Определение № 2177 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3156/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Ф., лично и чрез пълномощника му адвокат М. Б., против решение № 244 от 14.05.2025 г., постановено по гр. д. № 48 по описа за 2025 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 202 от 21.10.2024 г. по гр. д. № 566 по описа за 2022 г. на Районен съд - Сливница и вместо това е постановено друго за отхвърляне на предявения по реда на чл. 212 ГПК от С. Г. Ф. против Е. Г. К. установителен иск за собственост по отношение на масивен гараж със застроена площ от 37 кв. м. в УПИ *-* от кв.27 по регулационния план на [населено място], обл. С., на основание давностно владение, осъществено в периода от 1987 г. до предявяване на исковата молба и е допусната съдебна делба на същия гараж между Е. Г. К. и С. Г. Ф. при равни права в съсобствеността от по 1/2 ид. ч. Е. Г. К. чрез пълномощниците си адвокат Ц. З. и адвокат Т. З. е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Първоинстанционното решение в частта, с която е допусната съдебната делба при равни права на страните на УПИ *-* от кв.27 по регулационния план на [населено място], обл. С., с площ от 570 кв.м. и построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 60 св. м., едноетажна пристройка към жилищната сграда на 8 кв. м. и две едноетажни масивни стопански постройки на 15 и на 12 кв. м. е влязло в сила като необжалвано. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Окръжният съд е констатирал, че инцидентният установителен иск е основан на твърденията на С. Г. Ф., че той е построил гаража, единствено той го е владял от 1987 г. и го е придобил по давност. Приел е за установено, че страните са наследници на Г. Ф. М., починал на 24.01.2017 г. и съпругата му Н. К. М., починала на 29.12.2017 г. Жилищната сграда е построена от наследодателя въз основа на разрешение от 19.04.1969 г., а впоследствие са застроени и стопанските сгради. Урегулираният поземлен имот е закупен от Г. Ф. М. от общината с договор от 13.05.1998 г. Спорният гараж е застроен въз основа на строително разрешение № 35/18.05.1985 г. и протокол № 35 за дадена строителна линия е определено ниво от 15.05.1987 г., издадени на името на наследодателя. Въззивният съд е посочил, че по делото са приети като писмени доказателства фактури за закупуване на строителни материали от С. Г. Ф. в периода 1987 г. – 1989 г. Посочил е и че С. Ф. се позовава на придобивна давност от 1987 г., но към този момент имотът, в който е построен гаража е бил държавна собственост и е придобит от наследодателя на 13.05.1998 г. Счел е, че не е установено преди смъртта на родителите на страните, ищецът по какъвто и да е начин да е демонстрирал намерението си да свои гаража. Доказателствата по делото установяват, че преди да придобие поземления имот през 1998 г. на бащата на ищеца по ИУИ са били издадени разрешение за строеж и е дадена строителна линия за процесния масивен гараж. От събраните гласни доказателства не се установяват твърденията на ищеца, че фактически е построил гаража и само той го е ползвал. Събраните гласни доказателства, вкл. показанията на свидетелите С. К. и В. Т. (съпруг и дъщеря на Е. К.) установяват, че до смъртта на родителите на страните, гаражът се е ползвал от тях, като служил за складиране на храна за животните, които са отглеждали в процесния имот. Въззивният съд е счел, че показанията на тези свидетели следва да се кредитират, тъй като същите имат преки и непосредствени впечатления от поземления имот, в който е построен гаража – С. К. и Е. К. са живели в имота от встъпването си в брак докато се построи тяхната къща. Всички свидетели установяват, че родителите на страните до тяхната смърт са живели в къщата. Нито един от свидетелите не установява С. Ф. да е живял в имота, нито че е ползвал постоянно, непрекъснато и несъмнено процесния гараж. Единствените изявления на свидетелите В. Р. и Л. Н. (съседи на имота) са за това, че процесният гараж е бил построен от ищеца, което обаче се опровергава от приетите разрешение за строеж и протокол за определяне на ниво, които са издадени на името на наследодателя на страните. Обстоятелството, че тези свидетели са виждали единствено ищецът да ползва гаража, като си паркирал автомобила там, не могат да обосноват извод за постоянно, непрекъснато и несъмнено владение, тъй като не се установява С. Ф. да е живял в имота през посочения период. Фактът, че той единствен е имал автомобил и го е паркирал в гаража, каквито са изявленията на свидетелите, не могат да обосноват извод, че с тези си действия ищецът е имал намерение да демонстрира своене за себе си на процесния гараж. Събраните по делото доказателства установяват, че наследодателите също са ползвали процесния гараж като склад. Между ищеца и неговите родители може да е съществувала уговорка единствено той да ползва гаража, като паркира автомобила си там, но това обстоятелство не може да обоснове намерение за своене. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. Г. Ф. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1) за задължението на съда да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК, тай като съдебния акт трябва да е мотивиран и обоснован; 2) за приложението на института на придобивната давност в отношенията между сънаследници и при предявяване на владение приживе на наследодателя, кога е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС и в кой момент се придобива правото на собственост по давност; 3) длъжен ли е съдът да приеме, че С. Ф. е демонстрирал намерение за своене на процесния гараж, с оглед събраните по делото писмени доказателства за закупени от него строителни материали за построяването на гаража, както и оглед на свидетелските показания за обстоятелствата, че той е построил гаража, фактът, че се строи за да си държи С. там колата им е съобщен от наследодателя Г. М., че само С. е имал ключ от процесния гараж и го е ползвал по предназначение и за ремонт на автомобила си; 4) има ли значение във връзка с предпоставките за придобиване на имот по давност фактът, че разрешението за строеж на гаража е издадена на 18.05.1985 г., а бащата на страните Г. М. е закупил имота, върху който е построен процесния гараж с договор от 13.05.1998 г. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице по първата част на втория поставен въпрос ( за приложението на института на придобивната давност в отношенията между сънаследници и при предаване на владение приживе на наследодателя, кога е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС ) с цел преценка съответствието на изводите на въззивния съд, че твърдяното от част от свидетелите, че ищецът е построил гаража, се опровергава от разрешението за строеж и протокола за определяне на строително ниво на името на наследодателя; че фактът, че само ищецът е имал автомобил и го е паркирал в гаража, не обосновава извод за постоянно, непрекъснато и несъмнено владение, тъй като не се установява С. Ф. да е живял в имота, съответства на тълкуването в практиката на ВКС по решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г., І г. о., решение № 19 от 28.01.2019 г. по гр. д. № 1298/2018 г., І г. о., решение № 32 от 8.02.208 г. по гр. д. № 4591/2015 г., І г. о. и решение № 20 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 1377/2017 г., ІІ г. о. относно значението на уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението и начина, по който това се осъществява. Първият въпрос е свързан с доводите какво съдът е следвало да приеме за установено, а третият въпрос е фактически и отговорът му изисква анализ на събрание доказателствен материал. По четвъртия въпрос не е удостоверено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, същият обаче е относим към извода на съда, че давността не е могла да тече от построяването на гаража през 1987 г., тъй като към този момент поземленият имот е бил държавна собственост, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като въпросът бъде уточнен по следния начин: при спор между сънаследници за придобиване по давност на обект, застроен въз основа на разрешение за строеж, издадено на наследодателя, има ли значение обстоятелството, че към момента на построяването, поземленият имот е бил държавна собственост и е придобит по договор от наследодателя в по-късен момент. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение