Определение № 3293 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4924/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. В. Б., чрез процесуален представител адв. Г. М., против въззивно решение № 5286 от 14.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 11728/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено изцяло решение № 10493 от 03.06.2024 г., постановено по гр. д. № 56853/2022 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени, като неоснователни, предявените от жалбоподателя срещу Сдружение „Лети Независим“ главни искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и евентуални искове с правно основание чл. 79, вр. с чл. 82, вр. с чл. 258 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв. – частичен иск целият за 60 000 лв., ведно със законната лихва от 17.05.2019 г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматично увреждане – триглезенно счупване на дясната глезенна става с частично изкълчване и разместване на фрактурите, настъпило на 17.05.2019 г. в [населено място], кв. Б. по време на обучителен курс по парапланеризъм за начинаещи, организиран от ответника; сумата от 7334 лв., ведно със законната лихва от 17.05.2019 г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 17.05.2019 г. до 20.10.2019 г., изразяващи се в разлика между получаван от ищеца доход за периода на временната нетрудоспособност и постепенна реинтергация към работния процес и сумата, която бил получил ако злополуката не беше настъпила, като К. В. Б. е осъден да заплати на Сдружение „Лети Независим“ на основание на чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв., представляващи съдебни разноски за производство пред Софийски районен съд. Касаторът обжалва решението, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, моли същото да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени на което и да е от претендираните основания. Сочи, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация Сдружение „Лети Независим“, представлявано от И. Г., чрез процесуален представител адв. П. К., в които поддържа, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението, евентуално, че същото е правилно и законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото не е било спорно и е установено от приетите писмени и гласни доказателства, че през май 2019 г. страните са били обвързани от валиден договор, съгласно който ответникът Сдружение „Лети Независим“ срещу възнаграждение се е съгласил да проведе на ищеца начален курс за обучение по парапланеризъм за 10 дни с начало 17.05.2019 г. На 17.05.2019 г. по време на обучението ищецът К. В. Б. при кацане с парапланер е претърпял триглезенно счупване на дясната глезенна става с частично изкълчване на глезенната става и разместване на фрактурите. Ищецът е бил опериран по спешност, поставени били винтове и плака, ходил е с помощни средства за 45 дни, прилагали се антикоагуланти и е проведена рехабилитация. К. В. Б. е бил в отпуск поради нетрудоспособност до 20.10.2019 г., изпратено му е обезщетение за нетрудоспособност в нетен размер от 4285,71 евро, нетното му трудово възнаграждение за този период било 7104,91 евро, за май месец получил пълното си трудово възнаграждение, което в нетен месечен размер бил 1390,75 евро. Фактите, на които ищецът основава както главните, така и евентуалните искове са поведение на ответника, представляващо неизпълнение на задълженията му като организатор на курса, защото инструкторът не предприел необходимите действия за предотвратяването на злополуката, не провел необходимия инструктаж и обучение, отнасящи се до безопасността при приземяване. Допълнително основание за исковете, предявени на договорно основание е и твърдяното от ищеца неизпълнение на задължението на ответника да сключи договор за застраховка „злополука“ с ползващото се лице ищеца. Въззивният съд е приел, че на база установеното от съдебно-техническата експертиза при провеждането на обучението на ищеца от ответника, последният му е провел необходимото обучение и инструктаж. Аргументирал се е, че вещото лице е посочило, че парапланерът е един от най-простите летателни апарати, поради което и началното обучение отнема малко време, че обичайно първия ден курсиста се запознавал с няколко теоретични модула – за спорта, базова аеродинамика, екипировката и още първия ден има практическо запознаване с елементи на екипировка, упражнения по наземен контрол на парапланера, кратки полети на малка височина – до 20 м. по индивидуална преценка на инструктора, че най-добрата практика била обучение чрез демонстрация, ръководства не било задължително да се предоставят предварително, че преминаването към следващ етап изисква убеждение у инструктора за усвояване на уменията от курсиста, че за да се приеме същото следвало да има поне три успешни опита на упражнение. Точно такова съдържание и последователност на обучението на ищеца на 17.05.2019 г. се установява от свидетелските показания, че е проведено от ответника. Всяко подлитане е продължавало не повече от 30 секунди, поради което и независимо, че курсисти са били двама, доколкото е имало и инструктор и помощник инструктор, то дори да се приеме че с всеки