Определение № 929 от 27.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 294/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 352/30.11.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 739/2011 г. на Хасковския окръжен съд (ХОС). С него, като е потвърдено решение № 233/19.08.2011 г. по гр. дело № 824/2011 г. на Димитровградския районен съд, са уважени предявени от Г. Д. Г. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като: е признато за незаконосъобразно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 0007/25.03.2011 г. на управителя на дружеството-жалбоподател, ищецът е възстановен на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „помпиер” при дружеството-жалбоподател и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 2 880 лв. – обезщетение за периода 28.03.2011 г. – 28.09.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2011 г. до окончателното й изплащане, както и общо сумата 450 лв. – разноски пред първата и въззивната инстанции по делото. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение. Ответникът по касационната жалба – ищецът Г. Д. Г. не е подал отговор на жалбата в срока за това. В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извежда материалноправен въпрос относно мотивирането на заповедта на работодателя за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Касаторът сочи допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като в тази връзка представя (в преписи) определение № 614/25.06.2009 г. по гр. дело № 665/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 357/03.11.2009 г. по гр. дело № 525/2009 г. на ХОС. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, следва да е от значение за изхода по конкретното дело, да е включен в предмета на спора по него, да е разрешен в обжалваното въззивно решение и да е обусловил правните изводи на съда. В случая, посоченият от касатора материалноправен въпрос, свързан с изискванията за мотивиране на заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, е включен в предмета на спора по делото от ищеца, който в исковата молба излага становище и доводи за незаконосъобразност на процесното уволнение, както поради това, че касаторът не се е съобразил с ползваната от ищеца закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като е бил уведомен за заболяването му – захарна болест, но не е поискал и получил предварително разрешение за уволнението от инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК, така и поради това, че в заповедта за уволнение са изложени мотиви, които са неотносими и противоречат на посоченото в нея основание за уволнението – чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Разрешаването от въззивния съд на посочения от касатора материалноправен въпрос, обаче не е обуславящо крайния му извод и не е от значение за изхода на спора по делото. За да уважи предявените искове за защита срещу незаконосъобразното уволнение, окръжният съд е приел за основателни, както първия довод на ищеца за непреодоляната от касатора-работодател предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КТ, така и довода му, че заповедта за уволнение не е надлежно мотивирана с оглед посоченото в нея основание за уволнението – чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, като съдът ясно е посочил в мотивите си, че всяко едно от тези две нарушения представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на уволнението на ищеца като незаконосъобразно. При това положение, независимо от това дали посоченият от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е разрешен от въззивния съд в противоречие, или при съобразяване с практиката на ВКС и на други съдилища, то това по никакъв начин не влияе върху изхода на правния спор във въззивното производство, тъй като съгласно изричната императивна правна норма на чл. 344, ал. 3 от КТ, непреодоляването от страна на работодателя на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КТ, само по себе си е основание и води до отмяна на уволнението като незаконно, без да е необходимо разглеждането на трудовия спор по същество. Във връзка с тази предварителна закрила при уволнение, в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК липсва изведен правен въпрос, а съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът (освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, каквито хипотези не са налице в случая). Предвид горното, изведеният от касатора материалноправен въпрос, в случая не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане касационното обжалване на въззивното решение. Отделно от горното, не са налице и сочените в изложението на жалбоподателя, допълнителни основания за това по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Посоченото и представено (в препис) от касатора, определение № 614/25.06.2009 г. по гр. дело № 665/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е постановено по реда на чл. 288 от ГПК и не се включва в понятието „практика на Върховният касационен съд”, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК (в този смисъл е и т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Другият посочен акт – решение № 357/03.11.2009 г. по гр. дело № 525/2009 г. на ХОС не е влязло в сила, съгласно изричното отбелязване върху представения от жалбоподателя препис от това въззивно решение, поради което то не може да формира противоречива практика на съдилищата, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (в този смисъл е и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). По изложените съображения, в случая не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице наведените от касатора, общо и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение