Определение № 4637 от 30.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3385/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Ю. Б. и Ж. П. Б. срещу определение № 1918 от 15.06.2026 г. по в. ч. гр. д. № 1553/2026 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 8610 от 17.04.2026 г. по гр. д. № 9210/2025 г. на Софийския градски съд, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба на жалбоподателите и е прекратено производството по делото. Жалбоподателите считат определението за неправилно, поради което искат отмяната му. Ответната страна по жалбата държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, е подала писмен отговор, в който е изразила становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани лица, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба на В. Б. и Ж. Б. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответната страна не е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *****, със застроена площ от 64,16 кв. м, представляващ апартамент № 56, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с прилежащ таван № 24 и 1,270 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Ищците са изложили твърдения, че държавата не е собственик на недвижимия имот, тъй като негов собственик е Столична община, която го е придобила на основание § 10, ал. 1 и § 42 ПЗР ЗОбС. В изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания за уточняване на правния интерес от предявяване на отрицателния установителен иск ищците са посочили, че за тях е налице правен интерес, позовавайки се основно на фактическото положение, че ще бъдат лишени от жилище, което е обитавано от тях 37 години. Обосновават правния си интерес още и с това, че ако се установи, че имотът не е собственост на държавата, а е на общината, те ще упражняват фактическа власт по силата на наемно правоотношение със Столична община. С оглед на така установеното Софийският апелативен съд е посочил, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на всеки предявен установителен иск. Съгласно ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, в който смисъл е и константната практика на ВКС. В случая, наемателят не е носител на вещно право върху имота, а има единствено облигационно право на ползване, което не е от категорията права, които могат да бъдат защитени чрез отрицателен установителен иск за собственост. Наемателят, който не твърди, че е собственик или че има възможност да придобие собствеността, не може да използва отрицателния установителен иск за собственост като средство за защита на своето облигационно право, твърдейки, че трето лице има право на собственост, а не той. Когато наемателят не твърди, че има или ще придобие вещно право върху имота, а само оспорва държавната собственост в полза на общината, без да е носител на самостоятелно право, липсва конкуренция на права, която да обоснове правен интерес. С оглед на това въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липсата на правен интерес за ищците от водене на делото. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касаторите се посочва, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани по реда на ГПК доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните; 2. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост при твърдение за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора; 3. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост от лице, чийто договор за наем с ответника е прекратен към датата на предявяване на иска, но ищецът притежава самостоятелно право, произтичащо от друго наемно правоотношение с друг наемодател, като между двамата наемодатели е налице спор за собственост; 4. Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск в случаите, когато ищецът се позовава на фактическо състояние, каквото е упражняването на фактическа власт над процесния имот в продължителен период от време; 5. Основанието, от което ищците черпят своите права, предвидено в чл. 40, ал. 3 от ППЗНО (отм.) и § 6 от ПЗР на ПМС № 235/19.06.1996 г., а именно – „Придобитите досега права на основание на отменените актове по § 5 се запазват“, противопоставимо ли е на държавата, докато бъдат изпълнени задълженията на административния орган по чл. 22, ал. 1, б. „б“ ЗНО (отм.) да осигури на ищците постоянно необоротно жилище, и обуславя ли правен интерес у тях от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата, която претендира, че е собственик на процесния имот. Ответната страна по жалбата счита същата за неоснователна. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на въззивния съдебен акт /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице. Първият поставен въпрос е относим към дейността на въззивния съд като инстанция по съществото на спора, при разрешаването на който следва да се обсъдят всички твърдения, доводи и възражения на страните. Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, тоест съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. В случая обаче въззивният съд е обсъдил всички релевирани възражения в частната жалба и е изложил свои мотиви, като е съобразена и практиката на ВКС, поради което по този въпрос не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Следващите три въпроса са поставени от жалбоподателите във връзка с извода на въззивния съд за липсата на правен интерес от отрицателния установителен иск като процесуална пречка за разглеждане делото. Софийският апелативен съд е приел, че в съответствие с установената съдебна практика, в конкретния случай ищците, чиято е доказателствената тежест, не са установили наличие на правен интерес от водене на отрицателния установителен иск за имота. Обжалваното определение е постановено в съответствие със задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с която е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Обстоятелствата, на които ищците са обосновали правния си интерес от водене на отрицателния установителен иск, не могат да бъдат преценени като такива, обосноваващи възприетите с цитираното тълкувателно решение предпоставки, обуславящи допустимостта на този иск. Последният въпрос е формулиран според твърденията на касаторите и е по съществото на спора, поради което не отговаря на характеристиките за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито в обжалваното определение съдът се е поизнесъл по него. Не са изложени и никакви доводи за наличието на визираните в т.4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, които по отношение на този въпрос не са налице. Липсват и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касаторите. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,