Определение № 2994 от 18.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2146/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Булгаргаз БГ“ ООД срещу определение № 1131 от 10.05.2024 г. по ч.т.д. № 1195/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1010/13.03.2024 г. по т.д. 1027/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 19 състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по т.д. 1027/2022 г. по описа на СГС до приключване на производството по т.д. № 453/2022 г. по описа на Софийски градски съд, VI - 19 състав.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че са налице предвидените в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предпоставки, като изтъква, че законодателят не е имал предвид всяка възможна връзка между две дела. Позовавайки се на ТР 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допълва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е безспорно съществуваща и установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска. Излага, че наистина съществува противоречива практика досежно връзката на обусловеност между две дела, но счита, че съдът не е изискал делата, за да се убеди, че такава съществува. Цитира практика на ВКС в подкрепа на доводите си, че обусловеност между двете конкретни дела липсва. Сочи, че въведените от него възражения с частната жалба не са обсъдени от въззивния съд, както и че първоинстанционният съд при постановяване на акта си е допуснал процесуални нарушения – не е отменил дадения ход по същество и не е отменил предходно определение, с което при същите обстоятелства е отказал да спре производството по делото поради липса на преюдициална връзка между делата. По тези доводи моли обжалваният съдебен акт и потвърденото с него определение да бъдат отменени и делото върнато на СГС за произнасяне с решение по спора.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, които поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Може ли съдът да постановява съдебни актове, с които не се решава спора по същество, след като е приключило съдебното дирене /не приема нови обстоятелства/ и е изминал срокът по чл. 235, ал. 5 ГПК?

2. При наличие на две или повече противоречиви определения по едно дело, следва ли съдът при условията на чл. 253 ГПК да отмени с изричен мотивиран акт някое от тях; последният отменя ли предходните актове; или неотмененият акт остава в сила?

Поддържа, че обжалваното определение следва да бъде отменено и като очевидно неправилно - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът, „Промишлена енергетика“ АД, в предоставения му срок не депозира писмен отговор и не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд, за да постанови обжалвания съдебен акт, е приел, че в срока за писмен отговор ответникът е заявил възражение за прихващане с част от вземането му, предмет на разглеждане по т.д. 453/2022г. по описа на СГС, спорът по което е висящ предвид подадена въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение. Счел е, че последното търговско дело има преюдициално значение за спора, тъй като спорът по наведеното възражение за прихващане ще бъде разрешен с влязло в сила съдебно решение. Изтъкнал е, че формираната с решението по този спор сила на пресъдено нещо следва да бъде съобразена задължително от съда при разглеждане на възражението за прихващане. Допълнил е, че при липса на спиране на производството, би се стигнало до постановяване на два противоречиви съдебни акта по едно и също правоотношение, което е недопустимо. По тези мотиви е потвърдил първоинстанционното решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Формулираните от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпроси не са обсъждани от въззивния съд, не са обусловили правната му воля и в този смисъл не покриват общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи и по същите не може да бъде допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно определение.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице като касаторът е аргументирал искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на обжалваното определение.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение