Определение № 593 от 19.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 185/2012 г.
ВКСIV гражданско отделение19.05.2012 г.докладчик Йорданов
Диспозитив
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 07.12.2011 г. по въззивно гр.д. № 14344 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „г” възз. с-в.. Указва и дава възможност на [фирма] в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 458.96 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено. Делото да се докладва за насрочване или прекратяване. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу въззивно решение от 07.12.2011 г. по въззивно гр.д. № 14344 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „г” възз. с-в., с което е потвърдено решение от 22.03.2011 г. по гр.д. № 15100 /2010 г. на Софийски районен съд, 61 с-в., с което са уважени искове на Й. С. Б. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ – признато е за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед от 05.02.2010 г. поради съкращаване на щата, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „инженер” в сектор „Инсталиране на радио-релеен пренос”, отдел „инвестиции”, дирекция „инфраструктура на мрежата” и жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 19,947.68 лева за шестмесечния период от време от 06.02.2010 г. до 06.08.2010 г., през който ищецът е останал без работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба и разноски. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това. Насрещната страна Й. С. Б. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и първият и вторият иск са неоценяеми, а третият е обусловен. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че: при преобразуването на отдел „инсталации”, който е бил с три сектора: „инсталиране на оптичен пренос”, „инсталиране на радио-релеен пренос”, „инсталиране на мрежово оборудване”, в един сектор „инсталации”, от общо 14 (четиринадесет) щатни бройки за „инженер” в трите сектора е следвало да останат 9 (девет) щатни бройки за „инженер”; при преобразуването на отдел „инсталации” в сектор „инсталации” работодателят не е извършил законосъобразен подбор, тъй като: 1) не са разграничени различни трудови функции с оглед различна квалификация, не се твърди наличие на повече от една длъжностна характеристика, следователно – бройките са предназначени за служители с еднакви трудови функции и е трябвало да бъде извършен подбор между всичките четиринадесет бройки, които са заемали длъжността „инженер”, като не е извършен общ подбор, а са извършени два отделни подбора измежду служителите в сектор „инсталиране на радио-релеен пренос” и „инсталиране на мрежово оборудване”, а други двама инженери въобще не са били включени в подбора, а са били директно преназначени, е осъществено нарушение на чл.329 КТ, което обуславя незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца. Във връзка с твърдението си за различна специализация и различна квалификация на инженерите в различните сектори преди съкращаването на щата, жалбоподателят е извел материално-правния въпрос за обхвата на подбора по чл.329,ал.1 КТ, уточнен от настоящия състав съгласно т.1 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС: дали разликите в трудовите функции могат да произтичат от разлики в естеството на възложената работа в различни структурни звена на предприятието на работодателя. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът е обусловил неговите изводи за кръга от инженерите, между които следва да се извършва подбор (всичките четиринадесет и в трите сектора) и на свой ред е обусловил извода, че подборът не е извършен законосъобразно, съответно – че уволнението е незаконно, което пък е обусловило изводите за основателността на всички искове. Настоящият състав намира и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 КТ за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса в размер на 458.95 лева за разглеждане на касационната му жалба. Воден от изложеното съдът
Цитирани разпоредби
6- чл. 288 ГПК
- чл. 225, ал. 1 КТ
- чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ
- чл. 329, ал. 1 КТ
- чл. 329 КТ
- чл. 344, ал. 1, т. 1