Определение № 3875 от 15.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2863/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Я. Ц. Г. против разпореждане № 357/18.05.2026г. постановено по в.гр.д. № 24/2026г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е върната касационна жалба вх. № 2659/12.05.2026г. подадена от Я. Ц. Г. срещу въззивно решение № 88/02.04.2026г. по в.гр.д. № 24/2026г. по описа на същия съд. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, доколкото прегражда пътя за защита на жалбоподателката и поставя край на спора. Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и за приемане на частната жалба за допустима и продължаване на действията по администрирането й. В отговор на частната жалба, А. Н. А. и Г. Н. А., действащи чрез своя баща и законен представител Н. Ц. А., чрез процесуален представител адв. И. Д. оспорват частната жалба. Поддържат доводи, че в случая цената на иска е под установения минимум за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Молят обжалваното разпореждане да се потвърди. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – разпореждане, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – касационен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. С обжалваното разпореждане Окръжен съд – Шумен е върнал подадената от Я. Ц. Г. касационна жалба срещу въззивно решение № 88/02.04.2026г. по в.гр.д. № 24/2026г. по описа му. За да се произнесе, въззивният съд съобразил, че с това решение е отменено първоинстанционно решение № 376/04.12.2025г. по гр.д. № 235/2025г. по описа на Районен съд – Нови Пазар и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД са отхвърлени предявените от Я. Ц. Г. против Н. Ц. А., А. Н. А. и Г. Н. А., действащи чрез техния баща и законен представител Н. Ц. А. искове за разваляне на сключения на 16.07.2024г. между Е. П. Ц. /п. на 15.11.2024г./, А. Н. А. и Г. Н. А., действащи чрез техния баща и законен представител Н. Ц. А. договор за покупко продажба, оформен с НА № .../................г. на нотариус рег. №........... на НК, с предмет следните недвижими имоти: 1/2 ид.ч. от поземлен имот с ид. .............. по КККР на [населено място] пазар, находящ се в [населено място] пазар, обл. Шумен, [улица], с площ 557 кв.м, ведно с целите сгради, построени в имота: сграда с ид. .................... със застроена площ 23 кв.м, брой етажи – 2, с предназначение – жилищна сграда-еднофамилна; сграда с ид. ............................. със застроена площ 12 кв.м, брой етажи – 1, с предназначение – друг вид сграда за обитаване; сграда с ид. ........................със застроена площ 3 кв.м, брой етажи 1, с предназначение – хангар, депо, гараж; сграда с ид. ................................... със застроена площ 43 кв.м, брой етажи – 1, с предназначение – жилищна сграда-еднофамилна; сграда с ид. ........................... със застроена площ 22 кв.м, брой етажи – 1, с предназначение – селскостопанска сграда; сграда с ид. ........................... със застроена площ 9 кв.м, брой етажи – 1, с предназначение – селскостопанска сграда, до размера на 1/4 идеална част от имотите. Съдът съобразил, че предявеният и разгледан иск е облигационен, за разваляне на договор с предмет недвижим имот, а цената на иска съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 3 вр. т. 2 от ГПК се определя от данъчната оценка на имота. Взел е предвид, че от приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка, същата е в размер на 1258.18 лева, т.е. под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК критерий за допустимост на касационното обжалване от 5000 лева. Изтъкнал, че посоченото в решението указание за обжалваемостта му, не дерогира приложението на императивната процесуалноправна норма, определяща категориите въззивни решения, по отношение на които касационният контрол е недопустим. На това основание върнал касационната жалба като недопустима. Определението е правилно. От данните по делото е установено, че към момента на предявяване на исковата молба на 28.02.2025г. данъчната оценка на целия имот в [населено място] пазар, заедно със сградите в него, 1/2 ид.ч. от който е предмет на договора за покупко продажба, чието разваляне до размера от ¼ ид.ч. е предмет на предявения конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е в размер на 3183.60 лева. Определената от съда с разпореждане от 14.03.2025г. цена на иска е в размер на 1258.53 лева До приключване на първото съдебно заседание за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, проведено на 09.07.2025г., въпрос за цената на иска не е повдиган нито от ответниците, нито служебно от съда /чл. 70, ал. 1 от ГПК/. Въз основа на цената на исковете е събрана и държавната такса по делото. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 3 от 27.10.2014г. по т.д. № 3/2014г. на ОСГТК на ВКС при проверката по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК /в ред. ДВ, бр. 86 от 2017г., предишна ал. 2/ съдът преценява цената на иска към момента на предявяването му. А съгласно приетото в Тълкувателно решение № 8 от 31.10.2012г. по тълк.д. № 8/2012г. на ОСГК на ВКС обжалваемият интерес съответства на цената на иска, заявена с исковата молба, определена съгласно чл. 70, ал. 1 от ГПК. В първия тълкувателен акт е разяснено, че с оглед уредбата на правния режим на определяне цената на иска съдържаща се в ГПК следва да се имат предвид две основни положения: 1/ че цената е величина, която определя паричната стойност на оценимото в пари спорно право и по действащата уредба меродавна е данъчната оценка, респ. пазарна цена на имота и 2/ че цената на иска се посочва в исковата молба, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. След този момент цената на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен при изменение размера на иска. Следователно, цената на иска е винаги една и това е тази цена, определена при завеждане на делото. Във всеки следващ момент, когато съдът трябва да вземе отношение по какъвто и да е повод относно цената на иска, той трябва да се ръководи от тази окончателна цена, без да има право да я променя. Такъв повод за последващо произнасяне във връзка с цената на иска е и проверката за допустимост на касационната жалба по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. При тази проверка съдът следва да съпостави така определената окончателна цена на иска с минималния паричен размер на цената на иска, посочен в ГПК, под който обжалването пред касационната инстанция е недопустимо. В действащия ГПК законодателят е въвел като критерий за допустимост на касационната жалба само цената на иска и правилата за достъп до касационно обжалване са ясни и не пораждат съмнения. С оглед така даденото задължително тълкуване в практиката на ВКС, установените по делото факти и обстоятелства относно цената на предявения иск, обжалваното определение обективира законосъобразно извършена от съдебния състав проверка на допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. С оглед на вида на делото и паричната оценка на неговия предмет, касационната жалба е процесуално недопустима. Този извод следва от дефинираната в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК необжалваемост на решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 2556.46 евро /5000 лв/. Касае се за императивна процесуалноправна норма, определяща категориите въззивни решения, по отношение на които е недопустим касационен контрол. Неоснователни поради това са и поддържаните в частната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение. В случая не е налице и изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК – предявеният иск е облигационен, оценяем, а иск за собственост или други вещни права върху недвижим имот не е предявен по делото. В заключение като е върнал касационната жалба на Я. Ц. Г. като процесуално недопустима, въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците по частната жалба имат право на поискани разноски. Доказаният размер на действително реализираните от тях разноски под формата на пратено възнаграждение на адвокат възлиза на сумата от 300 евро. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на частния жалбоподател. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение