Определение № 60405 от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3204/2021 г.

ВКСI гражданско отделение23.11.2021 г.докладчик Светлана Калинова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №260047, постановено на 26.02.2021 г. от Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, IV гр. състав по в.гр.д.№882/2020г. ОСЪЖДА М. И. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Н. И. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща направените по делото разноски. Определението е окончателно. Председател: Членове:

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№262403/10.05.2021 г., подадена от М. И. И. от [населено място], чрез процесуалния ѝ представител адв. С. М. от САК, срещу решение №260047, постановено на 26.02.2021 г. от Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, IV гр. състав по в.гр.д.№882/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което допуснатите до делба имоти са разпределени по реда на чл. 353 ГПК като в дял на Н. И. И. е поставена сграда с идентификатор .............по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на сградата: [населено място], [улица], разположена в ПИ с идентификатор ............, със застроена площ от 58 кв.м., ведно с 1/2 ид.част от поземления имот, в който сградата е построена; в дял на М. И. И. е поставен УПИ ......... в кв.... по плана на [населено място], общ. П., обл. П., с площ от 1420 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда и второстепенна сграда; Н. И. И. е осъдена да заплати на М. И. И. сумата от 13 038.33 лв. за уравнение на дяловете. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.Задължен ли е съдът при извършване на делбата без да тегли жребий, да посочи защо е невъзможно или неудобно да се извърши делба чрез теглене на жребий и липсата на факти и обстоятелства по делото относно затруднението или невъзможността да се извърши жребий дава ли на съда възможност да извърши делбата без жребий? 2.За да се извърши делба по реда на чл. 353 ГПК, необходимо ли е допуснатите до делба имоти да са еднородни? Поддържа, че в обжалваното решение липсват мотиви относно това защо съдът приема за правилно и законосъобразно извършването на делба без жребий, без да обоснове и посочи какви по характер и вид са неудобствата, които биха били пречка за извършване на делба без жребий. Поддържа също така, че имотите, предмет на делбата, не са еднородни – различни са по стойност, вид (градски и селски) и местонахождение. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Н. И. И., чрез процесуалния си представител адв. А. П. К.-З. от АК-П., изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Производството е за делба във фазата по извършване. С влязло в сила решение №1804, постановено от Плевенския районен съд на 22.11.2017 г. по гр. д. № 2548/2018 г., е допуснато да се извърши съдебна делба между Н. И. И. и М. И. И. на сграда с идентификатор ...........по КККР на [населено място], ведно с 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор ..........., в който сградата е построена, при квоти 5/6 ид.части за Н. И. И. и 1/6 ид.част за М. И. И., както и на УПИ ......... в кв.... по плана на [населено място], общ. П., ведно с построените в имота жилищна сграда и второстепенна сграда, при квоти 2/3 ид.части за Н. И. И. и 1/3 ид.част за М. И. И.. Въз основа на заключението на вещото лице С. въззивният съд е приел, че и двата имота са реално неподеляеми, като пазарната стойност на находящия се в [населено място] недвижим имот е 78 230 лв., докато пазарната стойност на имота, находящ се в [населено място] е 10 500 лв. Изложени са съображения, че съгласно чл. 69, ал. 2, изр. 3-то ЗН имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан, както и, че изнасянето на недвижим имот на публична продан като способ за извършване на делбата, е приложим в случаите, когато този имот е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Взето е предвид, че в случая имотите са два, те са реално неподеляеми, но съделителките също са две, т.е. може да бъде извършено разпределение съгласно чл. 353 ГПК, а не да бъдат изнесени имотите на публична продан. Взето е предвид също така, че имотите са с различни характеристики – единият имот е жилищен и се намира в [населено място], а другият имот също е жилищен, но се намира в [населено място]. С оглед на това е прието, че способът, предвиден в чл. 353 ГПК е приложим. Взето е предвид също така, че до делба са допуснати два имота, но квотите, при които имотите са допуснати до делба, не са еднакви, а различни, с оглед на което е прието, че е налице невъзможност за теглене на жребий по смисъла на чл. 353 ГПК – до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ и стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Посочено е, че тегленето на жребий се счита много неудобно и когато в някои от имотите един от наследниците е извършил значителни подобрения, но е взето предвид, че такива данни в процесния случай няма. Доводите на съделителката М. И., че в неин дял следва да бъде поставен имотът в [населено място], както и доводите ѝ, че единствено правилното решение е имотите да бъдат изнесени на публична продан, са приети за неоснователни. Изложени са съображения, че изнасянето на недвижим имот на публична продан като способ за извършване на делбата е приложим в случаите, когато този имот е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, но когато допуснатите до делба недвижими имоти са повече от един, неподеляемост по смисъла на чл. 348 ГПК е налице само ако е невъзможно всеки от съделителите да получи реален дял, а тези предпоставки в случая не са налице. При тези данни и при така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. В съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС въззивният съд е приел, че изнасянето на недвижим имот на публична продан като способ за извършване на делбата е приложим само когато имотът е реално неподеляем, не може да бъде поставен в един от дяловете. В този смисъл решение №60/26.07.2010 г. по гр.д.№534/2009 г. на І г.о. на ВКС; решение №140/24.03.2011 г. по гр.д.№373/2010 г. на І г.о. на ВКС, решение №356/25.10.2011 г. по гр.д.№1508/2010 г., І г.о. на ВКС, в които е прието, че имотите не се изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове за всеки от съделителите, макар те да са неравностойни, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. В съответствие с практиката на ВКС е извършена и преценката, че в настоящия случай тегленето на жребий е невъзможно, тъй като квотите, при които е допусната делбата не са еднакви – разяснения в този смисъл са дадени в т. 5, б. ”б” на Постановление №7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, като е прието, че тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Именно тези обстоятелства въззивният съд в настоящия случай е взел предвид при избора на способ за извършване на делбата и е изложил съображения за това в мотивите към обжалваното решение. Не може да бъде споделена и тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по втория, поставен в изложението въпрос. Действително с разпореждане от 21.05.2021 г. на председателя на ВКС е образувано тълк.д.№2/2021 г. по описа на ОСГК на ВКС по въпроса необходимо ли е, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни), но констатираното при образуване на тълкувателното дело противоречие в практиката на ВКС не засяга случаи като настоящия – предмет на делба по настоящето дело са два имота с еднакво предназначение (жилищни) и от еднакъв вид (застроени), което обстоятелство е взето предвид от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

8