Определение № 28 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2974/2017 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Е. Г., в качеството му на процесуален представител на Я. А. Я. против решение № 59/15.03.2017 г. по възз.гр.д № 18/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е отменено решение № 343/15.11.2016 г. по гр.д. № 826/2016 г.на Районен съд - Габрово и вместо него на основание чл. 127, ал. 2 СК родителските права върху детето А. Я. Я. са предоставени на майката Д. Д. М., определено е местоживеенето на детето да бъде при майката в [населено място], определен е режим на личните отношения между бащата Я. А. Я. и детето, осъден е бащата да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 130 лв. и са присъден съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявените искове, като упражняването на родителските права бъде предоставено на бащата. Касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационна проверка във връзка със следните формулирани въпроси: 1. „ Съдът при преценка на фактите по делото трябва ли да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за преценката за най-добрия интерес на детето“ и 2. „Следва ли съдът да обсъди и вземе под внимание желанията и чувствата на детето“. Първият въпрос счита,че е разрешен в противоречие с решение № 24/2010 по гр.д № 4744/2008 г., решение № 294/11.11.2015 г. на ВКС, IV г.о., Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, а по отношение на втория сочи решение № 20/24.05.2013 г. по гр.д. № 911/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация - Д. Д. М., подаден от адв. П. С. в качеството ѝ на процесуален представител,в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. Подадена е по пощата нa 04.05.2017 г., преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред. За да постанови обжалваното решение въззивният съд подробно е разгледал доводите и възраженията на страните, съпоставил ги е със събраните доказателства и обосновано е достигнал до извод за определяне на кого от двамата родители да се предоставят за упражняване родителските прави при преценка на най-добрия интерес на детето. Посочил е, че към момента на постановяване на решението синът на страните е на 5 години, момент, в който всяко дете има необходимост да бъде с майка си, към която с оглед възрастта си е изключително привързано. Взето е предвид, че майката Д. Д. М. е с признати родителски и възпитателски качества, отнася се с грижовност и любов към детето. Обстоятелството, че детето от раждането си е живяло в [населено място] заедно с родителите си въззивният съд е изследвал в светлината на данните, че то е живеело там заедно с майката. Привързаността му към мястото, където е живяло, преди всичко се е градила на това, че детето е споделяло живота си с майката и е зависило от нейните грижи, а не е обусловена от конкретната социална среда. Поради тези обстоятелства раздялата с майката, която е била любяща и всеотдайна, би довела до негативно въздействие върху психическото и емоционалното му състояние. Взето е предвид, че детето за кратко е живяло и в [населено място], където майката се е установила да живее заедно с разширеното си семейство след раздялата с бащата и не би попаднало в непозната и чужда от обикновената за него среда,а освен това редовно е общувало с роднините на майка си. Съдът изрично е посочил, че за бащата също се установява наличие на необходимия родителски капацитет, както и желание да се грижи за детето си, но предвид ниската му възраст А. има изключителна нужда от грижи, полагани от своята майка. Интересът на детето в различните периоди от живота и развитието му е сочен като главен фактор относно предоставянето на родителските права – решение, което може да бъде променено при изменение на релевантните обстоятелства. От значение е възрастта, полът и степента на развитие на детето,както и способността на всеки едни от двамата родители да полага грижи за развитието и възпитанието му. За да достигне до посочените изводи съдът подробно е анализирал данните от докладите на Дирекция „Социално подпомагане“ за условията, при които живее детето при всеки един от двамата родители и грижите, които се полагат за него, както и липсата на доказателства,че поведението на някой от родителите е опасно за детето или го поставя в риск,въпреки,че те взаимно са отправяли един към друг такива обвинения. Тези мотиви са обусловили крайните му изводи за предоставяне родителски права на майката, определяне местоживеене на детето в [населено място], определяне на режим на лични отношения с детето и осъждане на бащата да заплаща издръжка. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос се отнася до правомощията на въззивния съд при произнасяне на решение, свързани със задължението му като съд по същество да изложи собствени мотиви относно твърденията и доводите на страните, да извърши преценка на събраните доказателства и да ги анализира съобразно релевантните за спора факти. Не се установява формулираният въпрос да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Напротив в съответствие с трайната и последователна практика по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 59/14.04.2015 гр.д. № 4190/14, ВКС, IV г.о., решени №212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010, ВКС, II т.о., определение № 383/16.08.2016 по ч.т.д. № 1312/16, I т.о., решение № 114/15.05.2010 г. по гр.д. № 4232/08, IV г.о., решение № 331/04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/10, IV г.о., решение № 157/08.11.2011 г. по т.д. № 823/10, II т.о., решение № 36/24.03.2014 г. по т.д. № 2366/13, II т.о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр.д. № 1640/14, IV г.о., решение № 126/09.05.2011 г. по гр.д. № 421/09, IV г.о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/10, IV г.о., решение № 237/24.06.2010 г. по гр.д. № 826/09, IVг.о., решение № 161/04.10.2016 г. по т.д. № 2220/15, II т.о., решение № 392/10.01.20162 г. по гр.д. № 891/10, I г.о., решение № 22/29.06.2017 г. по гр.д. № 2113/16 г., I г.о. и др., служебно известна на настоящия състав Окръжен съд – Габрово е обсъдил подробно доказателствата и защитните позиции на страните и е изложил обосновани мотиви, водещи до крайния му извод. Вторият въпрос въобще не е бил правно-разрешаван от въззивния съд, поради което не е обусловил решаващата му воля. Ето защо и като не е бил част от предмета на делото, този въпрос не отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.Само в допълнение следва да се посочи, че детето А. Я. Я. е било на 5 години към датата на постановяване на съдебното решение и същото не е било изслушвано от съда /съгласно чл. 15 от Закона за закрила на детето задължително се изслушва детето в случай, че е навършило 10 години/. Ето защо и не се касае за пропуск на Окръжния съд да кредитира релевантни обстоятелства, напротив вземайки предвид най-добрият интерес на детето и критериите, възприети в Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС, той е постановил обосновано решение. Изложеното налага извода, че не са налице основания за допускане на касационна проверка. С оглед изхода на делото в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани разноски от ответната страна по касация – Д. Д. М. за заплащане на адвокатско възнaграждение в размер на 600/шестстотин/ лв. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.