Определение № 60366 от 20.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1510/2021 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Националната агенция за приходите срещу разпореждане № 10041 от 15.06.2021г. по т. дело № 35/2020г. на Апелативен съд – София за връщане, на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК, на касационната жалба на агенцията срещу постановеното по делото въззивно решение № 10244/ 16.03.2021г. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като даденото указание за представяне на изложение на касационните основания към касационната жалба е незаконосъобразно. Мотивира се с това, че макар формално обжалвания с касационната жалба съдебен акт да е наименован решение, доколкото с него се прекратява производството по делото като недопустимо, то същото има характер на прекратително определение, което се вижда и от посочения срок за обжалване – едноседмичен, а не едномесечен. Сочи се, че прекратяването е постановено за първи път от въззивния съд, поради което съдебният акт е от тези, които се обжалват по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, с оглед на което се поддържа, че изложението на касационните основания не е условие за редовност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадени е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Апелативният съд е върнал с разпореждане от 15.06.2021г. касационната жалба, подадена от НАП, като е приел, че не са изпълнени дадените от него с разпореждане от 21.04.2021г. указание за отстраняване в едноседмичен срок от съобщението на нередовност на жалбата - представяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като указанието, ведно с посочване за последиците от неизпълнението им, е редовно съобщено на страната на 29.04.2021г. Обжалваното разпореждане е правилно. Апелативният съд е постановил въззивно решение, с което е осъществил инстанционен контрол на първоинстанционно решение, постановено по молба за откриване на производство по несъстоятелност и по молби по чл.629, ал.4 ТЗ, като е приел, че производството пред първата инстанция е недопустимо и порокът неотстраним, с оглед на което е обезсилил решението и е прекратил производството по делото. Доколкото е извършен контрол за наличие на пороци на първоинстанционно решение, въззивният акт също има характер на решение, а не на определение, както твърди жалбоподателя. В т.8 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че когато решението на първоинстанционния съд се обезсилва и делото се прекратява актът е въззивно решение, а не определение. Разяснено е, че проверката за валидност и допустимост на обжалваното решение предхожда решаването на материалноправния спор от въззивната инстанция и е част от предмета на делото пред въззивната инстанция, Аргументирано е, че правомощията на въззивната инстанция са различни в зависимост от това, дали обжалваното първоинстанционно решение е нищожно, недопустимо или неправилно, но във всеки случай въззивният съд се произнася с решение. Посочено е, че ако решението е недопустимо, въззивната инстанция го обезсилва и в зависимост от порока или прекратява производството по иска, или изпраща делото на компетентния първоинстанционен съд, или връща делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск. Изведено е, че при обезсилване на решението на първата инстанция и прекратяване на исковото производство се стига до преграждане на производството, но проверката за правилността на въззивния съдебен акт следва да бъде извършена в производството по чл. 280 и следващите от ГПК. В настоящия случай въззивната инстанция не е прекратила като недопустимо производството пред себе си, в който случай би бил налице акт по см. на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Определеният срок за обжалване на постановения от апелативния съд акт е едноседмичен, не защото обжалваният акт е определение, както поддържа НАП, а с оглед специалното правило на чл.633 ТЗ, което изключва субсидиарното приложение на разпоредбите на ГПК (чл.621 ТЗ) относно едномесечния срок за касационно обжалване на въззивно решение. Предвид горното, указанието на съда за представяне на изложение на касационните основания, като условие за редовност на касационната жалба, е законосъобразно и в съответствие със задължителната практика на ВКС, като неизпълнението му води до връщането на жалбата на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. С оглед изложеното, атакуваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение