Определение № 674 от 14.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 662/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение на Окръжен съд – Монтана, постановено на 18.09.2012 год. по ч.гр.д.№ 242 / 2012 год., с което е потвърдено определение на Районен съд - Лом, постановено на 16.07.2012 год. по гр.д.№ 79 / 2012 год., за прекратяване производството по предявения от [фирма] против Р. Ц. Г. иск с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване вземане на ищеца към ответника в размер на 5 000 лева главница, ведно със законната лихва върху същата от предявяването на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК и мораторна лихва в размер на 792,03 лева, на основание сключен между страните договор за револвираща международна карта с чип и предоставяне овърдрафт по разплащателна сметка. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като постановено в противоречие с действителния предмет на произнасяне на Благоевградски окръжен съд, с определение № 2250 / 06.12.2011 год. по ч.гр.д.№ 1150 / 2011 година,обусловило прекратяването - ограничен до обжалване разпореждането за незабавно изпълнение на основание чл.419 ал.1 ГПК, инкорпорирано в заповедта за изпълнение на парично задължение, поради което и правният интерес от иска по чл.422 ГПК не се явява отпаднал. Ответната страна - Р. Ц. Г. - оспорва частната жалба като недопустима, на основание чл. 274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 ГПК, предвид размера на исковите претенции и търговския характер на спора. Отрича обоснована допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение констатира, че въззивното определение, като преграждащо хода на производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, е от категорията на обжалваемите, по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна и при спазен преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима. Цената на предявените претенции, с характеристика на търговски спор, на основание чл. 1 ал.1 т.7 предл. първо вр. с чл. 286 ал.2 ТЗ вр. с чл. 365 т.1 ГПК – установяване съществуването на вземане по абсолютна търговска сделка, обуславя недопустимост на касационното обжалване, на основание чл.274 ал. 4 вр. с чл.280 ал.2 от ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение