Определение № 71 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 58/2009 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК. Постъпила е частна жалба от В. Г. Р. срещу разпореждане от 22.12.2008 г. по гр. д. № 120/08 г. на Софийски градски съд, с което подадената от него частна жалба срещу определение от 04.04.2008 г. е върната като нередовна. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането. В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответниците по жалбата М. П. К. и Л. М. А. Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че с определение от 04.04.2008 г. по гр. д. № 120/08 г. СГС е оставил в сила определение от 03.08.2007 г. по гр. д. № 11388/05 г. на СРС. Срещу определението е постъпила частна касационна жалба от В. Р. Жалбата е оставена без движение на 10.06.2008 г. с указание в едноседмичен срок да се представи препис от нея и приложенията и. С молба от 15.08. 2008 г. касаторът е представил копие от частната жалба с приложението към нея. С разпореждане от 17.11.2008 г. съдът отново оставил жалбата без движение, като указал на касатора в едноседмичен срок жалбата да бъде приподписана от адвокат и да се посочат обстоятелствата по чл. 280 ал. 1 ГПК. Съобщението, изпратено на адреса на касатора гр. С., ул. „П” № 95, е върнато невръчено на 28.11.2008 г. с отбелязване на длъжностното лице, че по сведение на В. Б. Р. лицето е напуснало адреса и нов адрес не е известен. На 03.12.2008 г. съдът е приложил разпоредбата на чл. 41 ал. 2 ГПК /отм./, като с обжалваното разпореждане е върнал жалбата поради неотстраняване нередовностите и. Обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Съгласно чл. 46 ГПК /отм./ призовката се връчва срещу подпис лично на призоваваното лице или на неговия пълномощник по делото. Когато връчителят не намери призоваваното лице, той връчва призовката на пълнолетно лице от домашните му, или на някого от съседите, който се съгласи да предаде призовката. Безспорно е, че касаторът не е бил намерен на посочения от него адрес. Същият обаче е имал пълномощник, адв. Б, която е участвувала в производството както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд. На нея съдът не е изпратил съобщение да отстрани нередностите по жалбата, след като е установил че касаторът не се намира на домашния си адрес. Затова, като е приложил разпоредбата на чл. 41 ал. 2 ГПК /отм./ и е върнал частната касационна жалба, съдът не е изпълнил разпоредбата на закона и е нарушил процесуалните права на защита на касатора. По тези съображения ВКС счита че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а определението – отменено. Водим от горното, съдът