Определение № 409 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5899/2014 г.

ВКСII гражданско отделение15.12.2014 г.докладчик Гергана Никова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх.№ 6627 от 17.07.2014 г., подадена от [фирма] – [населено място] чрез адвокат А. Т. срещу определение № 464 от 25.06.2014 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., постановено по ч.гр.д.№ 3577/2014 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 6627 от 17.07.2014 г., подадена от [фирма] – [населено място] чрез адвокат А. Т., срещу определение № 464 от 25.06.2014 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., постановено по ч.гр.д.№ 3577/2014 г., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на същото дружество срещу въззивното определение на Окръжен съд – [населено място] по в.ч.гр.д.№ 814/2013 г. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – Р. И. А.. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разглеждайки частната жалба по същество, съдът констатира, че производството по ч.гр.д.№ 3577/2014 г. по описа на ВКС, ГК, Трето г.о., е образувано въз основа на частната касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу въззивното определение на Окръжен съд – [населено място] по в.ч.гр.д.№ 814/2013 г. С него е потвърдено определение от 27.07.2013 г. на РС - [населено място] по гр.д.№ 301/2013 г., с което е отказано възстановяване на пропуснатия от дружеството срок за подаване на отговор на исковата молба на Р. И. А. и насрещен иск. Последвало е подаването на частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], която е оставена без разглеждане с обжалваното определение № 464 от 25.06.2014 г. на ВКС, ГК, Трето г.о. по ч.гр.д.№ 3577/2014 г. на основание чл.274, ал.4 вр.чл.280, ал.2 ГПК – с мотив, че цената на предявените искове за парично вземане (поотделно и общо) е под 5 000 лв. Настоящият състав на ВКС, ГК, Второ г.о. намира, че атакуваното определение е законосъобразно. С исковата молба на Р. И. А. са предявени обективно съединени искове както следва:

за заплащане на командировъчни пари по чл.31 – чл.34 от НАРЕДБА за служебните командировки и специализации в чужбина за периода 07.02.2010 г. – 13.03.2010 г. в размер на 945 евро (равностойни на 1 848,26 лева, съобразно официалния курс на лева към еврото, определен от УС на БНБ с Решение № 223 от 31.12.1998 г. на основание чл.29, ал.2 от Закона за Българската народна банка и при отчитане на чл.2 от Закона за деноминация на лева);

за заплащане на брутно трудово възнаграждение за периода 07.02.2010 г. – 28.02.2010 г. в размер на 375 лева и

лихва върху същото за периода от 28.02.2010 г. до предявяването на исковата молба в размер на 113 лева;

за заплащане на брутно трудово възнаграждение за периода 01.03.2010 г. – 13.03.2010 г. в размер на 221 лева и

лихва върху същото за периода от 31.03.2010 г. до предявяването на исковата молба в размер на 65 лева;

за заплащане на възнаграждение за 10 дни извънреден труд, положен в периода 07.02.2010 г. – 28.02.2010 г., в размер на 144,50 лева. Претендирано е и заплащането на законната лихва върху основните задължения за периода от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане, което не представлява самостоятелен иск, подлежащ на оценяване по правилата на чл.68 – чл.70 ГПК, и съответно не оказва влияние върху преценката по чл.280, ал.2 ГПК за наличие на цена на иска по гражданското дело над 5 000 лв. Общият сбор от цената на всички предявени искове възлиза на сумата 2 766,76 лева. Изложеното мотивира настоящият състав да приеме, че при съблюдаване правилото на чл.280, ал.2 ГПК решението по гр.д.№ 301/2013 г. по описа на РС - [населено място] не би подлежало на касационно обжалване. По тази причина и на основание чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и постановените по това дело определения, така както това е посочено в мотивите на обжалваното определение.

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби