Определение № 5169 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3403/2026 г.

Производството е образувано във връзка с Определение № 3546 от 30.03.2026 г., постановено по адм. д. № 3057 по описа на Върховния административен съд за 2026 г. С него е прекратено производството по посоченото дело и то е изпратено на петчленен състав на Върховния административен съд за определяне на подсъдността на повдигнатия пред Административен съд – Бургас спор от Р. П. В., П. Д. Р., Т. К. В., Е. К. И., И. Д. Н., В. Я. Г., Т. П. Г., Н. И. Р., Т. В. Т., К. С. П., А. Г. П., П. В. А., И. А. Г., М. Я. А. и Р. С. С., по който е било образувано адм. д. № 272 по описа на този съд за 2026 г. Спорът е относно валидността, а при условията на евентуалност, относно незаконосъобразността на Решение № 60 от 21.01.2026 г., прието от Министерския съвет на Република България за безвъзмездно предоставяне за управление на имот - публична държавна собственост на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура», на основание чл. 17 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и чл. 115л, ал. 2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ). Жалбата срещу Решение № 60 от 21.01.2026 г., прието от Министерския съвет на Република България е била предявена пред Административен съд – Бургас. С Определение № 1121 от 05.02.2026 г., постановено по адм. д. № 272 по описа на този съд за 2026 г., е прекратено производството по делото и то е изпратено по подсъдност на Върховния административен съд. За да направи този извод, Административен съд – Бургас се мотивирал лаконично, като основал съждението си на „съдържанието на оспореното решение“, въпреки че не го възпроизвел, обсъдил и коментирал в контекста на цитираната в определението разпоредба на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Във връзка с определението, постановено от Административен съд – Бургас, пред Върховния административен съд било образувано адм. д. № 3057 по описа за 2026 г. Било постановено Определение № 3546 от 30.03.2026 г., с което делото е изпратено на състава по чл. 135, ал. 4, предл. последно АПК. За да стори това, тричленният състав на Върховния административен съд съобразил съдържанието на оспореното решение на Министерския съвет на Република България, издадено на основание чл. 17, ал. 1 ЗДС и чл. 115л, ал. 2 ЗМПВВППРБ, с което е отнет поради отпаднала нужда от Министерството на културата правото на управление на имот - публична държавна собственост, с идентификатор 67800.501.622, заедно със сградите и съоръженията в него, и имотът е предоставен на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура». Изразил убеждение, че в случая с оглед така очертания предмет на оспорване, не е налице хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК, за да бъде делото подсъдно на Върховния административен съд като първа инстанция. Тричленният състав почерпил аргументи за това становище от самото правно основание, на което е издадено спорното решение - чл. 17, ал. 1 ЗДС и чл. 115л, ал. 2 ЗМПВВППРБ. В този смисъл приел, че правомощието за издаването му не е конституционно уредено, а произтича от закон. При съобразяване на разпореденото от цитираните разпоредби, съставът на Върховния административен съд направил извод, че се касае за прехвърляне управлението на имот - публична държавна собственост от една държавна структура на друга, а не за упражняване конституционните правомощия на Министерския съвет по ръководство и осъществяване на държавното управление. С позоваване на разпоредбата на чл. 132 АПК направил извод, че на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, и това са такива по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В допълнение почерпил аргументи и от Решение № 8 от 23 април 2018 г., постановено от Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г., с което е дадено тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България. Позовал се на разбирането, изразено от Конституционния съд, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предл. първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. Взел предвид, че според приетото в мотивите на цитираното решение, Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление, като това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Съобразил и приетото в Решене № 5 от 19 април 2019 г., постановено от Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 12/ 2018 г. В светлината на гореизложеното тричленният състав на Върховния административен съд достигнал до заключение, че оспореното решение на Министерския съвет на Република България за отнемане управлението на държавен имот от Министерство на културата и предоставянето му на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ по своята същност не попада в категорията актове, с които се упражнява правомощие по ръководство и осъществяване на държавното управление. По тези причини приел, че жалбата не подлежи на разглеждане от Върховния административен съд, а компетентен е административен съд. Направил извод обаче, че съобразно правилата на местната подсъдност, регламентирани в разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК, спорът е подсъден на Административен съд София – град, тъй като адресати на оспореното решение на Министерския съвет на Република България са Министерство на културата и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ със седалище в гр. София. Съобразил, че оспорващите лица не са адресати на решението и техният постоянен адрес в района на Административен съд – Бургас не е основание за разглеждане на делото от този съд. Позовал се на правилото на чл. 135, ал. 7 АПК и доколкото в конкретната хипотеза Административен съд – Бургас е преценил, че делото е родово подсъдно на Върховния административен съд, съобразно правилото на чл. 135, ал. 4, предл. последно АПК, намерил, че компетентен да определи подсъдността на спора е петчленен състав на Върховния административен съд. Настоящият пети петчленен съдебен състав на Върховния административен съд като такъв по чл. 135, ал. 7, във вр. с ал. 4 АПК, намира, че повдигнатият спор е подсъден на Административен съд София – град. Съображенията за това са подробно и изчерпателно изложени в Определение № 3546 от 30.03.2026 г., постановено по адм. д. № 3057 по описа за 2026 г. от тричленния състав на Върховния административен съд, пред който делото е било образувано след изпращането му от Административен съд – Бургас и не следва да бъдат преповтаряни. В контекста на разпоредените с оспореното решение на Министерския съвет правни последици, основанията за това разрешение се намират в разпоредбите на чл. 132, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 АПК и чл. 133, ал. 1 АПК, и при съобразяване на аргументите, изложени в цитираните по-горе решения на Конституционния съд на Република България. Необходимо е обаче да се посочи, че след изпращане по подсъдност на делото в Административен съд София – град, на първо място дължимо от този съд е извършването на преценка относно характера на оспореното решение, допустимостта на оспорването му и правния интерес да стори това на всяко от оспорилите го лица. Предвид изложеното, съгласно правилата за родовата и местната подсъдност, на основание чл. 135, ал. 7, във вр. с ал. 4 АПК, делото следва да се изпрати по подсъдност на Административен съд София – град. Ето защо, пети петчленен състав на Върховния административен съд