Определение № 60465 от 13.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2523/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. К. К., С. Х. С., А. Х. С., Р. Х. С., Д. Х. С. и В. Х. С. срещу определение №325 от 04.10.2021г., постановено по в.ч.гр.д.№20212000500405/2021г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение №199/13.07.2021г. по гр.д.№281/2021г. на Сливенски окръжен съд.

В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за спиране на производството по делото до приключване с влязла в сила присъда на н.о.х.д.№165/2021г. на Сливенски ОС, е неправилно и следва да бъде отменено. Акцентира се върху обстоятелството, че водачът на застрахования при ответното дружество автомобил Д. К. е признат за виновен по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 и сл. НПК, че е причинил застрахователното събитие и че понастоящем наказателното дело е висящо пред въззивния съд единствено по отношение на определения размер на наказанието. Излагат се доводи, че доколкото в наказателното производство няма да бъдат установени други факти, релевантни за спора между ищците и застрахователя, то в случая отговорността на ответното дружество не е обусловена от наличието на влязла в сила присъда. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил доводите в частната жалба, а само е преповторил констатациите на първата инстанция. На последно място се сочи, че обжалваното определение противоречи на основни принципи на гражданския процес и на европейското законодателство.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Очевидната неправилност на определението е обоснована с твърдения, че: 1.) при претенция по чл.432, ал.1 КЗ не е налице преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между наказателното производство и производството пред гражданския съд; 2.) в обжалваното определение не са изложени мотиви защо деликтът не може да бъде установен със способите на гражданския процес и 3.) че въззивният състав не е взел предвид обстоятелството, че наказателното производство в съдебната фаза протича по реда на гл.ХХVІІ НПК, в което подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Формулирани са и следните правни въпроси, за които се сочи, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №450/06.11.2020г. по ч.т.д. №1446/2020г. на II т.о.; определение №733/11.11.2013г. по ч.гр.д.№6790/2013г. на IV г.о. и определение №290/01.09.2020г. по ч.т.д.№1303/2020г. на І т.о.:

1. „ Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото до приключване на наказателното производство?“

2. „ Необходимо ли е за уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ съдът да изследва обстоятелството дали деянието съставлява престъпление? От значение за гражданския процес ли е фактът дали виновното и противоправно причиняване на смърт в транспорта е престъпление по смисъла на НК за изхода на гражданския процес?“.

Отделно се поддържа, че е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед следния въпрос, който според частните касатори е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

3. „Следва ли гражданско дело за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от пострадало от деликт лице да бъде спирано, ако е налице висящо наказателно производство, протичащо по реда на особените правила на НПК, а именно – по реда на гл.ХХVІІ НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, когато има данни и в което подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като за тях не се събират доказателства?“

Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите на частните касатори относно основанията за допускане на касационно обжалване, намира следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение въззивният състав от Бургаски апелативен съд е потвърдил определение №199/13.07.2021г., постановено по гр.д. №281/2021г. на Сливенски окръжен съд, с което е спряно производството по делото до приключване с влязла в сила присъда на н.о.х.д.№165/2021г. на Сливенски ОС.

Апелативният състав е посочил, че по делото е установено, че постановената присъда №2 от 15.06.2021г. по н.о.х.д.№165/2021г. на Сливенски окръжен съд не е влязла в сила. С присъдата водачът на МПС, чиято гражданска отговорност се твърди, че е застрахована при ответното дружество, е признат за виновен в това че, на 23.12.2020г. при управление на МПС - лек автомобил „Шкода О.“ е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което е причинил смъртта на наследодателя на ищците Х. С. Т.. Позовавайки се на практиката на ВКС и отчитайки факта, че постановената присъда е обжалвана и не е влязла в сила, съставът е приел, че са налице предпоставките за спиране на производството по предявения граждански иск, по който иск съдът, съгласно чл.300 ГПК, ще бъде обвързан от влязлата в сила присъда. Въззивният съд е отразил, че наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, обуславя спиране на производството по чл.229 ал. 1, т. 4 ГПК. Според апелативният състав само влязлата в сила присъда има последиците, предвидени в чл.300 ГПК и чл.413 НПК, извън което не са налице предпоставките за разглеждане на гражданския иск, основан на фактите по постановената но невлязла в сила присъда.

Настоящият касационен състав намира, че не са налице поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Обжалваното определение не е „очевидно неправилно“ по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.

Обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като изводите на въззивния съд относно наличието на предпоставките за спиране на производството по чл.229, ал.1 т.4 ГПК, не са нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Не обуславя очевидна неправилност, тъй като е съобразен с практиката на ВКС изводът, че при претенция по чл.432, ал.1 КЗ е налице преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между наказателното производство в съдебната му фаза и производството пред гражданския съд. Въззивният състав е изложил мотиви в подкрепа на правните си изводи, но дори да се приеме, че не е дал отговор на всички възражения на частните жалбоподатели, това би било евентуално процесуално нарушение, което не води до очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. На последно място следва да се има предвид, че приемайки, че невлязлата в сила присъда срещу подсъдимия - делинквент не предпоставя разглеждане на гражданския иск до влизане в сила на присъдата, въззивният състав имплицитно е дал отговор, че е без значение за приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК обстоятелството дали наказателното производство пред първата инстанция е проведено в хипотезата на съкратено съдебно следствие.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

Поставените от частните касатори въпроси №1 и №2: „ Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото до приключване на наказателното производство?; „ Необходимо ли е за уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ съдът да изследва обстоятелството дали деянието съставлява престъпление? От значение за гражданския процес ли е фактът дали виновното и противоправно причиняване на смърт в транспорта е престъпление по смисъла на НК за изхода на гражданския процес?“, не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не могат да обосноват допускане на касация на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В практиката на ВКС (определение №100/06.12.2018г. по ч.т.д.№202/2018г. на ІІ т.о. определение по т.д.№2522/2019г. на ІІ т.о. и др), е обосновано разрешението, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ иск за обезщетяване на вреди от ПТП, когато има данни за извършено престъпление, изходът на висящото наказателно производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл.432, ал.1 КЗ и с оглед на това производството по иска подлежи на спиране. Извън хипотезите на чл.124, ал.5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента. Посочената от касатора практика на ВКС (определение №450 от 06.11.2020г. по ч.т.д. №1446/2020г. на II т.о.; определение №733 от 11.11.2013г. по ч.гр.д.№6790/2013г. на IV г.о. и определение №290 от 01.09.2020г. по ч.т.д. №1303/2020г. на І т.о.), не е относима, тъй като не кореспондира на фактическата обстановка по настоящия казус, по който има висящо наказателно производство и постановена, но невлязла в сила присъда срещу подсъдимия - делинквент, а не (както е в посочената практика) - прокурорска преписка за проверка дали е извършено престъпление.

Не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед въпрос №3: „Следва ли гражданско дело за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от пострадало от деликт лице да бъде спирано, ако е налице висящо наказателно производство, протичащо по реда на особените правила на НПК, а именно – по реда на гл.ХХVІІ НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, когато има данни и в което подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като за тях не се събират доказателства?“. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото съобразно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като както в практика на ВКС, така и в правната теория няма спор, че нормата на чл.300 ГПК е императивна, поради което - при наличието на образувано наказателно производство срещу подсъдимия - делинквент само влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В тази връзка без значение за приложението на чл.229, ал.1, т.4 във вр. с чл.300 ГПК е обстоятелството по какъв ред е протекло първоинстанционното наказателно производство, по което е постановена невлязла в сила присъда. Следва да се има предвид, че редът за обжалване на присъда, постановена в хипотезата на съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, е идентичен с този при обжалването на присъда, постановена по общия ред, с възможност за нейната отмяна от въззивния съд.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,