Определение № 18 от 09.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3228/2017 г.

Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба вх. № 16363 от 07.06.2017 г. от В. Д. Д. и Д. Д. Р., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. В. от АК-В. против въззивно решение № 679 от 03.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 509 по описа за 2017 г. на Окръжен съд [населено място], ГО, с което като е потвърдено решение № 62 от 09.01.2017 г. по гр.д. № 844/2016 г. на Районен съд – Варна, е унищожен на основание чл. 31 ЗЗД по иска на Р. Д. Г. от [населено място] срещу В. Д. Д. и Д. Д. Р., и двамата от [населено място], договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 133, т. І, рег. № 2347, д. № 115/11.12.2014 г., на нотариус № 434 от НК, с район на действие - [населено място], вписан в СВ акт № 122, том LХХІV, д. № 15567, вх. рег.№ 28957/11.12.2014 г., в частта относно 2/6 ид.части от общо прехвърлените 4/6 ид.части от имот с идентификатор 10135.3515. 454.1, представляващ жилищна сграда - еднофамилна, с административен адрес: [населено място], [улица], със застроена площ 57 кв.м., на един етаж, с прилежащото избено помещение, построена в държавно дворно място, с идентификатор 10135.3515.454, при описани граници на сградата, поради това, че наследодателката на ищеца Д. К. Д. не е могла да разбира и ръководи действията си. Релевира доводи за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите са посочили, че с обжалваното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 31 ЗЗД, са решени правни въпроси от материално и процесуално естество, от значение за изхода на спора, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, конкретизирани от настоящата инстанция, съгласно разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които са свързани с приложението на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, както следва: за задължението на съда по чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, да съобрази доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение и за изложи мотиви затова и в частност при преценката дали дееспособното лице, сключило договора е могло при сключването му да разбира или ръководи действията си, която е определяща при основателността на предявен иск по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, длъжен ли е съдът изцяло да се довери на заключенията на експертите по послесмъртните експертизи/т.е. определящи са медицинските критерии/, или следва да направи преценката, съобразявайки освен медицинските, още и житейските и юридически критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, относими към преценката за състоянието на лицето към релевантния момент; както и материалноправният въпрос за възможността наследникът на увредения да предяви иск по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, ако не е поискано поставянето му/на увредения/ под запрещение и в частност – начинът на обективиране на волеизявлението на лицето – чрез полагане на пръстов отпечатък, съставлява ли част от съдържанието на договора, подлежаща на преценка от съда при проверката на условието по чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, както и при предявен иск по чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, положен от лицето пръстов отпечатък вместо подпис в договора, може ли да се счита за доказателство за недееспособността на лицето, произлизащо от същия договор по смисъла на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и в тази хипотеза следва ли съдът да изследва причината, наложила удостоверяване на волята на лицето посредством полагане на пръстов отпечатък, когато това се сочи от ищеца като предпоставка по см. на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и доказателство за недееспособност на лицето, което произлиза от този договор. Позовава се и представя задължителна съдебна практика, с твърдението, че приетото от въззивния съд в обжалваното решение й противоречи – решение № 698 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 14/2010 г., ІІІ г.о., решение № 313 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1409/2010 г., ІІІ г.о., решение № 72 от 08.04.2016 г. на ВКС по гр.д. № 5357/2015 г., ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Представеното определение на ВКС по чл. 288 ГПК не съставлява задължителна съдебна практика, съгласно разрешението, дадено в ТР № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Останалите правни въпроси са по съществото на спора и не съставляват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Ответникът по касационната жалба Р. Д. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Й. Р. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – конститутивен иск по чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, с цена над 5 000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима. С обжалваното решение, с което е потвърдил първоинстанционното, въззивният съд е приел, че иска с правно основание чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, е основателен и го е уважил, като е прогласил за унищожаем по иска на Р. Д. Г. от [населено място] срещу В. Д. Д. и Д. Д. Р., и двамата от [населено място], договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 133, т. І, рег. № 2347, д. № 115/11.12.2014 г., на нотариус № 434 от НК, с район на действие - [населено място], вписан в СВ акт № 122, том LХХІV, д. № 15567, вх. рег.№ 28957/11.12.2014 г., в частта относно 2/6 ид.части от общо прехвърлените 4/6 ид.части от имот с идентификатор 10135.3515. 454.1, представляващ жилищна сграда - еднофамилна, с административен адрес: [населено място], [улица], със застроена площ 57 кв.м., на един етаж, с прилежащото избено помещение, построена в държавно дворно място, с идентификатор 10135.3515.454, при описани граници на сградата, поради това, че наследодателката на ищеца Д. К. Д. при изповядване на сделката не е могла да разбира и ръководи действията си. Приел е, че ищецът Р. Г. и ответникът В. Д. са наследници по закон на Д. К. Д., починала на 15.02.2015г., като приживе на 11.12.2014 г. с нотариален акт № 133/2014 г. тя продала на ищеца 4/6 идеални части от процесния имот в [населено място], за сумата от 9 000 лв. От данните по делото и основно от заключенията на изслушаните съдебно психиатрични експертизи, изготвени след смъртта на Д. К. Д., съдът е приел, че прехвърлителката Д. към момента на изповядване на сделката/11.12.2014 г./ е страдала от „Глобарна съдова деменция“, като признаците за това заболяване датират от 2006 година, когато тя е получила и първия исхемичен мозъчен инсулт, което заболяване й е пречило да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи, тъй като тази болест води до тежки нарушения на паметта, интелекта, вниманието, речта и се характеризира с т.нар. дискутивни функции. В тази връзка съдът е приел, че именно поради това заболяване, а не поради двигателен недъг, Д. Д. вместо подпис е положила отпечатък от десния си палец при условията на чл. 579, ал. 2 ГПК, поради което е приел за основателен предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и го е уважил. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставените от жалбоподателите и описани по-горе правни въпроси от процесуално и материално естество, тъй като те са от значение за изхода спора, тъй като са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд. На въпросите от процесуално естество е дадено разрешение в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, посочени и представени от касаторите, на което приетото от въззивния съд в обжалваното решение противоречи, поради което по тях е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На правните въпроси от материално естество не е налице установена задължителна съдебна практика, поради което по тях касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – решаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Останалите правни въпроси от материално и процесуално естество, както се посочи по-горе са по съществото на спора и по тях настоящата инстанция ще се произнесе с касационното решение. На жалбоподателите следва да им бъде указано в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение по чл. 288 ГПК да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 188,73 лв., като в противен случай жалбата ще бъде върната и производството по делото пред касационната инстанция ще бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,