курсист са се занимавали и инструктора и помощника му, то посоченото от вещото лице общо време е било достатъчно, за да се проведе всеки един етап от обучението на ищеца без да се правят компромиси със същото. Свидетелските показания установяват, че по време на етапите от обучението ищецът се е справял добре. Подбраните по ответника място и време, метеорологични условия са били подходящи за провежданото обучение – слаб вятър, непроменлив с пориви до 5 м/с., хълм с малък наклон и денивелация до 30 м. без препятствия, отдалечен от далекопроводи и други застрашаващи безопасността елементи /така и експертизата/. Причината за нараняването на ищеца се дължи на неговото поведение – разсейване, отклоняване на погледа от траекторията на полета към крилото, поотделно издърпване на въжета на управление – ту едното, ту другото, приземяване с крака, които не са групирани един до друг, а с прицелване към земята с единия крак. Свидетелят Б. е посочил, че е бил близо до ищеца, защото тъкмо се бил приземил и след него подлитане правел ищеца, видял че ищецът гледал нагоре към крилото, че дърпал въжетата за управление – ту едното, ту другото, че посрещнал земята без да е групирал краката и бил отпуснат. Свидетелят Т. е посочил, че при кацането ищецът натежал на едната спирачка, а не на двете едновременно, прицелил се в земята с единия крак и не посрещнал земята с двата крака. Установено е, че при записване на курса на ищеца е изпратено ръководство на английски език и, че той е отправил запитване дали го има на български език или на немски език, на което ответникът не е отговорил. Това обстоятелство само по себе си не е съществено по делото, защото по делото не е установено предоставянето на учебно помагало да е задължително – в обратния смисъл са изводите на вещото лице, които няма основание да не се кредитират. Офертата, приета по делото не сочи задължение за предоставяне на такова ръководство-учебник. Отделно, вещото лице е посочило, че обучението по парапланеризъм основно се провежда чрез демонстрации на място при парапланера, екипировката и на терен, че инструктор подхождал по общо правило и предположение, че курсистите не са подготвени, тоест не са прочели предварително ръководства и учебници. С оглед на краткото времетраене на подлитането – под 30 секунди, реално не е имало възможност инструктора да дава гласови команди към ищеца, с които да успее да предотврати инцидента. Този извод следва при съобразяване на установеното поведение на ищеца, което представлява нарушение на няколко от дадените инструкции – да не отклонява поглед от траекторията на полета, да събере краката при приземяване и с два изравнени крака да посрещне земята, да въздейства едновременно върху двете спирачки. Несключването от ответника на застраховка „злополука“ със застраховано лице ищеца, не е поведение, което да може да ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на процесните вреди. Действително, в офертата на ответника е посочено, че цената включва застраховка със срок от 1 месец от началото на курса. Детайли обаче за тази застраховка – вид на застраховката, застрахователно събитие, застраховано благо, застрахователна сума, не са установени по делото, самата оферта не ги сочи. При тълкуване на волята на страните по тази оферта при съобразяване и на поведението им във връзка с правоотношението между тях не могат да се извлекат съществените елементи на този договор за застраховка. При това съдът е приел, че не е установено по делото такова задължение на ответника е било да сключи договор за застраховка „злополука“ със застраховано лице ищеца, което да предоставя застрахователно покритие за процесните вреди и застрахователното събитие да е падане при упражнения в курса по парапланеризъм. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Следи ли съдът служебно за нищожността на отделни клаузи на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността, само ако заинтересованата страна е направила възражения за нищожност?“; 2. „Следва ли съдът да подложи на тълкуване договорна клауза в договор на страните по делото, ако между страните няма спор по отношение на тази клауза? В случай, че съдът следва да тълкува клауза в договор между страните, как следва да се тълкува същата?”; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в пълнота и съвкупност всички събрани по делото доказателства и съответно да приложи правилата на формалната логика при тяхното обсъждане?”; 4. „Длъжен ли е съдът да възприеме изцяло и безкритично заключението на вещото лице или следва да го подложи на собствена оценка и да се мотивира, защо го приема или не го приема?”; 5. „Може ли страна по гражданскоправен договор да черпи права от собственото си противоправно поведение и може ли да бъде оневинена, въпреки че не е изпълнила виновно свое задължение по договора, в резултат на което неизпълнение другата страна по договора бива лишена от обезщетяване на вреди?“; 6. „Следва ли съдът да подложи на тълкуване договорна клауза в договор на страните по делото, ако между страните няма спор по отношение на тази клауза?