Определение № 4526 от 09.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1999/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Технически университет – [населено място], срещу решение № 163 от 18.02.2025 г., постановено по в.гр.д. №97 по описа за 2025 г. на Варненския окръжен съд, ГО, I състав, с което е потвърдено решение № 3927 от 06.11.2024 г. по гр.д. № 7747 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, 48 състав, в частите му за отмяна на уволнението на М. А. П., извършено на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител научна секция” в Научноизследователския институт при Технически университет – [населено място], и за осъждане на Технически университет – [населено място] да заплати 4821,48 лв. обезщетение за оставането й без работа за периода от 28.04.2024 г. до 25.10.2024 г. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа за разликата над 4821,48 лв. до 6879,24 лв. и за периода от 26.10.2024 г. до 28.10.2024 г., и е постановено друго решение, с което е присъдена допълнително сумата от 2057,76 лв.

Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е незаконосъобразно и неправилно – основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е постановяване на решение, без съдът да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, които са установени по надлежния процесуален ред в производството по делото?

2. Има ли ограничения за работодателя при въвеждане нови изисквания за заемане на длъжността, в т. ч. за заемането й само от хабилитирани лица, извън тези, които са свързани с образование и квалификация на работника или служителя по време на съществуването на трудовото правоотношение?

3. Допустимо ли е заемането на длъжност, за която изрично е предвидено да се заема от хабилитирано лице, да се заема от лице, което не е хабилитирано в областта, в която работи?

М. А. П. счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срок по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

По силата на трудов договор № ЛС-919/02.07.2019 г. М. А. П. е заемала длъжността „Ръководител Научна секция" в Секция „ПН 3 - Стопански, социални и правни науки" в Научноизследователски институт при ТУ - Варна. Със Заповед № ЧР-03-29/28.03.2024 г. на ректора на ТУ - [населено място] проф. д-р Д. П., е било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ - поради изменение на изискванията за заемане на длъжността. Като мотиви към заповедта е посочено, че длъжността се заема от хабилитирани лица на постоянен трудов договор в ТУ – Варна – чл. 24 от Правилника за структурата, управлението, организацията и дейността на Научноизследователски институт към ТУ – Варна. По делото не е спорно обстоятелството, че ищцата не е хабилитирано лице. В чл.44, ал.1, изр.2 от действащия към момента на сключване на трудовия договор Правилник за устройството и дейността Технически университет – Варна, с последна актуализация от 24.06.2019 г., е предвидено изискване ръководителите на научните секции към Научния институт да са хабилитирани лица.

При тези данни по делото, за да приеме, че уволнението е незаконосъобразно, Варненският окръжен съд е посочил, че след като при сключването на трудовия договор ищцата не е отговаряла на въведените от работодателя изисквания за заемане на длъжността, то не е налице промяна на изискванията за нея и следователно не е налице посоченото основание за прекратяване на правоотношението. Изложени са мотиви, че съгласно т.1а от ТР № 4/01.02.2021 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, не е налице основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. В т.2 от тълкувателното решение, е разяснено, че разпоредбите на чл.328, ал.1, т.6 и т.11 от КТ уреждат сравнително близки хипотези за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие. И при двете основания за едностранно прекратяване на трудовия договор се изисква работодателят да е въвел нови изисквания за заемане на длъжността, след като вече е възникнало трудовото правоотношение. Независимо от посочените общи предпоставки за уволнение на работника или служителя, разпоредбите на чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ съдържат различни хипотези, които са самостоятелни основания за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие. Хипотезата на чл.328, ал.1, т.11 КТ се отнася до промяна на всички изисквания за заемане на длъжността, извън тези за образование и професионална квалификация. Ето защо въззивният съд е приел, че т.1а от ТР № 4/01.02.2021 г. на ОСГК на ВКС е приложима не само при преценка на основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ, но и на основанието по чл. 328, ал.1, т.11 КТ. Посочил е, че общото между хипотезите е именно недопускането на злоупотреба с правото на работодателя да дерогира собствените си изисквания към момента на сключване на договора, а след това да изисква спазването им чрез прекратяване на трудовото правоотношение, без да е налице въвеждане на ново изискване за длъжността за периода от сключване на трудовия договор до прекратяването му. Като е приел, че искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен, въззивният съд е счел за основателен и съединения иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана до уволнението. За да уважи претенцията по чл.344, ал.1, т.3 от КТ в пълния претендиран размер, въззивният съд е приел, че в размера на обезщетението следва да се включи и сумата 320 лв. месечно за притежаваната от ищцата образователна и научна степен "доктор". Посочено е, че съгласно чл. 19 от Вътрешните правила за образуване на работната заплата в ТУ - Варна, актуализирани на 01.07.2019 г., „за образователна и научна степен „доктор", или за научна степен „доктор на науките", свързана с изпълняваната работа, се изплаща допълнително месечно възнаграждение, определено с Решение на Академичния съвет, съгласно Приложение 4. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е прието, че с Решение на Академичния съвет на ТУ - Варна, е определен размер на допълнително месечно трудово възнаграждение за ОНС „Доктор" в размер на 320 лева. От приложената по делото диплома на М. А. П. е видно, че същата притежава ОНС „Доктор" по социално управление. Размерът на обезщетението по чл.225 от КТ се изчислява според изискванията на чл.228 от КТ, а именно въз основа на полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Според чл.17 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл.177 или на обезщетенията по чл.228 от КТ се включват и допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер. Съдът е приел за ирелевантен факта, че работодателят неправомерно не е начислявал и изплащал това допълнително трудово възнаграждение на ищцата, тъй като никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

При анализа тези мотиви на въззивния съд не се констатира наличие на посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По първия въпрос е създадена съдебна практика, съдържаща се в т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да посочи кои правнорелевантни факти намира за установени въз основа на тях. В случая касаторът не е обосновал поставения въпрос с твърдения кои факти счита, че съдът е пропуснал да обсъди, нито в касационната жалба, нито в приложеното изложение към нея. Въпреки това настоящата инстанция намира, че в съответствие с посочената съдебна практика второстепенният съд е изпълнил задължението си да обсъди всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти. Съдът е мотивирал решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК, като е посочил кои факти намира за установени и въз основа на кои доказателства и е изложил правните си изводи във връзка с приетата фактическа обстановка. Затова не следва да се допуска касационно обжалване по този въпрос.

Вторият въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, поради което не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът предполага съдът да е приел, че са предвидени ограничения за работодателя при въвеждане на нови изисквания за заемане на длъжността, извън тези, които са свързани с образование и квалификация на работника или служителя по време на съществуването на трудовото правоотношение. Напротив, видно от изложените мотиви, съдът е приел, че не е налице посоченото в заповедта за уволнение основание по чл.328, ал.1, т.11 от КТ, тъй като тази хипотеза изисква работодателят да е въвел нови изисквания за заемане на длъжността, след като вече е възникнало трудовото правоотношение, на които изисквания служителят не отговаря, а в разглеждания случай още в действащия към момента на сключване на трудовия договор между страните Правилник за устройството и дейността Техническия университет – Варна е предвидено изискване ръководителите на научните секции към Научния институт да са хабилитирани лица. Ето защо не може да се допусне касационно обжалване и по този въпрос.

Третият въпрос въобще не е разрешен от въззивния съд, поради което не е от значение за изхода на спора и също не може да послужи за допускане на касационно обжалване. Както и въззивният съд е посочил в мотивите към решението си, в т.1а от ТР № 4/01.02.2021 г., постановено от ОСГК на ВКС по тълк. дело № 4/2017 г. е разяснено, че сключването на трудов договор при начална липса на изискванията на работодателя за определена длъжност не е пречка за съществуване на самия договор, а преценката дали определен кандидат може да изпълнява възложената работа в интерес на предприятието принадлежи на работодателя. Макар т.1а от посоченото тълкувателно решение да касае основанието по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, това разрешение следва да намери приложение и в хипотезата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ, тъй като двете разпоредби уреждат сходни хипотези за прекратяване на трудово правоотношение от работодателя, като разликата между тях съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 1б от тълкувателното решение, е, че разпоредбата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ касае промяна на всякакви други изисквания, но не и на тези за образование и квалификация, по отношение на които съществува разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора Технически университет – [населено място] дължи на М. А. П. 1 500 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение