Определение № 319 от 27.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3685/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. М. М. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.К. Г. срещу въззивното решение № 67 от 10.6.2021 г, постановено по гр.дело № 109/21 на Апелативен съд-Велико Търново, Гражданска и Търговска колегия, втори състав, с което е потвърдено решение № Р-532/18.12.2020 г по гр.дело № 1050/19 г на Окръжен съд-Велико Търново.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен иска по чл.227 ал.1 ЗОВСР, предявен от Т. М. М. срещу Военномедицинска академия за сумата 39 509 лв. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон. Ответникът по касационната жалба Военномедицинска академия, представляван от генерал-майор проф.В. М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Д..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.6 ГПК. Касационната жалба е подадено в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По делото е установено, че със заповед № 12 от 12.1.2018 г на началника на Военномедицинска академия генерал-майор проф.В. М. е прекратено изпълнението на активна служба в доброволния резерв на капитан М.-лекар в Медицинско отделение за осигуряване на мисии и учения на сектор „Осигуряване на мисии и учения“ в Подвижна полева болнична база във Военномедицинския отряд за бързо реагиране на Специализирани звена към ВМА.Същият е освободен от длъжност, отчислен е от списъчния състав и е зачислен в запаса.С писмо рег.№ 5294 от 21.5.2019 г на М. е отказано заплащането на обезщетение по чл.234 от Закона за отбраната и въоръжените сили в размер на 20 брутни месечни възнаграждения, тъй като е изпълнявал служба в доброволния резерв, сключен на основание Закона за резерва и въоръжените сили на РБ и в този случай обезщетение по посочената законова разпоредба не се дължи.От приетите по делото писмени доказателства е установено, че в периода 5.2.1993 г-4.3.2003 г М. е изпълнявал длъжността „офицер“ във Военна болница-Стара Загора и ВВОВУ „Васил Левски“ [населено място].След прекратяване на договора за кадрова военна служба му е заплатено обезщетение за 12 прослужени години.Съгласно заповед на министъра на отбраната от 19.2.2003 г е прекратен договора му за кадрова военна служба и М. е зачислен към мобилизационния резерв.Видно от представените 7 бр.удостоверения в периода 2005-2018 г М. е работил в различни подразделения и е изпълнявал мисии, най-продължителните периоди от които са два с времетраене за по 10 месеца, а останалите за по 7,8 и 9 месеца.С обжалваното въззивно решение е прието, че искът по чл.227 ал.1 ЗОВСРРБ е неоснователен, тъй като ищецът е изпълнявал служба в доброволния резерв, по длъжностни разписания за мирно и военно време за изпълнение на задачи, свързани с отбраната и други задачи, свързани с националната сигурност и за участие в операции и мисии в страната и в чужбина, а съгласно чл.7 ал.2 от активната служба включва период от време, през който резервистът е повикан за изпълнение на задачи в състава на военните формирования на въоръжените сили.Съгласно чл.35 ал.2 от ЗРВСР резервистът има статута на военнослужещ, с правата и задълженията, съответстващи на заеманата длъжност.От правото на обезщетение обаче се ползват само военнослужещите, освободени от кадрова военна служба, при предпоставките по чл.227 ал.1, но не и резервистите, какъвто е ищецът, поради което искът е отхвърлен като неоснователен. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са формулирани въпроси, за които се подържа, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно: 1/Има ли статут на военнослужещ лице, което работи по договор за активна военна служба в доброволния резерв по ЗРВСРБ. 2/След прекратяване на активната военна служба в доброволния резерв, лицето има ли право на обезщетение по чл.227 ал.1 и ал.2 ЗОВСРБ за прослужени години като резервист. По така поставените въпроси, Върховният касационен съд, Четвърто ГО намира следното: Съгласно чл.7 ал.2 от Закона за резерва на въоръжените сили активната служба включва период от време, през който резервистът и техниката-резерв, извикани за изпълнение на задачи в състава на военните формирования от въоръжените сили или за придобиване на военна подготовка, за обучение в курсове за придобиване и повишаване на квалификацията или за преквалификация.Правоотношението по изпълнение на службата в доброволния резерв възниква въз основа на договор и след издаване на необходимото разрешение за достъп до класифицирана информация./чл.26/.Този договор е тристранен и се подписва от резервиста, от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице и от работодателя/органа по назначаване на резервиста./чл.28/.Максималният му срок е не по-дълъг от 5 години.Началото и краят на този договор се определят в зависимост от поставените задачи, заложени в утвърдените планове за бойна подготовка.За времетраенето на активната служба резервистът има право на неплатен служебен отпуск от работодателя или органа по назначаването по чл. 158 от Кодекса на труда, чл. 62, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за държавния служител./чл.44/.За същия период има статус на военнослужещ с правата и задълженията, съответстващи на заеманата длъжност, с изключение на ограниченията по чл. 182, ал. 1 и чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. По Закона за резерва на въоръжените сили-чл.235 на военнослужещите се изплащат възнаграждения и обезщетения при условията на този закон./Глава 8/.Те са специфични и се различават от обезщетенията, уредени в нормата на чл.227 ал.1 ЗОВСР. На безработните съпруги (съпрузи) на военнослужещите, участващи в международни операции и мисии, се изплаща обезщетение в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за периода на операцията или мисията.Децата до 26-годишна възраст на военнослужещите, участващи в международни операции и мисии, които учат в основни и средни училища, в редовна форма на обучение във висшите училища в страната и в чужбина, имат право на стипендия за периода на операцията или мисията; на военнослужещите се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, причинени при или по повод изпълнение на военната служба; на съпругата (съпруга), децата и родителите на военнослужещ, загинал при или по повод изпълнение на служебните задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ. От посочените законови разпоредби, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване се установява, че статутът на резервистите е уреден в Закона за резерва на въоръжените сили.Договорите с тях са специфични-тристранни и касаят изпълнение на конкретни бойни задачи, участие в мисии или обучение, свързани с отбраната.Доворите са винаги с определен срок и същият не би могъл да надвишава 5 години.Когато резервистът бъде повикан в резерва същият ползва неплатен отпуск от работодателя или органа си по назначаване в зависимост от това дали същият полага труд по основно трудово или служебно правоотношение.Обезщетенията за резервистите за предвидени също в специалния закон и други норми се прилагат само при изрично препращане.Това се отнася и до разпоредбата на чл.227 ЗОВСР.В случая законово препращане не е налице и следователно тази разпоредба не се прилага.Това следва и от спецификата на правоотношението, сключено с резервиста, което е винаги с предмет определена дейност-бойна операция, мисия, обучение.В този смисъл гратификационните обезщетения не се дължат, техният предмет е друг-отблагодаряване за положения труд във времето при един и същ работодател/орган по назначаване, а не отблагодаряване за изпълнение на поставена задача или участие в квалификационен курс.На резервистите се дължат обезщетенията предвидени в специалния Закон за резерва на въоръжените сили, но не и по ЗОВСР, предвид липсата на изрично законово препращане, независимо дали същите са работили по договор за активна военна служба, предвид спецификата на договорите за наемане на служба по двата закова. С оглед на гореизложените мотиви и тъй като цитираните законови разпоредби не се нуждаят от тълкуване съдът намира, че не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Предвид изхода на спора и изрично заявеното искане касаторът дължи на ответника на основание чл.78 ал.6 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско