Определение № 320 от 25.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5950/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 2112 от 19.1100.2013 г. по гр. д. № 3006/2013 г., постановено в производство по чл. 258 и сл. ГПК, Софийски апелативен съд е отменил решение № 848 от 09.05.2013 г. по т. д. № 1315/2009 г. на СГС, ТО, VІ-9 с-в и вместо него е постановил, че оставя без разглеждане като процесуално недопустима молба от 20.11.2012 г. с вх. № 120754, подадена от [фирма] за допълване на решение от 13.03.2011 г., постановено по т. д. 1315/2009 г. на СГС. Срещу това решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от [фирма] с довод, че след като съдът не е разгледал главното искане за поправка на очевидна фактическа грешка е следвало да се произнесе по евентуалното искане за допълване на решението. Твърди се, че заявеното искане с молбата от 20.11.2012 г. е за поправка на фактическа грешка, изразяваща се в това, че съдът не е възпроизвел в диспозитива на решението формираните правни изводи, изложени в мотивите. Това процесуално действие е допустимо, тъй като не е ограничено със срок. Допускането до касационна проверка се иска по въпросите: 1. допустимо ли е постановено решение на съда по направено евентуално искане, ако липсва произнасяне по главното искане; 2. налице ли е очевидна фактическа грешка при наличие на формираната воля на съда в мотивите на решението, която е пропуснато да се изрази в диспозитива на акта. Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с възприетото в т. 15 от ТР № 1от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2001 г.на ОСГТК на ВКС. По втория въпрос се поддържа разрешаването му в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана с Р № 4 от 30.01.2009 г. по гр. д. №248/2008 г., на ІІ т. о. на ВКС; Р 18 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 1355/2009 г. на І г. о. на ВКС и Р № 321 от 26.09.2012 г. по гр. д. № 54/2012 г. на І г.о. на ВКС, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касация Ж. „Б.” намира жалбата за неоснователно. Поддържа, че не е налице основание за допускането й до касационна проверка, тъй като не е обосновано такова искане. Въведените доводи касаят правилността на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. При проверка по допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд на РБ, І г. о. намери следното: К. [фирма], [населено място] е предявил срещу Ж. „Б.”, [населено място] и А. З.-И. ревандикационен иск за недвижим имот, съставляващ апартамент № 115, в [жилищен адрес] вход К, ет. 2, в[жк], в [населено място]. Поддържал е, че е придобил правото на собственост върху имота на основание осъществявано давностно владение в периода от 22.08.1995 г. до 05.12.2008 г., когато е бил принудително отстранен от имота от съдия изпълнител. Изпълнителното производство е било образувано въз основа на изп. лист издаден по гр. д. № 18344/2008 г. на СРС в полза на А. З.. Ищецът е заявил, че се е снабдил с нот. акт издаден по реда на обстоятелствената проверка № 105 от 24.11.2006 г., който го легитимира като собственик на 8500/20595 ид. ч. от имота, тъй като останалите са собственост на общината по приращение. Обосновал е правния интерес от иска и с това, че при извършения въвод във владение, неправилно съдeбния изпълнител е приел, че той е установил фактическа власт върху имота на датата, на която е издаден нот. акт № 105, която следва датата на предявяване на иска от А. З.. Твърдял е че след като се позовава на придобивния способ давностно владение, съставеният нот. акт установява, че към датата на съставянето му този срок е изтекъл, т. е. владението е установено десет години преди позоваването на него. По предявените искове е образувано т. д. № 1315/2009 г. на СГС, ТО, 2-ри състав. С решение от 13.03.2011 г. съдът е отхвърлил исковете като неоснователни. В мотивите на решението на стр. 5 е приел, че ищецът се легитимира като собственик на 8500/20595 ид. ч. от имота. Отхвърлил е иска за ревандикиране на имота като неоснователен, тъй като не е доказано ответницата З. да е във владение на имота. Ищецът не е ангажирал доказателства за това, а по делото тази страна е призовавана от друг адрес, а не от административния адреса на апартамента, предмет на спора. По отношение на ответника Ж. „Б.”, [населено място] също е приел, че не е установено той чрез своите органи или чрез трето лице да владее имота. Срещу решението е била подадена въззивна жалба от ищеца, сега касатор. Образувано е гр. д. № 2259/11 г. на САС и с решение от 01.11.2012 г. е потвърдено първоинстанционното решение. С молба от 20.11.2012 г. ищецът е поискал да се поправи допусната фактическа грешка в първоинстанционното решение като се отстрани пропускът на съда да възпроизведе в диспозитива правните изводи, за придобитите от ищеца права върху апартамента на основание давностно владение. С решение № 848 от 09.05.2013 г. по гр. д. № 1315/2009 г. СГС е отхвърлил като неоснователно искането след като е изложил мотиви, че е сезиран с молба за допълване на решението, която е подадена след изтичане на срока по чл. 250 ГПК. С обжалваното решение от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3006/2013 г. въззивният САС е намерил постановеното решение на първоинстанционния съд за недопустимо. Обосновал се е с това, че след като СГС е приел, че е сезиран с молба за допълване на решението, а не за поправка на очевидна фактическа грешка и съобразно този предмет на искането е направил извод, че молбата е подадена след изтичане срока по чл. 250 ГПК, който е преклузивен, то това е било основание молбата да се остави без разглеждане, като се прекрати производството по нея. Като е приел, че молбата следва да се остави без уважение, е постановил недопустимо решение. С тези съображения е отменил решението на СГС и е оставил без разглеждане като процесуално недопустима молбата от 20.11.2012 г. на касатора за допълване на постановеното решение от 13.03.2011 г. по т. д. № 1315/2009 г. на СГС. Поставеният втори въпрос в изложението за това ако съдът не се е произнесъл в диспозитива на решението по въпроса за принадлежността на правото на собственост, по който въпрос е формирал воля в мотивите на решението, подлежи ли този пропуск на отстраняване по реда на поправка на явна фактическа грешка или това е основание за допълване на решението обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение, тъй като е решен в противоречие с приетото с в т. 2а на ТР № 4 от 13.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.