“; 7. „Следва ли ищецът да доказва съдържанието и вида на застраховката, която ответникът – страна по договор, се е задължил да сключи в негова полза и ако застраховка не е била сключена, следва ли да се приеме, че ответникът се е задължил да сключи застраховка такава, каквато ищецът твърди и която да покрива всички процесни вреди?“; 8. „Следва ли ответникът да носи отговорност за всички настъпили врели, при положение, че той не е сключил застраховка, която се е задължил да сключи?“; 9. „Следва ли ищецът, който е имал качеството на обучаем в курс по паранланеризъм, представляващ висок риск за здравето и телесната му цялост, да доказва съдържанието и вида на застраховката, която ответникът – страна по договор, провеждащ курса се е задължил в отправената оферта да сключи в негова полза и ако застраховка не е била сключена, следва ли да се приеме, че ответникът се е задължил да сключи застраховка такава, каквато ищецът твърди и която да покрива всички процесни вреди?“ и 10. „Следва ли ответникът, организатор и провеждащ курс но спорт с висок риск от увреждане, какъвто е парапланеризма, да носи отговорност за всички вреди, настъпили при и в резултат на злополука, настъпила по време на обучението, при положение, че той изобщо не е сключил застраховка, която се е задължил да сключи?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с приетото в Тълкувателно решение 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, вторият въпрос с решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 67 от 30.07.2014 г. по т. д. № 1843/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 16 от 28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г. на ВКС, II т. о. и решение № 46 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2489/2017 г. на ВКС, IV г. о., третият въпрос с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, решение № 222 от 06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015г. на ВКС, II т. о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., четвъртият въпрос с решение № 224 от 07.01.2019 г. по гр. д. № 612/2018 г. на ВКС, III г. о. и решение № 87 от 03.07.2024 г. по т. д. № 2311/2022 г. на ВКС, I т. о., а петият, шестият, седмият, осмият, деветият и десетият въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по въпросите липсвала постановена съдебна практика /конкретно по деветият и десетият въпроси/. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, каквото е настояването на касатора. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват. Повдигнатите в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да обусловят достъпа до обжалване пред касационната инстанция. По първия въпрос за задълженията на съда да следи служебно за нищожността на клауза, въззивният съд не се е произнасял. Съдът не е приемал, че е налице нищожна клауза на договора за курс по парапланеризъм, касателно сключването на застраховка за периода обучението. Изводите му са, че не е установено по делото изобщо страните да договорили такова задължение на ответника, тъй точката в приетата оферта няма достатъчно конкретизация за вида на предлаганата застраховка. Тоест, по този въпрос не се разкрива общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Вторият и шестият формулирани въпроси са аналогични. Доколкото съдът е тълкувал волята на страните по договора, той не се е отклонил от трайната практика на ВКС, съгласно която, съдът следва да изясни действителните договорки между страните, чрез тълкуване на договора, при спазване на предвидените в чл. 20 ЗЗД критерии – при тълкуването да се търси действителната воля на страните, като отделните уговорки в договора се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Именно при съобразяване на обстоятелствата по делото съдът е стигнал до извода, че страните не са доуговорили задължаването на ответника да застрахова курсиста. Третият и четвъртият въпроси също са мотивирани от Софийски градски съд съобразно константната практика. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Несъгласието с изводите на съда относно заявените оспорвания и тълкуването на доказателствата от касатора не може да обоснове допускане до касационна проверка. Съдът обосновано е посочил, че кредитира изцяло заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което е в съзвучие с останалите събрани доказателства, включително показанията свидетелите очевидци. Тоест, по тези въпроси не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите поставени в приложното поле на специалното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси – под №№ 5,7, 8, 9 и 10 са твърде общи и хипотетични и не могат да се отнесат към дадено конкретно правно разрешение на въззивния съд. Освен това, касаторът само е посочил разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал защо точно поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и са от значение за развитие на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по въпросите, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението. По въпросите №№ 5,7, 8, 9 и 10, не е налице както общото, така и специалното единно основание за допускане на касационно обжалване. В обобщение на изложеното, не следва да се допуска касационна проверка на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение