Определение № 50049 от 08.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 308/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. Л. от [населено място] - чрез адв. С. Димитров от САК, срещу въззивно решение № 1054 от 19.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1892/2021 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е отменено решение № 261629 от 11.03.2021 г. по гр. д. № 3451/2020 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от Е. И. Л. против ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 226 (отм.) КЗ за заплащане на сумата 26 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди по повод причинената при ПТП на 30.04.2015 г. смърт на Е. И. Д. - сестра на ищцата, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ЗД „Бул Инс“ АД за двете съдебни инстанции. В жалбата се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на исковата претенция със законните последици. Касаторката изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че не е материалноправно легитимирана да получи претендираното с иска обезщетение, като счита, че в хода на делото са доказани всички предпоставки за присъждане на обезщетение, съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Излага оплаквания за вътрешно противоречие в мотивите към решението и за несъответствие на изводите на въззивния съд с доказателствата и в частност - със свидетелските показания, които според преценката й установяват създадена поради конкретни житейски обстоятелства особено близка, трайна и дълбока връзка между нея и сестра й, а също и претърпени от нея изключително интензивни и продължителни морални болки и страдания. Навежда и оплаквания за незаконосъобразен отказ на въззивния съд да обсъди доводите, че високият интензитет на вредите сам по себе си разкрива наличието на изискуемата от цитираното тълкувателно решение особено близка родствена връзка. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода на делото и са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС в решение № 70/03.06.2019 г. по т. д. № 755/2018 г. на ІІ т. о., решение № 168/05.10.2018 г. по т. д. № 892/2018 г. на І т. о., решение № 206/26.10.2018 г. по т. д. № 670/2017 г. на І т. о., решение № 124/28.10.2019 г. по т. д. № 1427/2017 г. на ІІ т. о.: „ 1. Какво влиза в обхвата на трайна и дълбока връзка и на особени отношения; какви са критериите, за да се приеме от съда, че съществуват особено близка и трайна връзка и близки отношения, въз основа на които дадено лице се явява материално легитимирано да получи обезщетение за смърт на близък и искът му да бъде приет за основателен; 2. Какво се включва като обем на доказване на предпоставките създадени особени близки отношения и какво е достатъчно като минимум да се докажат особено близки взаимоотношения; свидетелство за особено близки отношения ли са плановете за общ дом, общо бъдеще, общо съжителство (макар на различни етажи, но в една къща), грижа за племенник и подпомагане, достатъчни ли са, за да се приемат за установени особено близки отношения; 3. Споделянето на един дом, правенето на планове за нова обща къща, в частност между две сестри, показва ли особена връзка и силна привързаност, въз основа на които дадено лице се явява материално легитимирано и е основателно да получи обезщетение за смърт на близък; 4. Имат ли право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, в частност сестри и братя, които са се намирали с починалия в трайна житейска връзка, споделяли са общ дом и/или са имали планове да споделят такъв; 5. Кои са критериите, по които се определят лицата, имащи имат право да получат обезщетение при причинена смърт на техен близък, съобразно Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС; 6. Посочването в диспозитива на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, че освен лицата, имащи право на обезщетение съобразно постановленията на ВС, материално легитимирани да получат обезщетение по изключение са и всички други лица, създали трайна и дълбока връзка с починалия, означава ли, че е необходимо да се докаже допълнително някаква изключителност в отношенията, освен трайна и дълбока връзка; 7. Правилно ли е да се приема, че не са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък братя, сестри, баби, дядовци, въз основа на твърдението, че традиционно в българското семейство се поддържали близки отношения; 8. Посочването в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, че формалната връзка на родство между братя и сестри не е достатъчна, еднозначно ли е на това тази формална връзка да е близка по традиция и съответно да е необходимо изследване на още по-завишени критерии за близост и изключителност на отношенията; 9. Какви са и как се определят нормално присъщите интензитет и времетраене на вредите, причинени от загуба на сестра/брат (за да може да се приема, че са надминати или не в конкретния случай); Кои са тези вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка - между сестри; 10. Какво се разбира и включва в използваното понятие особено близка връзка; Какво се разбира и включва в използваното понятие особено близка връзка, различна от традиционните отношения между братя и сестри; Трябва ли при наличие на особено близка връзка да се доказват и какви допълнителни критерии, надхвърлящи традиционните отношения; 11. В съдържанието си и като обхват какво включва дълбока и трайна връзка и особено близка връзка и то трябва ли да е равно между всички хора като даденост, начин на действие и поведение, предвид обстоятелството, че хората помежду си са твърде различни, и в този смисъл какво е употребил ВКС в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, доколкото в такива отношения няма единен критерий и свързано ли е с отделните индивиди или се търси някаква обективна даденост“. С аргументи, че в правната уредба на поставените въпроси се откриват неясноти, които тълкувателното решение на ОСНГТК на ВКС не преодолява, а сходни факти се третират по различен начин, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касация ЗД „Бул Инс“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. А. И. от САК, изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 11.02.2022 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), Апелативен съд - София е приел, че ищцата Е. Л. не е материалноправно легитимирана по смисъла на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС да получи претендираното с иска обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод смъртта на сестра й Е. И. Д., причинена при ПТП на 30.04.2015 г. от водач със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД „Бул Инс“ АД. Въззивният съд е изходил от разбирането, че според тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък може да се присъди на други лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС, само по изключение - когато между починалия и претендиращия обезщетение е съществувала особено близка духовна и емоционална връзка, наложена от конкретни житейски обстоятелства (като например разгледаните в мотивите към решение № 372/14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., и решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. 1275/2019 на ВКС, II т. о.), и поради нея претендиращият обезщетение е претърпял неимуществени вреди от загубата на близкия човек, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите в подобни случаи вреди. С цел установяване на фактите, релевантни за разрешаване на спора относно активната материалноправна легитимация на ищцата, въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка С. А.. По време на разпита свидетелката е обяснила, че познава ищцата Е. Л. и нейната сестра Е. повече от 11 години, че двете сестри били непрекъснато заедно и че ищцата разказвала с болка за жестоката катастрофа, при която починала сестра й; Е. и сестра й имали съвместни планове за бъдещето, възнамерявали да си помагат, да живеят заедно със семействата си и с родителите си в обща къща, разпределена по етажи; Е., която нямала нямала съпруг и деца, помагала на Е. при отглеждането на дъщеря й, глезела племенницата си, купувала й много неща; Трагичната смърт на Е. разтърсила Е. и родителите на двете сестри, които не могли да преживеят загубата на дъщеря си, потиснали се и се преместили да живеят на село; След смъртта на Е. се наложило ищцата да поеме изцяло грижите за двамата родители, въпреки, че трябвало да се грижи и за своето семейство - съпруг и малко дете, а по-късно и още едно дете. Според свидетелката, преди смъртта на Е. ищцата имала желание да учи и да се развива, но след инцидента не продължила образованието си, а оставила всичко „там, където е“ и живеела в спомените си. Въззивният съд е отбелязал, че няма причина да не кредитира показанията, но че следва да бъде отчетено желанието на свидетелката да представи фактите в благоприятна за ищцата светлина. След преценка на показанията съдът е направил извод, че от тях не се установява особено близка, трайна и дълбока връзка между ищцата и нейната сестра, характеризираща се с изключителност спрямо подобни родствени връзки. Без да отрича взаимната обич и привързаност между сестрите, съдът е приел, че съществувалата близост помежду им не излиза извън нормалните семейни отношения. Като нормално присъщи за отношенията между сестри, израснали в обич и разбирателство, съдът е определил и описаните от свидетелката психологични реакции и емоционално състояние на ищцата след внезапната и тежка загуба на сестра й. Във връзка с интензитета и продължителността на вредите съдът е обърнал внимание на обстоятелството, че ищцата има свое собствено семейство и се грижи за двете си деца, едното от които родено след инцидента, а не се е затворила в спомените от миналото, в какъвто смисъл са показанията на свидетелката А.. Същевременно съдът е посочил, че установените от свидетелката „вреди“, изразяващи се в увеличена грижа за семейството на ищцата и за нейните родители, не могат да се приемат за изключителни по смисъла на тълкувателното решение, както и че отражението на смъртта на Е. върху живота и психиката на родителите, на които по други дела са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв., е извън предмета на конкретния спор и е без значение за активната материалноправна легитимация на ищцата. В зависимост от преценката на свидетелските показания съдът е заключил, че в хода на делото не е доказана особено близка връзка между ищцата и нейната сестра, различна от традиционните за българското общество родствени връзки между сестри, и че съобразно критериите, възприети от ОСНГТК на ВКС, установените от показанията неимуществени вреди не предполагат присъждане на обезщетение. Предвид изводите, до които е достигнал, въззивният съд е отменил осъдителното решение на първоинстанционния съд и е отхвърлил иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.). Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани единадесет въпроса, определени като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Част от въпросите са зададени абстрактно, без връзка с конкретен решаващ правен извод на въззивния съд, залегнал в мотивите към обжалваното решение. Останалите въпроси са изведени от фактите по делото и изразяват субективната преценка на касаторката, че при проявлението на конкретните факти предявеният от нея иск е следвало да бъде уважен, тъй като са изпълнени предпоставките за присъждане на търсеното обезщетение, предвидени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Дори условно да се приеме, че въпросите отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне поради отсъствие на специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК допълнителни предпоставки - въпросите да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и/или със задължителната практика на ВС и ВКС, респ. да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Даденото от въззивния съд разрешение на спорния по делото въпрос - дали ищцата (сега касатор) е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за претърпените по повод смъртта на сестра си неимуществени вреди, не противоречи на задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Според т.1 от тълкувателното решение, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска само като изключение - за случаи, в които житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и претендиращия обезщетение да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка. Относно активната материалноправна легитимация на братята и сестрите е посочено, че макар в традиционните за българското общество семейни отношения те да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение в тяхна полза е възможно само по изключение - ако докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания над обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена връзка и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия. Въпреки, че в тълкувателното решение не са дадени дефиниции на понятията „особена близост“ и „трайна и дълбока емоционална връзка“ (което e невъзможно, предвид разнообразието на житейските отношения), от разясненията в мотивите по несъмнен начин следва извод, че за да породи право на обезщетение в полза на претендиращия родственик, връзката трябва да е изключителна, изпълнена с особено силен емоционален и духовен заряд, а не да е типична за традиционните за българското общество отношения между братя/сестри, обичайно характеризиращи се с взаимна обич, привързаност и подкрепа. Постановките в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са доразвити в практиката на ВКС по чл.290 ГПК, на част от която въззивният съд се е позовал в решението си. За целите на настоящото дело съставът на ВКС препраща към решение № 60131 от 13.12.2021 г. по т. д. № 1700/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., в мотивите на което е прието, че „Отстъпването от последователно прилагания в годините ограничителен подход по отношение на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на друго лице, възприет в Постановление № 5/84 г. на Пленума на ВС, няма за цел да разшири кръга на правоимащите по отношение на всички близки на починалия, които търпят неимуществени вреди по повод на смъртта му и според общоприетото разбиране за справедливост би следвало да имат право на обезщетение. Разширяването на кръга на правоимащите е продиктувано от регулацията на обществените отношения в материята на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Европейския съюз, обвързваща Република България като държава - членка на съюза, и от необходимостта поради отсъствие на изрична уредба в националното законодателство /към момента на приемане на тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/ да се даде възможност на съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени вреди на други лица, извън изчерпателно изброените в постановленията на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г., когато случаят е изключителен - както от гледна точка на съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и продължителността на понесените неимуществени вреди“. Произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение е в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС по въпроса за активната материалноправна легитимация на братята/сестрите за получаване на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на причинена при деликт смърт на техен родственик. Изводите на въззивния съд кореспондират с принципното становище на ОСНГТК на ВКС, че по правило право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт имат само най-близките на починалия, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. (при условие, че са доказали проявлението на вредите), а на братя/сестри се признава право на обезщетение само по изключение - когато са доказани необходимите според тълкувателното решение предпоставки за получаване на обезщетение; Формалната връзка на родство, която поради традициите в българското общество предполага понасяне на неимуществени вреди /болки и страдания/ в случай на загуба на брат/сестра, както и проявлението на такива вреди, сами по себе си не са достатъчни за присъждане на обезщетение, ако не са доказани предпоставките, при които е възможно да се направи изключение от въведеното с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. правило, че право на обезщетение имат само лицата от най-близкия родствен и семеен кръг на пострадалия. Въззивният съд не е отрекъл нито близостта и взаимната обич между двете сестри, нито болките и страданията, които ищцата е търпяла и ще търпи през целия си живот като последица от смъртта на сестра си. Отхвърлянето на иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) е резултат от изводите, до който е достигнал въззивният съд след преценка на доказателствата по делото, че няма основание да се отстъпи от задължителните указания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., тъй като родствената връзка между ищцата и нейната сестра не се характеризира с изключителност, а е обичайна и типична за отношенията между сестри в едно семейство, и че понесените от ищцата болки и страдания по повод загубата на сестра й са нормално присъщи (т. е. понасят се обичайно, неминуемо) за родствена връзка с подобно съдържание. Правилността на извършената от въззивния съд преценка на доказателствата не е предмет на производството по чл.288 ГПК и след като решаващите правни изводи на въззивния съд са изградени в съответствие с относимата задължителна практика на ВС и ВКС, становището на касаторката, че установените от свидетелските показания факти предполагат да й бъде признато правото да получи претендираното с иска обезщетение, не може да предпостави допускане на обжалваното решение до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователни са доводите на касаторката за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в цитираните в изложението решения по чл.290 ГПК. С тези решения са присъдени обезщетения за неимуществени вреди на лица извън най-близкия семеен и родствен кръг по смисъла на ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., за които е прието, че са доказали активната си материалноправна легитимация за получаване на обезщетение според критериите, изведени в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Присъждането на обезщетение е обусловено от спецификата на фактите по конкретното дело и от преценката на доказателствата, обусловила правните изводи на съответния съдебен състав, поради което не би могло да се приеме, че като е отхвърлил иска на касаторката, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС. По изложените съображения решението по в. гр. д. № 1892/2021 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговор на въпросите в кои случаи се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на лица, които не попадат в очертания от ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг на най-близките на починалия, се съдържа в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е обоснована необходимост от промяна на формираната с тълкувателното решение задължителна съдебна практика, а твърдението, че след приемане на тълкувателното решение сходни факти се третират по различен начин, не е аргумент за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК в смисъла, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Разноски за производството по чл.288 ГПК не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,