Определение № 2301 от 29.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1047/2026 г.

ВКСI търговско отделение29.07.2026 г.докладчик Мадлена Желева Мирослава Кацарска

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1057/27.11.2025г., постановено по гр.д. № 338/2025г. на Окръжен съд – Сливен, с което е върната като недопустима подадената от „ЕЛМОНД 2022“ ЕООД касационна жалба с вх.№ 6916/12.11.2025г. срещу решение от 09.10.2025г. по гр.д. № 338/2025г. на Окръжен съд – Сливен. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „ЕЛМОНД 2022“ ЕООД срещу разпореждане № 1057/27.11.2025г., постановено по гр.д. № 338/2025г. на Окръжен съд – Сливен, с което е върната като недопустима подадената от жалбоподателя касационна жалба с вх.№6916/12.11.2025г. срещу решение от 09.10.2025г. по гр.д. № 338/2025г. на Окръжен съд – Сливен, с което е потвърдено решение № 315/23.04.2025г. по гр. дело № 4659/2023г. на Районен съд Сливен. С него са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Водоснабдяване и Канализация – Сливен“ ООД, искове по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество, сумата от 14 870,92 лева, представляваща главница по фактура № 0000000045 от 11.12.2020 г. за доставка на стоки /материали/, ведно със законната лихва, и сумата от 4363,86 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 12.12.2020 г. до 14.09.2023 г. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че с исковата молба се претендира установяване на вземане по търговска сделка, но със съдебните решения е прието, че липсва сключена такава, поради което искът му е отхвърлен. С оглед горното според него не са налице отношения, свързани със сключването, действието, изпълнението и прекратяването на търговска сделка и не е налице ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Предвид изложеното претендира отмяна на обжалвания акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че са предявени претенции за признаване за установено по реда на чл. 422 ГПК, че „Водоснабдяване и Канализация – Сливен“ ООД дължи на ищцовото дружество „ЕЛМОНД 2022“ ЕООД сумата от 14 870,92 лева, представляваща главница по фактура № 0000000045 от 11.12.2020 г. за доставка на материали, ведно със законната лихва, и сумата от 4363,86 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 12.12.2020 г. до 14.09.2023 г. Счел е, че съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване и подадената против него касационна жалба се явява недопустима, поради което следва да бъде върната. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба, с която е сезиран, е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу преграждащ акт на въззивния съд. Същата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, тъй като се претендира вземане, произтичащо от търговска сделка. Ирелевантни са доводите на частния жалбоподател, че било прието за установено от съда, че не е налице валидно сключена сделка, тъй като основателността на претенцията не променя факта, че се касае за търговски спор относно вземане по сделка, сключена между двама търговци, в кръга на дейността им. Търсената сума по процесната фактура е за доставка на стока /материали/, между две търговски дружества, при твърдяни трайни търговски отношения, а дали е доказано възникването на вземането или не, не влияе на характера на спора като търговски. С оглед на цената на иска – 14 870, 92 лв., която е под минималния праг за достъп до касационен контрол по отношение на въззивните решения, постановени по търговски дела - 20 000 лв., на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. С оглед горното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

Цитирани разпоредби

4