Определение № 5159 от 26.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2252/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез главен инспектор Д. М. от ТД - София, срещу въззивно решение № 224 от 20.02.2026 г., постановено от Софийския апелативен съд по в.гр.д. № 1418/2025 г. Касаторът излага доводи за неправилност. Насрещните страни Т. П. П. и Г. А. П., чрез адвокат М. Т., са депозирали общ отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски окръжен съд, отхвърлил иска на КОНПИ против Т. П. П. и Г. А. П. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, на осн. чл. 153 ЗОНПИ, както следва: лятна кухня с площ от 32 кв.м. и навес с площ от 42 кв.м., построени в УПИ ..., в квартал ... по плана на [населено място], общ. К., обл. С.; 40/100 ид.ч. от построената еднофамилна жилищна сграда в УПИ ... в квартал ..., по плана на [населено място], със застроена площ от 115,5 кв.м. и разгърната застроена площ от 155 кв.м.; жилищна сграда - дървена сглобяема конструкция, със застроена площ от 136,25 кв.м. и разгърната застроена площ от 258,25 кв. м. и гараж с площ от 46 кв.м., построени в поземлен имот с пл. № 1996, парцел ..., с площ по документи 684 кв.м., идентичен с част от бивш имот № ..., с площ от 3,354 дка, който имот е образуван от разделянето на бивш имот № ... с площ 10,062 дка, местност „Ц. п...“, [населено място], общ. К., обл. С.; лек автомобил, марка „П.“, модел „...“, peг. № ..., рама № ..., двигател № ..., дата на първоначална регистрация ...г.; сумата в размер на 20 000 лв., представляваща стойността на продаден поземлен имот с пл. № ..., площ по документи - 414 кв.м., идентичен с част и образуван от бивш имот № ..., в [населено място] баня, общ. Д. баня, обл. С., и сграда с предназначение - складова база, склад с площ от 269 кв.м. - сграда с навес, построена в ПИ пл. № .... Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, със следните въпроси: длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност; допустимо ли е един от основните мотиви за отхвърляне на исковата претенция да е поради недоказване на факти и обстоятелства, за които на страната не са вменени задължения в доклада по чл.146 от ГПК при разпределяне на доказателствената тежест и не са включени в предмета на доказване; твърди противоречие на въззивното решение с решение № 135 от 19.05.2025 г. по гр.д.№1419/2023 г. на ВКС, III г.о., ТР №1 от 09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 222 от 06.04.2017 г. по т.д. № 425/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 513/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 178 от 24.04.2017 г. по т.д. № 1340/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 72 от 18.07.2017 г. по т.д. № 3310/2015 г. на ВКС, II т.о.; решение № 142 от 30.03.2020г. по т.д. № 2970/2018 г. на I т.о.; решение № 29 от 12.04.2021 г. по гр.д. № 1021/2019 г. на ВКС, III г.о., решение № 50104 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 4647/2021 г. на ВКС, III г.о.; решение № 50130 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 129 от 29.06.2015 г. по гр.д. № 7040/2014 г. на ВКС, III г.о.; решение № 50097 от 03.11.2022 г. по гр.д. № 4404/2021 г. на ВКС, II г.о.; решение № 60114 от 28.10.2021 г. по т.д. № 1751/2020 г. на ВКС, II т.о.; решение № 254 от 20.05.2019 г. по гр.д.№ 4863/2017 г. на ВКС, IV г.о.; ТР №1 от 27.04.2022 г. по т.д.№1/2020 г. на ОСГТК на ВКС; ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС; допустимо ли е и следва ли съдът да изчислява сам наличието или липсата на несъответствие по смисъла на §1 т. 3 от ДР ЗОНПИ, без да излага мотиви защо не кредитира експертното заключение на приета съдебно-икономическа експертиза по делото; трябва ли съдът, независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата – твърди противоречие на въззивното решение с решение № 50159 от 08.03.2023 г. по т.д. № 1218/ 2021 г. на ВКС II т.о.; решение № 159 от 04.07.2022 г. по гр.д. № 4109/2021 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 60268 от 15.12.202 1 г. по гр.д. № 1040/ 2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № 248 от 16.11.2015 г. по гр.д. № 1271/2015г. на ВКС, III г.о., решение № 50123 от 12.12.2023 г. по гр.д. № 3502/2021 г. на ВКС, ГК, II г.о.; следва ли получен банков кредит да се приеме за законен доход, в случай че лицето не разполага със средства за изплащане вноските по кредита; суми, отпуснати от търговска банка по договор за кредит, представляват ли винаги законен източник на доход, в случай че средствата, използвани за погасяване на кредита са незаконно придобити; задължен ли е въззивният съд да извърши конкретна преценка относно начина и средствата за придобиване на имущество, претендирано за отнемане в полза на държавата по реда на ЗОНПИ – твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 71 от 04.02.2026 г. по гр.д. № 2534/2025г. на ВКС, III г.о.; За следните въпроси касаторът твърди, че имат значение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: има ли изискване в ЗОНПИ и предвидена ли е като трета предпоставка, обуславяща основателност на иска на КОНПИ, връзката между претендираното за отнемане имущество и противоправно деяние, извършването на което е послужило като основание за проверката пред Комисията и за производството пред съда за отнемане; при хипотезата на чл.108, ал.6 от ЗОНПИ при неподадена в срок декларация по чл.35, ал.1, т.2 или 4 от ЗОНПИ (отм.), освен ако неподаването се дължи на причини, за които лицето не отговаря, какви следва да са предпоставките за основателност на предявения иск по чл.153 от ЗОНПИ; съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл. 108, ал. 6 от ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество. Два от въпросите, поставени по твърдение, че разглеждането им е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, са идентични – първият и третият. С тях комисията иска ВКС в решение, по реда на чл. 290 ГПК да отговори трябва ли да се установи връзка между деянието, извършването на което е послужило като основание за проверката пред Комисията и за производството пред съда за отнемане, и подлежащото на отнемане имущество. Този въпрос е включен в предмета на делото и от значение за постановения резултат от въззивния съд, а също така и част от предмета на Тълкувателно дело № 1/2026 г. на Върховния касационен съд, ОСГК. Производството по настоящото дело следва да бъде спряно до обявяване на Тълкувателното решение. След това, съдебният състав по настоящото дело ще прецени наличието на поддържаните предпоставки за допускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, съдът