръжен съд е приета за недопустима частната жалба на ищците против постановление от 25.11.2019г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Русе, с което е прекратено ДП № 562/2015г. на РОП, респ. ДП №718/2015г. на ОДМВР – Русе, водено срещу неизвестен извършител, поради това че деянието не съставлява престъпление. Отбелязал е, че искането на жалбоподателите за назначаване на нова петорна комплексна съдебно – автотехническа и медицинска експертиза е оставено без уважение поради обстоятелството, че същото е направено за първи път във въззивната жалба, без в хода на първоинстанционното производство назначената от окръжния съд тройна комплексна експертиза да е оспорена и да е поискана петорна експертиза. В заключение, апелативният съд е споделил основния правен извод на първоинстанционния съд, че доколкото със самоувреждането си при процесното ПТП З. Н. Н., като застрахован водач, не е осъществила състава на чл.45 от ЗЗД, липсва основание за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като родителите на починалата нямат качеството на трети лица, в полза на които да се е породило прякото право на обезвреда срещу застрахователя. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от касационните жалбоподатели въпроси не удовлетворяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Първият въпрос е предпоставен от отказа на въззивния съд да допусне петорна комплексна автотехническа и медицинска експертиза. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение №18 от 04.03.2022г. по т.д.№454/2021г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №224 от 02.07.2010г. по гр.д.№177/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и други, разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК цели отстраняване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото. Тя е способ за попълване на доказателствения материал от въззивната инстанция, когато допустими и относими доказателства са поискани от страната в рамките на преклузивните срокове, но не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения. Когато е сезиран с искане, включително и заявено в отговора на въззивната жалба, за да отстрани допуснатото процесуално нарушение, съдът е длъжен да събере относимите и допустими доказателства, които са били поискани своевременно и които не са били събрани поради процесуалното нарушение. В настоящия случай въззивният съд е отказал да назначи поисканата от жалбоподателите експертиза, като е посочил, че те не са оспорили заключението на допуснатата в първоинстанционното производство тройна експертиза. Приемайки, че не е налице процесуално нарушение на първоинстанционния съд, което да обуслови предпоставките по чл.266, ал.3 от ГПК за допускане на доказателства, въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС, като е оставил без уважение доказателствените искания на жалбоподателите за назначаване на нови експертизи. Вторият правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК е обусловен от оплакването на касаторите, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви в решението си, а се е ограничил само до препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Въпросът не отразява коректно съдържанието на постановеното въззивно рещение и изложените в него съображения и констатации на съда. Съставът на Великотърновски апелативен съд, действително не е обсъдил и извършил самостоятелна преценка на всички обстоятелства относно механизма на настъпването на процесното ПТП, а е препратил към решението на първоинстанционния съд. Въззивният съд е обаче е изложил мотиви, че ищците нямат качеството на трети лица по смисъла на чл.257, ал.1 от КЗ /отм./, тъй като със самоувреждането си при процесното ПТП застрахованият водач не е осъществил състава на чл.45 от ЗЗД. Следователно мотивите на съда по същество обосновават тезата, че дори и фактическите твърдения в исковата молба да се приемат за доказани, от заявените от ищците факти не би се породило претендираното от тях право на обезщетение. Съответно въпросът за задължението на съда да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителните разяснения в ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с постоянната практика на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, решение №331/19.05.2010г. по гр.д.№257/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о. и други. Отговорите на двата въпроса не биха променили правния резултат, основан на решаващия извод, че ищците нямат качеството на трети лица по смисъла на чл.257, ал.1 от КЗ /отм./, тъй като със самоувреждането си при процесното ПТП застрахованият водач не е осъществил състава на чл.45 от ЗЗД. Дори и при допускане на поисканите от касаторите доказателства, евентуалните различни фактически констатации на въззивния съд относно механизма на осъществяване на процесното ПТП, както и констатации за виновно противоправно поведение на другия участник в произшествието, не биха могли да доведат до различен извод за основателността на предявения иск. В хипотезата на предявен пряк иск само срещу застрахователя на гражданската отговорност на починалата З. Н., остава без значение дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от водача на товарния автомобил, доколкото предмет на предявената претенция не е неговата деликтна отговорност, нито обусловената от нея отговорност на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касаторите не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са ангажирани доказателства, че такива са направени. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд