Определение № 252 от 22.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 158/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Д. И. против определение № 19336/29.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 13560/2024 г. от ІV-в състав на СГС. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение на първоинстанционен съд, с което е върната исковата молба, поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности, свързани с цената на предявения иск и дължимата държавна такса. Съдът е приел, че ищецът е разполагал с процесуални и фактически действия да посочи цена на иска, от които не се е възползвал, поради което, неизпълнявайки указанията на съда за посочване цената на иска, е дал основание за връщането на исковата молба. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – разрешени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въпросът, поставен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е свързан с хипотезата, при която ищецът е посочил цена на иска и е внесъл държавна такса върху нея, но съдът констатира различие между указаната от ищеца цена на иска и действителната. В настоящия случай ищецът не е посочил изобщо цена на предявения от него иск, поради което не следва да се приеме идентичност на хипотезите по посоченото определение на ВКС с настоящия случай, оттам и не следва да се приеме наличие на противоречие с практиката на ВКС по поставения правен въпрос. Втория въпрос, поставен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е, при обективна невъзможността ищеца да посочи точната цена на иска, следва ли съдът да изпълни задължението си по чл.70, ал.3 ГПК. Въпросът е нотносим към спора, доколкото в случая съдът не е приел, че се касае за обективна невъзможност на ищеца да посочи цена на предявения иск, а до липса на извършени от негова страна фактически и процесуални действия, чрез които да узнае действително дължимата сума, предмет на предявения от него иск. От фактите и по спора е видно, че не се касае за обективна невъзможност, поради което въпросът е неотносим към производството по допустимост на касационното обжалване. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС