Определение № 20 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4273/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищеца П. И. П., чрез адв. Х. Х.-Й. срещу определение № 266/03.06.2021 г. по в.ч.гр.дело № 200/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 12.03.2021 г. по гр.дело № 755/2017 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането по чл.248,ал.1 ГПК на П. И. П. – ищец по гр.дело № 755/2017 г. на Великотърновския окръжен съд за отмяна на определението по чл.78,ал.4 ГПК, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 30.11.2020 г. Поддържаното основание за неправилност на определението по чл.281,т.3 ГПК е незаконосъобразност. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени обжалваното определение на Великотърновския апелативен съд, както и да се отмени определението по чл.78,ал.4 ГПК, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 30.11.2020 г. по гр.дело № 755/2017 г. на Великотърновския окръжен съд. В изложението към частната жалба е поставен въпросът: не е ли колизия в правото присъждането на разноски на страната И. Д. И., който е въвел и поддържал в заблуждение касатора П. И. П., че е легитимина страна в процесното правоотношение като ответник в качеството си на ползвател на изработения инвестиционен архитектурен проект от касатора, в полза на своя разсиновен „бивш” син И. И. И., като тази измама касатора е можел да разбере единствено чрез завеждането на настоящия иск/видно според материалите по изложеното в делото и проведената графическа експертиза/. По този начин касаторът е увреден допълнително с осъждането на разноски, които „ответникът” уж бил „заплатил в брой” в полза на процесуалният си представител адв.М. К. от В., още повече, че този адвокат е в конфликт на интереси спрямо касатора, като негов бивш процесуален представител в свързано производство /според материалите по изложеното в делото/. Въпросът според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по частната жалба И. Д. И., чрез адв. М. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в изложението на жалбоподателя и за неоснователност на частната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 30.11.2020 г. по гр.дело № 755/2017 г. на Великотърновския окръжен съд е прекратено производството по делото по предявения иск от П. И. П. срещу ответника И. Д. И., поради оттегляне на иска от ищеца, заявено, чрез адв. Х. Х.-Й.. Със същото определение ищецът П. П. е осъден да заплати на ответника И. Д. И. на основание чл.78,ал.4 ГПК направените разноски по делото в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. С определение от 12.03.2021 г. по гр. дело № 755/2017 г. на Великотърновския окръжен съд е оставено без уважение искането по чл.248,ал.1 ГПК на П. И. П. – ищец по гр.дело № 755/2017 г. на Великотърновския окръжен съд за отмяна на определението по чл.78,ал.4 ГПК, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 30.11.2020 г. С обжалваното определение Великотърновския апелативен съд е приел, че след прекратяване на производството по делото, след оттегляне на иска спрямо ответника И. И. Великотърновския окръжен съд е присъдил разноски на основание чл.78,ал.4 ГПК, тъй като този ответник е бил представляван по делото от упълномощен адвокат, по договор за правна защита и съдействие, по който е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Прието е, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено своевременно и е неоснователно. Според съда заплатеното възнаграждение не е прекомерно с оглед цената на иска, че същото е под минималния размер, посочен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По правния въпрос: Съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения въпрос в изложението на П. И. П., чрез адв. Х. М.-Х.. Въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното определение. Съгласно практиката на ВКС, изразена в т.1 от т. решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по делото. Задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. С оглед на това тълкуване се налага извод, че така както е формулиран въпросът на жалбоподателя П. е фактически, а не правен и изисква преценка на доказателствата по делото. В производството по чл.274,ал.3 ГПК Върховният касационен съд се произнася дали поставения въпрос от жалбоподателя в изложението към частната жалба е правен –т.е. дали е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение и съответно е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора и дали са налице допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По правилността на обжалваното въззивно определение К. съд се произнася само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на частната жалба по същество. В случая формулираният от жалбоподателя въпрос не е правен, тъй като касае правилността на въззивното определение. Следователно не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Това е достатъчно за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Както се посочи преценка за законосъобразност на изводите на въззивния съд следва да се извърши само ако се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновския апелативен съд, основание за което в случая не е установено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение