Определение № 50245 от 27.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2895/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. С. К. и Р. П. К., чрез адв.М., срещу определение № 339 от 15.06.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 239/2022г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1238 от 29.03.2022 г., постановено по гр.д. № 3413/2020г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателите за връщане на платената от тях държавна такса по исковата молба. Касаторите обжалват определението като неправилно с твърдения за допуснати нарушения на процесуалния закон. Поддържат, че платената от тях държавна такса по исковата им молба, е недължима, тъй като делото е било прекратено поради оттеглянето й преди да бъде конституирана насрещната страна. Твърдят, че с исковата молба са направили искане за спиране на производството поради наличието на висящ преюдициален спор, поради което съдът е следвало да спре производството, а не да извършва процесуални действия по уточняване на исковата молба, чието именно извършване е послужило като основание въззивният съд да потвърди отказа за връщане на платената държавна такса. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. При данни за преюдициалност на друго съдебно производство, което безусловно е основание за спиране на производството, за което страната е представила доказателства при образуване на делото, следва ли съдът да постанови спиране на производството преди даване на указания във връзка с изправността на исковата молба, включително по заплащане на държавна такса или е длъжен да спре производството ? 2. Дали задължението за заплащане на държавна такса касае единствено и само образуването на делото или нейното заплащане, както и размер, са обусловени от задължението на съда да разреши правния спор, т.е. да се води делото? 3.Дължи ли се държавна такса в пълния й размер в случай, че по делото не се е стигнало до размяна на книжа и до водене на делото ? Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, от лица с правен интерес от обжалването / ищци по делото/, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отказано връщане на платената по делото държавна такса, въззивният съд е приел, че по постъпилата искова молба е било образувано дело, след което ищците са оттеглили иска си. Съдът е изложил мотиви, че съгласно чл.73, ал.3 ГПК държавните такси се събират при предявяване на иска и се внасят предварително, като внасянето им е условие за придвижване на исковата молба и даване ход на делото. Дължимостта им не е обвързана от постановяване на акт по съществото на предявения пред съда за разрешаване спор, тъй като основанието им е в отправеното до съда искане за защита на накърнените права. Внесената такса не подлежи на връщане при прекратяване на производството поради недопустимост на иска, поради неизправени нередовности на исковата молба или поради десезиране на съда с правния спор. Прието е, че единственото изключение е предвидено в чл. 78, ал. 9 ГПК - при прекратяване на делото поради спогодба, но и в този случай се връща само половината от внесената държавна такса и то при условие, че спогодбата е постигната в хода на процеса. Прието е още, че съгласно разпоредбата на чл.4б ЗДТ се връщат като недължимо платени държавните такси в случаите, когато по молбите не е образувано исково или охранително производство или когато таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им или надвнесените такси, а настоящият случай не попада в нито една от тези три хипотези. Съдът е приел също, че по делото са извършени процесуални действия- проверка за редовност и допустимост на исковата молба, даване указания за отстраняване нередовностите й, спиране и възобновяване на производството по делото, като ирелевантно за дължимостта на държавната такса е обстоятелството, че не е била извършена размяна на книжа, както и че още с исковата молба е било поискано спиране на производството поради наличие на висящ преюдициален спор. При тези мотиви на съда не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият от поставените въпроси не е обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от приетото по тълкуването му ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Предмет на произнасяне пред въззивния съд е законосъобразността на постановения отказ да се върне платена държавна такса, а не правилността на действията на съда по спиране производството по делото и съответно въпросът дали съдът е длъжен да спре производството незабавно при направено за това искане още с исковата молба, без преди това да дава указания за отстраняване нередовности на исковата молба, вкл. и за заплащане на държавна такса, не е разглеждан от съда. Водещият мотив на съда, за да потвърди отказа за връщане на внесената държавна такса е, че тя е дължима, защото не е налице нито една от посочените в чл. 4Б ЗДТ хипотези, както и разбирането, че по правило внесената държавна такса не се връща, с изключение на случая, изрично уреден в чл. 78, ал.9 ГПК. След като по поставения от касаторите въпрос съдът не се е произнасял, то и не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, защото според тази разпоредба касационно обжалване може да се допусне само по правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, бил е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, обективирани в обжалвания акт. За пълнота следва да се отбележи, че на спиране подлежи дело, образувано по редовна искова молба, защото това по нередовна искова молба сочи на ненадлежно сезиране на съда и недопустимост на производството, а недопустимото производство се прекратява- то не се спира. Това е така и с оглед на обстоятелството, че само редовната искова молба, уточнена и изяснена откъм основание, петитум и ответник може да позволи на съда да извърши вярна преценка за наличие на връзка на преюдициалност между две дела, за да спре обусловеното. Вторият и третият правен въпрос са включени в предмета на спора и са във връзка с решаващите изводи на въззивния съд. По тях не е налице наведената специална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обоснована с липса на произнасяне на ВКС по поставените въпроси. По идентични въпроси има формирана практика на ВКС - определение № 22 от 25.01.2013 г. по търг.д. № 119/2012 г. на ВКС, I во т.о., определение № 126 от 15.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1193/2013 г. на ВКС, II- ро г.о. и двете постановени в производството по чл.274, ал.3 ГПК. В първото от тези определения е прието, че при прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска, внесената държавна такса не подлежи на връщане. Предварително внесената държавна такса не се връща на ищеца и при оттегляне, отказ от иска, както при връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 ГПК. Законодателят е предвидил връщане на половината от внесена държавна такса единствено при приключване на делото със спогодба - чл. 78, ал. 9 ГПК. Отхвърлянето на иска е приравнено по правни последици на десезирането на съда и на сезирането му с недопустим иск. В определение № 126 от 15.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1193/2013 г. на ВКС, II- ро г.о. е прието, че разпоредбата на чл. 4, б. "а" ЗДТ изрично предвижда, че държавната такса се заплаща за искови молби, т. е. предявяването на иск чрез подаване на искова молба до съда, а не извършването на определено съдопроизводствено действие от страна на съда, е основание за възникване на задължението за заплащането й. Тази практика на ВКС се споделя и от настоящия състав на ВКС, като въззивният съд се е съобразил с нея, т.е. не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение