Определение № 859 от 12.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 1717/2013 г.
ВКСI търговско отделение12.11.2014 г.докладчик Тотка Калчева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6497/09.10.12г., постановено по гр.д.№ 10090/12г. от Софийския градски съд. УКАЗВА на касатора „Р. /България/” ЕАД, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 373 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Да се изпрати съобщение на касатора с указанията. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Р. /България/” ЕАД, [населено място] срещу решение № 6497/09.10.12г., постановено по гр.д.№ 10090/12г. от Софийския градски съд, с което е отменено решение от 17.05.12г. по гр.д.№ 3167/12г. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора против С. С. С., [населено място] искове по чл.422 ГПК за признаване за установено, че дължи сумата от 15988.54 лв., представляваща просрочена главница по договор за банков кредит от 15.09.07г., сумата от 1235.24 лв. – редовна лихва и сумата от 1426.36 лв. – наказателна лихва. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предсрочната изискуемост на задължението по договора за банков кредит настъпва автоматично и не зависи от волеизявление на банката, като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след изтичане на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, поради което поръчителят – ответник по иска, не отговаря по договора за кредит и следователно не съществува вземането на банката, за което е издадена заповедта за изпълнение. Касаторът поставя въпроси за началото на течението на 6-месечения срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, за настъпване на предсрочната изискуемост, за правото или задължението на банката на направи кредита предсрочно изискуем и за забавата в плащанията на периодичните вноски. С определение № 387/10.12.13г. ВКС, ТК, І отделение спря производството по т.д.№ 1717/13г. до произнасянето от ОСГТК на ВКС с решение по тълк.д.№ 4/2013г., а с определение № 288/22.07.14г. възобнови същото на основание чл.230, ал.1 ГПК. С тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. ОСГТК на ВКС се произнесе по поставените от касатора правни въпроси, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 373 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд