Определение № 60143 от 12.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1559/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. Х. срещу решение № 4839 от 28. 06. 2019 г. по гр. д. № 4906/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV „В“ въззивен състав в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 31. 10. 2016 г. по гр. д. № 57174/2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 140 състав са отхвърлени предявените от А. В. Х. срещу „Уникредит Булбанк“ АД искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1.1. за разликата над сумата от 6 763, 19 лв. до крайния размер на присъдената сума от 15 057, 65 лв., претендирана като платена без основание в полза на банката-ответник възнаградителна лихва за периода от 23. 09. 2010 г. до 15. 09. 2015 г. по договор за банков кредит № 212/05201/0253 от 03. 05. 2006 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 23. 09. 2015 г. до окончателното изплащане на сумата; 1. 2. за разликата над сумата от 141, 18 лева до пълния предявен размер от 377, 74 лв., претендирана като изтекла за периода от 10. 07. 2015 г. до 22. 09. 2015 г. лихва за забава върху главницата, представляваща платена без основание в периода от 23. 09. 2010 г. до 10. 07. 2015 г. по договор за банков кредит № 212/05201/0253 от 03. 05. 2006 г. възнаградителна лихва; 2.1. за разликата над сумата от 850, 38 лева до крайния присъден размер от 18 680,17 лева, претендирана като платена без основание в полза на банката-ответник възнаградителна лихва за периода от 23. 09. 2010 г. до 15 .09. 2015 г. по договор за банков кредит № 903/052011309 от 15. 05. 2008 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 23. 09. 2015 г. до окончателното изплащане на сумата; 2.2. за разликата над сумата от 17, 75 лева до пълния предявен размер от 474, 77 лв., претендирана като изтекла за периода от 10. 07. 2015 г. до 22. 09. 2015 г. лихва за забава върху главницата, представляваща платена без основание в периода от 23. 09. 2010 г. до 10. 07. 2015 г. по договор за банков кредит № 903/052011309 от 15. 05. 2008 г. възнаградителна лихва. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по касация „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място] прави възражение, че касационната жалба е недопустима. Изразява становище, че не са налице основания за достъп до касация, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В настоящия случай обжалваното въззивно решение е постановено по искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платена през периода от 23. 09. 2010 г. до 15. 09. 2015 г. възнаградителна лихва по договор за банков кредит № 212/05201/0253 от 3. 05. 2006 г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху горната недължимо платена сума за периода от 10. 07. 2015 г. до 22. 09. 2015 г. и по искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платена през периода от 23. 09. 2010 г. до 15. 09. 2015 г. възнаградителна лихва по договор за банков кредит № 903/052011309 от 15. 05. 2008 г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху горната недължимо платена сума за периода от 10. 07. 2015 г. до 22. 09. 2015 г. Касае се до обективно съединени искове, като главните са за недължимо платени суми по два договора за банков кредит, при цена на всеки от предявените искове под 20 000 лв., поради което въззивното решение е изключено от обхвата на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК. Предмет на делото са права, които произтичат от недействителност на клаузи на търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ и от неточно изпълнение на сделките, поради което делото е търговско /чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК/. С изменението на чл. 113 ГПК, озаглавен „Искове на и срещу потребители“ /ДВ, бр. 100 от 20. 12. 2019 г./ е създадено ново процесуално правило, съгласно което образуваните дела, страни по които са потребители, се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. От посочената разпоредба следва извод, че по отношение на тези дела се прилага чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК и прагът за касационно обжалване е 5 000 лв. Нормата има действие и за заварените производства, но тъй като е приета след постановяване на въззивното решение, което е влязло в сила в момента на постановяването му /в този смисъл са мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение № 7 от 31. 07. 2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/, правилото на чл. 113, изр. 2 ГПК не намира приложение спрямо него. В конкретния случай въззивното решение е постановено на 28. 06. 2019 г., поради което същото е влязло в сила на основание чл. 296, т. 1 ГПК и не подлежи на касационен контрол. С оглед изхода на делото и направеното от ответника по касация искане на основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 1620 лв., чието договаряне и извършване се установява от договор за правна защита и съдействие от 14. 10. 2019 г., фактура № 347/14. 10. 2019 г. и платежно нареждане от 15. 10. 2019 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение