Определение № 60417 от 25.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3856/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. Х. срещу определение № 18 от 23. 03. 2021г. по в. ч. гр. д. № 112/2021г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260015/ 15. 01. 2021г. по в. гр. д. № 11/2020г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срок за касационно обжалване на постановеното от окръжния съд въззивно решение. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно и моли то да бъде отменено като молбата му за възстановяване на срока за касационно обжалване бъде уважена. Твърди, че раждането на второ дете на упълномощения от него адвокат, както и грижите за него, заедно с грижите за друго малолетно дете, което също не може да се обгрижва само, в условията на пандемична обстановка в страната, налагаща ограничени контакти с възрастните роднини, са особени непредвидени обстоятелства, непреодолими от страната по смисъла на чл. 64 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване при позоваване на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, касаторът поставя следните два въпроса: 1. Следва ли молбата по чл. 65 ГПК задължително да се разгледа в открито съдебно заседание съгласно чл.66, ал. 1 ГПК?, по който твърди противоречие между приетото от апелативния съд и определение №338 от 20.09.2019г. по гр.д. №2017/2018г. на ВКС, IV г.о. и определение №420 от 06.11.2008г. по ч.гр.д. 1347/2008г. на ВКС, II г.о. и 2. Породен неотложен ангажимент за полагане на непосредствени грижи за дете в срока за извършване на процесуалното действие е ли особено непредвидено обстоятелство в контекста на пандемия от коронавирус?, по който сочи, че произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради липса на съдебна практика. Релевира и очевидна неправилност на атакуваното решение, обоснована с отхвърленото възражение за непроведено открито заседание при разглеждане на молбата за възстановяване на срок. С писмен отговор от 08. 07. 2021г. и допълнителен отговор от 21. 09. 2021г., Д. Р. Х. като ответник по частната касационна жалба, оспорва наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и нейната основателност. Претендира съдебно – деловодните разноски за производството пред ВКС. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Тя е била върната с разпореждане № 42 от 21. 04. 2021г. по ч. гр. д. № 112/2021г. на Варненски апелативен съд като недопустима, което разпореждане е било отменено с определение № 638 от 30.07.2021г. по ч.гр.д. № 2746/2021г. на ВКС, IV г.о., с указания жалбата да бъде администрирана, тъй като произнасянето на апелативния съд, с което е потвърден отказът на окръжния съд да възстанови срок за касационно обжалване на въззивно решение, попада в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК съгласно ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице наведените основания за допускане на касационно обжалване. Варненски апелативен съд, действащ при условията на пълен въззив, сам, без да има оплакване в жалбата до него, е констатирал допуснатото от окръжния съд нарушение на чл.66, ал. 1 ГПК, който е разгледал молбата за възстановяване на срок в закрито заседание, но е приел, че това не е довело до лишаване на страните от възможността да изложат доводи и да ангажират доказателства, доколкото не са били направени искания за събиране на други доказателства, освен за събиране на представените към самата молба писмени доказателства. Приел е, че раждането на 13.07.2020г. на второ дете на процесуалния представител на страната, надлежно доказано с представеното удостоверение за раждане, както и фактът, че първото дете е на ниска възраст, установен с представеното удостоверение за раждане, и обстоятелството, че адвокатът е бил, видно от представената служебна бележка, в отпуск от 01.08.2020г. до 31.08.2020г., за да бъде изцяло и непосредствено ангажиран с грижите за двете си деца, не представляват особено непредвидено, внезапно възникнало, препятствие по смисъла на чл.64, ал. 2 ГПК. Посочил е, че не са били наведени твърдения, съответно и ангажирани доказателства, че адвокатът е единственият родител, че децата са били болни и приети в болнично заведение, където той е бил техния придружител. Напротив, от данните по делото е счел за установено, че докато е бил в отпуск, адвокатът е пребивавал и в кантората си, като на 03.08.2020г. е получил препис от молбата на насрещната страна по чл. 248 ГПК за разноските във въззивното производство, а на 20.08.2020г. е депозирал отговор на тази молба. Намерил е, че в приложното поле на чл. 64, ал. 2 ГПК не попада обстоятелството, че адвокатът е отбелязал погрешно върху своя препис от въззивното решение като дата на получаване - 31.07.2020г., вместо действителната дата - 23.07.2020г.. При горепосочените решаващи правни изводи е потвърдил произнасянето на окръжния съд, с което молбата за възстановяване на срок за касационно обжалване на въззивно решение е оставена без уважение като неоснователна. Допускането на касационно обжалване на въззивен съдебен акт според чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя кумулативното наличие на две предпоставки: обща - произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил решаващия му правен извод и допълнителна - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Първият поставен въпрос е негоден като обща предпоставка да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващия правен извод на апелативния съд в атакуваното определение. Последният се свежда до заключението, че изложените твърдения за раждане на дете и грижи за две малки деца, в контекста на неизложени твърдения за самотен родител или за заболяване на децата, не представляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК и практиката на ВКС по приложението на тази правна норма. За да приеме молбата с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК за неоснователна, апелативният съд не е счел, че твърденията на молителя са недоказани заради несъбрани допълнително доказателства в открито съдебно заседание. Напротив, от една страна е приел, че въпреки, че не е проведено открито съдебно заседание, страната не е била лишена от възможността да представи доказателствата, с които разполага и които иска да ангажира, и от друга страна - именно въз основа на представените от страната писмени доказателства е намерил за доказан както факта на раждането на второ дете, така и невръстната възраст на първото дете, които са наведени от молителя като особени непредвидени обстоятелства, попречили да бъде спазен срокът за касационно обжалване. Когато, както е в настоящия случай, страната е ангажирала писмени доказателства с молбата с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК и не е имала други доказателствени искания, непровеждането на открито съдебно заседание не може да бъде отчетено от контролно-отменителната инстанция в производството по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 66, ал. 2 ГПК като процесуално нарушение, повлияло на правилността на обжалвания акт. Вторият поставен въпрос е фактически, а не правен въпрос, той не може да получи еднозначен отговор, защото изисква преценка на всички останали обстоятелства за отделните конкретни случаи, и затова не удовлетворява общото основание за допускане на касационно обжалване. Но дори то да беше осъществено, не е изпълнено релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Правният критерий, съгласно който молбата за възстановяване на срок се преценява като основателна, посочен в чл. 64, ал. 2 ГПК, е особени непредвидени обстоятелста, които страната не е могла да преодолее. В константната практика на ВКС, трайно и безпротиворечиво във времето, се е наложило разбирането, че под особени непредвидени обстоятелства се разбират такива факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Съдебната практика е приемала като такива обстоятелства смъртта, внезапното заболяване, природните бедствия, задържане от органите на МВР и други. Особените непредвидени обстоятелства не са абсолютни – те се преценяват за всеки конкретен случай, наред с останалите предпоставки за възстановяване на срока, каквито са причинната връзка с неизвършеното в срок процесуално действие и обективната невъзможност за преодоляването им. Раждането на дете и грижите за друго невръстно дете, вкл. в условия на пандемия и наложени мерки по социална изолация, по отношение на лице, упражняващо адвокатска професия, сами по себе си не могат да бъдат квалифицирани като непредвидимо и непреодолимо обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, още повече за възстановяване на пропуснат срок за касационно обжалване, чиято продължителност е един месец. Атакуваното определение не е и очевидно неправилно - основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК. Доводът за отхвърленото възражение за неразглеждане на молбата за възстановяване на срок в открито съдебно заседание в производството по обжалване на първоначалното произнасяне по молба с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК, не е от значение за крайния изход на спора по настоящата частна жалба, по изложените по-горе съображения. Същевременно не касае основополагащо за съдопроизводството процесуално правило, гарантиращо обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащо за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, само в която хипотеза би могла да бъде осъществена наведената очевидна неправилност. При този изход на спора следва да се възложат в тежест на касатора сторените от ответника по частната жалба, заплатени в брой съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,