Определение № 4001 от 23.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2997/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Дигеста недвижими имоти“ ЕООД, чрез пълномощника на дружеството адв. С. И., против разпореждане № 346 от 12. 05. 2026 г. по в. гр. д. № 90/2026 г. на ОС – Смолян, с което е върната, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3 ГПК, като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение, касационна жалба вх.№ 122/02. 04. 2026 г. от „Дигеста недвижими имоти“ ЕООД срещу решение № 122 от 2. 04. 2026 г.по гр. д. № 90/2026 г. на ОС – Смолян. Твърди се, че разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК в случая е неприложима, тъй като по своя характер въззивното решение има преграждащ характер – със същото е постановено обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по предявения от „Дигеста недвижими имоти“ ЕООД против етажните собственици, притежаващи самостоятелни обекти на собственост в сграда в режим на ЕС - „База за семеен отдих – замъкът 1“, находяща се в к.к. „П.“, Община – Ч., представлявани от управителя на ЕС Т. М. М., иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, за отмяна на решения на общото събрание на етажните собственици, проведено на 16. 09. 2022 г., по точки 2, 3 и 4 от дневния ред. Подаден е отговор на частната жалба от етажните собственици, представлявани от адв. С. С. П., упълномощен от управителя на етажната собственост Т. М. М., с който са развити съображения за неоснователност на жалбата и правилност на разпореждането за връщане на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 260-261, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, а разгледана по същество - неоснователна. Разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК оправомощава въззивния съд при администриране на касационна жалба да извършва проверка дали същата е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение съобразно критериите по чл. 280, ал. 3 ГПК, както и да постанови връщането й ако е насочена срещу въззивно решение неподлежащо на касационен контрол. В изпълнение на тези си правомощия въззивният съд е извършил законосъобразна преценка за недопустимост на касационната жалба на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационен контрол въззивно решение. Исковото производство е имало за предмет иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, а съгласно цитираната по-горе разпоредба не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по искове по чл. 40 ЗУЕС. Защитата срещу решенията, взети на общо събрание на етажните собственици, се осъществява само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС и в предвидения в цитираната разпоредба срок, независимо от вида и тежестта на порока. Контролът е само съдебен и е ограничен със срок, като съдът е оправомощен да извършва проверка и за валидност на решенията. В този смисъл са определение № 1826 от 12. 04. 2024 г. по ч. гр. д. № 1024/2024 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 6 от 13. 01. 2022 г. по гр. д. № 2943/2021 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 157 от 25. 09. 2020 г. по ч. гр. д. № 2621/2020 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 39 от 19. 02. 2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 70 от 13. 02. 2020 г. по гр. д. № 2992/2019 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 266 от 27. 05. 2019 г. по гр. д. № 4371/2018 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 75 от 11. 04. 2022 г. по ч. гр. д. № 1009/2022 г. на ВКС, 2 г.о. и др. Съобразена е и формираната задължителна съдебна практика във връзка с приложението на чл. 280, ал. 3 (преди ал. 2) ГПК – указанията, дадени с точка 8 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които цитираната процесуална норма намира приложение и в хипотезите, при които въззивният съд не се е произнесъл по съществото на спора, а е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството като недопустимо. Не намира опора в кодекса и в практиката на ВКС тезата на частния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК би била приложима само ако исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС бяха разгледани по същество от въззивната инстанция. Това становище противоречи както на нормата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, така и на формираната във връзка с тълкуването и прилагането й практика на ВКС. Според указанията, дадени с коментираното по-горе тълкувателно решение, решението на въззивния съд, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 280 и сл. ГПК, но „при ограничението, предвидено в чл. 280, ал. 2 ГПК“ (понастоящем чл. 280, ал. 3 ГПК). По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,