Определение № 2981 от 23.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1805/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Стил М“ ЕООД, [населено място] против определение №1539/22.05.2025г., постановено по т.д. №566/2025г. по описа на на ВКС, І т.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба с вх.№ 9123/30.12.2024г. против решение №302/20.11.2024г. по в.т.д. №175/2024г. по описа на Апелативен съд- Варна в обжалваната част. Жалбоподателят твърди, че е налице правен интерес на дружеството да атакува постановеното въззивно решение по искове на основание чл.135 ЗЗД, тъй като е налице свързаност между дружеството „Стил М“ ЕООД, М. Д. - собственик на едноличното дружество и семейството й М. М. и П. Д.. От друга страна излага становище, че дарението за сумата от 31 643.80 лева изпълнява изискванията на закона за допускане на решението до касационно разглеждане. Ответникът по жалбата, „Мадара-СФК“ ООД оспорва жалбата, като счита че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд. С обжалваното определение №1539/22.05.2025г., постановено по т.д.№ 566/2025г. по описа на ВКС, І т.о. е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№ 9123/30.12.2024г., подадена от „Стил М“ ЕООД против решение №302/20.11.2024г. по в.т.д.№ 175/2024г. на Апелативен съд- Варна в обжалваната от дружеството част, с която е потвърдено първоинстанционото решение, с което са обявени за относително недействителни на основание чл.135 ЗЗД по отношение на „Мадара СФК“ ООД подробно описаните сделки: 1/ дарение на 1/2 идеална част от недвижими имоти, съгласно нотариален акт № 59, том I, рег.№ 282, дело 56 от 16.01.2013 г. на П. А. – нотариус, с район на действие ШРС, с който М. Й. Д. и съпругът й П. М. Д. даряват на сина си М. П. М. следните недвижими имоти: нива от 2.201 дка, местност “Новите лозя”, съставляваща имот № 025007 по плана на [населено място], обл. Шумен, общ. Каспичан – с цена на иска от 10.40 лева, нива от 1.000 дка, V категория, съставляваща имот № 018062 по плана на [населено място], обл. Шумен, общ. Каспичан – с цена на иска от 56.35 лева, овощна градина от 1.799 дка, VI категория, местност “Съръолу”, съставляваща имот № 044002 по плана на [населено място], обл. Шумен, общ. Каспичан – с цена на иска от 119 лева; 2/ обективираното в същия нотариален акт дарение от “СТИЛ - М” ЕООД, представлявано от управителя М. Д., на М. П. М. на следния недвижим имот: нива от 9.901 дка, VI категория, местност “Долене”, съставляваща имот № 034056 по плана на [населено място], обл. Шумен, общ. Каспичан – с цена на иска от 721.78 лева. Решаващият състав на ВКС е изложил подробни мотиви, че предявеният П. иск е облигационен по своя характер, а не вещен, поради което достъпът до касация се определя от цената на иска съгласно чл.68 вр. с чл.69, ал.1, т.4 ГПК. Всяка от сделките за отделните недвижими имоти представлява самостоятелна престация, поради което преценката за цената на иска се извършва за конкретното съглашение (така в определение № 2673/16.10.2024 г. по т.д. № 763/2024 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 252/29.05.2018 г. по ч.т.д. № 1347/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 707/29.09.2023 г. по т.д. № 1330/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о.). Предявените претенции с цена на иска под законоустановения праг за касационен контрол по граждански дела от 5 000 лева, предвиден в чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК, не подлежат на касация, за което съдът следи служебно. С оглед на това касационната жалба на “Стил - М” ЕООД следва да бъдат оставена без разглеждане. Съдът е счел, че липсва и правен интерес за касатора “Стил -М” ЕООД да обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено уважителното решение на първата инстанция по отношение на дарението, сключено между М. Й. Д. и съпруга й П. М. Д. и сина им М. П. М., доколкото дружеството не е страна по тази сделка. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са доводите в частната жалба, че правният интерес от обжалване на решението по иска с правно основание чл.135 ЗЗД за недействителност на сделките по т.1 произтича от свързаност между дружеството „Стил М“ ЕООД, М. Д. - собственик на едноличното дружество и семейството й М. М. и П. Д.. Активната легитимация по иска с правно основание чл.135 ЗЗД принадлежи на кредитора, който е увреден от действията на длъжника. Пасивно легитимираните страни по иска по чл.135 ЗЗД са длъжникът и третото лице- страна по увреждащата сделка, които са необходими и задължителни другари. Участието на всички легитимирани страни е условие за допустимост на производството по иска по чл.135 ЗЗД. Надлежни страни по иска с правно основание чл.135 ЗЗД за признаване за недействителен по отношение на ищеца „Мадара- СФК“ ООД на договора за дарение, сключен между М. Й. Д. и съпруга й П. М. Д. /дарители/ и сина им М. П. М. /надарен/, са кредиторът „Мадара- СФК“ ООД и страните по атакуваната сделка. Ирелевантни за допустимостта на касационната жалба на „Стил М“ ЕООД са твърденията за свързаност между това дружество и страните по договора за дарение /М. Д. - собственик на едноличното дружество и семейството й М. М. и П. Д./. Едноличният собственик на капитала е различен правен субект от дружеството, същият няма качеството на надлежна страна по иска за обявяване за относително недействителна на сделка, по която не е страна, респективно няма право на жалба срещу постановеното по това дело решение. Неоснователни са и доводите в частната жалба, че касационната жалба срещу въззивното решение в останалата обжалвана част отговаря на изискванията за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като се атакува дарение за сумата от 31 643.80 лева. Цената на иска с правно основание чл.135 ЗЗД за относителна недействителност на сделка с предмет недвижим имот се определя съгласно чл.69, ал.1, т.4, пр.2, вр. т.2 ГПК- данъчната оценка на имота, а когато такава няма- пазарната цена. В конкретния случай данъчната оценка на всеки от дарените имоти е под 5 000 лева, поради което всеки от обективно съединените искове е с цена под 5 000 лева и постановените решения не подлежат на касационен контрол. Предвид изложеното обжалваното определение на ВКС, І т.о. е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл.274, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд