Определение № 118 от 15.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 717/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. №164112 от 13.12.2018 год. на А. А. П., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Т. Г., срещу определение №11467 от 21.05.2018 г. по ч. гр. дело №6203/2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 07.02.2018 г. по гр. дело № 82233/2017 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото на основание чл.130 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира следното: Съгласно изричната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл.280, ал.3, т.1 ГПК (изм. ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал.2, бр.86, 2017 г.), на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Производството по първоинстанционното дело е образувано по отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не се дължат суми в общ размер 2 169.55 лв., от които 1936 лв. за доставка на топлинна енергия и 232 лв. за такси по тарифата към ЗЧСИ. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.