Определение № 3558 от 15.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 157/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Е. К., чрез процесуалния й представител адвокат Г. К., против решение № 804 от 10.06.2022г., постановено по в.гр.д. № 253/2022 г. на ОС – гр.Пловдив, с което е потвърдено решение №262532/23.11.2021г. по гр.д.№19287/2019г. по описа на РС-Пловдив, с което:

• отхвърлена е претенцията по сметки на съделителя Е. К. за заплащане на обезщетение за ползването на имота за периода 23.08.2019г. - 03.02.2021г. в размер на 250лв. месечно или общо за целия претендиран период в размер на 4250лв.;

• уважени са претенциите по сметки на съделителя З. Г. за заплащане на сумата 5307.98лв., представляваща припадащата й се част от заплатена сума по договор за кредит за закупуване на делбения имот, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2021г. до пълното изплащане на задължението, както и за сумата от 6628.50лв., представляваща припадащата й се част от извършени подобрения в имота.В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е неправилно, тъй като е постановено при липса на мотиви и направен пълен анализ на събраните по делото доказателства.Моли съда да отмени обжалваното въззивно решение и да уважи предявената от ищцата с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, претенция по сметки, а тези на насрещната страна отхвърли като неоснователни.

Ответникът по касационната жалба З. Г. е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.По същество се изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Касационната жалба на Е. К. е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.В частта срещу въззивното решение по предявените от ответника З.Г. претенции по сметки за заплащане на сумата от 6 288.5лв., представляваща припадащата й се част от извършените в имота подобрения, както и за сумата от 5 307.98лв., представляваща припадащата й се част от заплатена сума за погасяване на договор за банков кредит за закупуване на процесния имот, е допустима.Не е допустима обаче в останалата част, в която е отхвърлена претенцията по сметки на съделителката Е. К. за заплащане на обезщетение за ползването на имота за периода 23.08.2019г.- 03.02.2021г. в размер на 250лв. месечно или общо за целия претендиран период в размер на 4250лв., тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000лв.Касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено в тази му част.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че производство е по извършване на делбата, като всеки един от съделителите е предявил претенции по сметки. Имотът като неподеляем е изнесен от съда на публична продан, решението в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила.

Двамата съделители общо са закупили имота с кредит, като единствено съделителя З. Г. е погасявал задължението към банката до момента на настъпване на фактическата раздяла по между им. Страните се явяват солидарни длъжници по отношение на това задължение, поради което ако единият от тях изплати вземането на кредитора, той придобива право на регрес спрямо другия длъжник за половината от сумата.В случая са били изплатени 10 615.96лв., като дължимата част от 5307.98лв., която се припада на съделителя К. следва да бъде възстановена на съделителя Г..

Относно претенцията по сметки, касаеща извършения ремонт в делбения имот, следва да се отбележи, че съделителят Г. е закупил строителни материали и той е заплатил за направения ремонт, което се потвърждава от показанията на св.Б., както и от заключението на в.л.Р..Към момента на извършването на ремонта съделителката К. е живяла в имота и е била съгласна с тези действия, тъй като при закупуването му е бил в лошо функционално състояние.Така направените подобрения са били целесъобразно извършени, за да може имота да се ползва по предназначение.Отделно от това тази претенция не е била оспорена по основание от съделителката К. в предвидения от закона срок, поради което е била преклудирана възможността да стори това в последващ етап на процеса. Същата е доказана и по размер.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Е. К. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в противоречие с решение №190/07.02.2020г., постановено по гр.д.№24/2019г., І г.о. на ВКС и решение №218/02.01.2019г. по гр.д.№2033/2018г., ІІІ г.о., според които съдът задължително изготвя подробни мотиви към решението.

Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като същото не е било постановено в отклонение на посочената в изложението съдебна практика.

Производството по делото е било образувано по искова молба, предявена от Е. К. срещу З. Г., за делба на недвижим имот, представляващ ап.№6, находящ се в [населено място], [улица].Според наведените от ищцата фактически твърдения имотът е бил закупен за сумата от 68 538.41лв., от която 6 845.41лв. са били платени при сключване на договора за покупко-продажба, а останалата част от 61 693лв., е била заплатена чрез банков кредит, обезпечен с ипотека, по който и двамата съделители са имали качеството на кредитополучатели.

Преди провеждане на първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата, са постъпили две молби от съделителя З.Г., с които е предявил следните претенции по сметки срещу ищцата: за сумата от 5 307.98лв., представляваща половината от погасеното задължение по договора за ипотечен кредит за периода от 08.12.2017г. до 26.10.2020г.; за сумата от 6 775лв., представляваща половината от извършените в имота подобрения, които са били извършени в периода от 24.05.2018г. до 23.12.2020г./със знанието и без противопоставяне на другия съсобственик/.Тези претенции са били надлежно приети за съвместно разглеждане с определение на съда, постановено в открито съдебно заседание.След неговото провеждане са постъпили две молби от Е.К., в които е направено общо оспорване на предявените претенции, които се явяват недоказани.

В мотивите си първоинстанционният съд е изложил следните съображения за уважаване на предявените от ответника З.Г. претенции:

• по отношение на половината от погасения кредит: по делото са представени вносни бележки, от които се установява, че за периода от м.10.2019г. до м.10.2020г., е погасено задължение от 10 615лв., въз основа на суми, които са били платени само от ответника; страните по делото са солидарни длъжници, поради което ответникът има право да претендира по реда на регреса половината от платената сума;

• по отношение на половината от стойността на извършените в имота подобрения – претенцията е доказана по основание с оглед представените по делото писмени доказателства, установяващи факта на закупуване от ответника на строителни материали и заплащане на възнаграждение за извършени СМР, както и от показанията на св.Е. Б.; страните по делото са съсобственици с равна права, поради което ответникът има право да претендира половината от стойността на извършените в имота подобрения, чиито размер е определен както от писмените документи, така и от заключението по допуснатата по делото СТЕ.

Въззивното производство е било образувано само по жалба на ищцата Е.К. срещу решението на първоинстанционния съд в частта, в която се е произнесъл по претенциите по сметки на двамата съделители. Направени са три общи оплаквания за неправилност на решението: претенцията на ответника се основава на неотносими писмени доказателства; гласните доказателства са непълни и не подкрепят твърденията на ответника; СТЕ няма установително действие/на стр.2, абз.9-ти се съдържат конкретни оплаквания, но те касаят претенцията на ищцата по чл.31, ал.2 от ЗС, която не е предмет на касационна проверка/.

Въззивният съд е дал отговор на всяко едно от оплакванията, като е приел следното: претенцията за половината от платения кредит за периода от сключването на договора до настъпване на фактическата раздяла, е доказана по основание и размер на база представените от ответника писмени доказателства; втората претенция е доказана по основание от представените документи, които установяват, че ответникът е закупувал строителни материали и е заплащал за извършените СМР в общия имот. Това се потвърждава от разпита на св.Б. и експертното заключение /няма мотиви относно размера на вземането, но в жалбата не са се съдържали такива оплаквания/.

От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, която подлежи на касационно обжалване.

В полза на ответника по касация З.Г. следва да се присъдят направените по настоящото производство разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд