Определение № 486 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 654/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. Д. и Г. В. Д. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 29.12.2010г. по гр.д.№230/2010г., с което е потвърдено решение от 26.06.2009г. на СРС, постановено по гр.д.№1390/07г. С последното са отхвърлени като неоснователни предявените от М. В. Д. и Г. В. Д. против Т. Г. Д. искове по чл.30 ЗН за възстановяване на запазените им 1/3 идеални части за всяка от тях от наследството на баща им В. Г. Д. чрез намаляване на извършените от него завещателни разпореждания, обективирани в в извършеното от него в полза на Т. Г. Д. нотариално завещание том І, рег.№ 3813, дело №11 от 2004г. на нотариус И., вписано в СлВп към СРС. Като основание за допускане на касационно обжалване поддържа, че съдът се е произнесъл по въпрос по приложението на чл.30,ал.2 ЗН, а именно може ли да се иска възстановяване на запазена част от наследство срещу ползуващо се от универсално завещание лице, което няма качеството наследник по закон, ако наследството не е прието по опис. Според касаторите поставеният въпрос е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона. Ответницата по касационната жалба Т. Г. Д. не взема становище. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване по поставения от касаторите правен въпрос, като съображенията за това са следните: За да достигне до извода, че съставеното от наследодателя В. Г. Д. в полза на Т. Г. Д. универсално завещание не следва да бъде намалено и искането на ищците да бъде възстановена запазената им част от наследството на починалия в тяхна полза като наследници по закон следва да бъде отхвърлено като неоснователно, въззивният съд е приел, че съставеното от наследодателя завещание е универсално,тъй като с посоченото в него имущество се изчерпва цялото наследство /по делото не е установено наследодателят да е притежавал и друго имущество към момента на своята смърт/; че възражението на Т. Г. Д. за неоснователност на претенцията по чл.30 ЗН по причина,че наследството не е било прието по опис е основателно. Прието е, че и при наличието на универсално завещание изискването на чл.30,ал.2 ЗН за приемане на наследството по опис се явява условие за упражняване правото на възстановяване на запазената част от наследството, както е при хипотезите на заявено искане за възстановяване на запазена част от наследството, накърнена със завет или дарение. Поставеният въпрос в хипотеза на съставено от наследодателя универсално завещание вече е намерил своето разрешение в съдебната практика - налице са съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Поради това не може да бъде споделен доводът, че разрешаването на същия въпрос и от настоящата инстанция ще допринесе за развитието на правото. Доколкото обаче същият е от значение за изхода на настоящия правен спор и разпоредбата на чл.30,ал.2 ЗН не урежда изрично подобна хипотеза, предвид и на това, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната практика на ВКС, настоящият състав приема, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешаването на въпроса и от настоящата инстанция е от значение за точното прилагане на закона. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено точно към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато би се създала с атакуваното въззивно решение, в случай, че същото влезе в сила. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение