Определение № 2177 от 29.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3195/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Ш., чрез адв. С. М., срещу решение № 150 от 25.04.2024г., постановено по в. гр. дело №195/2024г. на Окръжен съд- Пазарджик, с което е потвърдено решение № 12/ 12. 01.2024г. на Районен съд - Велинград, постановено по гр. д. № 1075/2022г., с което е осъден Б. Г. Ш. на основание чл. 109 ЗС да премахне дървен навес в дъното на имот *, описан в експертизата на вещото лице и Приложение № 1 към нея, като постройка от допълващото застрояване-навес с едноскатен покрив от дървена конструкция и две ограждащи стени, с размери 6,76/ 6,64 м.л. и ЗП от 44,90м.кв. и сграда на допълващо застрояване, изпълнена от тухлена зидария в имот *, ситуирана между сграда с идентификатор * и сграда с идентификатор *, описана в експертизата на вещото лице като сграда от допълващото застрояване с Г- образна форма, както и да затвори шест прозоречни отвора на външната стена на сграда с идентификатор ***, която външна стена е изпълнена на имотната граница с имота на ищцата.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, предл. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Следва ли да има съответствие между търсената защита и вида и характера на нарушението? Сочи се противоречие с решение № 170 от 8.01.2019г. на ВКС по гр. д. № 65/2018г., I г. о; решение № 132 от 30.03.2010г. на ВКС по гр. д. № 66/2009г., II г. о.; решение № 430 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010г., II г. о.; решение № 135 от 31.07.2014г. на ВКС по гр. д. № 334/2014г., I г. о.; решение № 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 457/2009г., I г. о. и решение № 60160 от 30.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1518/2021 г., I г. о.

2. Какви са елементите от фактическия състав на иска по чл. 109 ЗС - кога са налице неоснователност на действията на ответника и какви следва да са пречките,които ответникът е създал и с които се нарушава (накърнява) правото на собственост на ищеца? Поддържа се противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2015 год. по тълк.дело № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС.

3. Поставя се въпросът за правното значение на нормите на отстояние, предвидени в чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ и чл.53 вр. с чл.50 ЗС при предявен от собственик на съседен имот иск по чл.109 ЗС и необходима ли е преценка дали построените на имотната граница сгради пречат за пълноценното упражняване правото на собственост на ищеца? Сочи се противоречие с решение 35/18.05.2017г. по гр. д. №3422/2016г. на ВКС.

4. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички заявени доводи от страните? Поддържа се противоречие с решение № 93/06.07.2010г. по търг. д. № 808/2009г. на ВКС първо т.о.; ППВС № 1/ 53г.; ППВС № 1/ 85г.; решение № 199/17.12.2009г. по търг. д. № 386/2009г. на ВКС, второ т.о.; решение № 609/15.01.2009г. по търг. д. № 323/2008г. на ВКС, първо т.о.; т. 19 на Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 212/01.02.2012г. по търг. д. № 1106/2010г. на ВКС, второ т. о.

5. Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да изложи собствени фактически и правни изводи по същество на спора и в тази връзка предвидената правна възможност на чл. 272 ГПК дерогира ли изискването на чл. 236 ал. 2 ГПК? Сочи се противоречие с решение № 134 от 30.12.2013 г. по търг. д. № 34/2013 г., на ВКС, второ т.о.

6. Следва ли съдът да събере доказателства за възможността за премахване на част от сграда и няма ли това премахване на окаже влияние на конструкцията на сградата, както и за необходимостта заключението (становището) за премахването (събарянето) да бъде изготвено от вещо лице „ строителен инженер-конструктор” ? Поддържа се противоречие с решение № 60160 от 30.11.2021 г. по гр. д. № 1518/2021 г. на ВКС, първо I г. о.

Постъпил е писмен отговор от Е. М. Ш., чрез адв. Д. К., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са собственици на два съседни поземлени имота- ищцата Е. М. Ш. е собственик на поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], с административен адрес-град В., [улица], а ответникът Б. Г. Ш. е собственик на поземлен имот с идент. * по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица]. Прието е също, че в имота на ответника, на регулационната граница между двата имота, са построени трите сгради, предмет на спора. Първата представлява дървен навес с размери 10x7 м.л., средна височина до 3.40л.м., който навес надвишава плътната ограда между имотите с около 1,30 м. Изградена е и сграда на допълващо застрояване, разположена между жилищната сграда с идент. * и сграда с идент. *, която сграда е долепена до плътната ограда между имотите и е изпълнена от тухлена зидария с размери 5хЗм.л., като наклона на покрива на тази сграда е към имота на ищеца и е с около 0,50 л.м. над оградата. Третата сграда е жилищна сграда с идент. ***, построена изцяло на имотната граница, като на външната й стена има шест прозоречни отвора(два на избения етаж, два на първия етаж и два на тавана). Избеният и първият жилищен етаж се използват като жилищна площ. Прозоречните отвори на избения етаж са на 0.20 м. над нивото на прилежащия терен.

Съдът е счел за основателен иска по чл. 109 ЗС за затваряне на шестте прозоречни отвора на външната стена на сградата с идент. *, която външна стена е изпълнена на имотната граница. Изложени са мотиви, че в чл. 82 ал. 1 на Наредба № 7 /22. 12. 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, е въведена забрана, когато по подробния устройствен план е предвидено свързано застрояване между два имота, да се изграждат прозорци на калканната стена. Съдът е приел, че не могат да се направят други изводи и въз основа на приетите по делото констативен протокол от 15.06.2021г. на община Велинград и придружително писмо към констативния протокол от 22.06.2021г., където е посочено, че в конкретния казус не могат да се зазиждат прозорците на калканната стена, тъй като по ПУП не е предвидено калканно застрояване, тъй като самото калканно застрояване на външната фасадна стена на жилищната сграда в имота на ответника предполага техническата възможност за бъдещо предвиждане по ПУП на свързано застрояване в съседния имот, собственост на ищцата. Въззивният съд е споделил изводите на районния съд за това, че съществуващата калканна (фасадна) стена с отвори и прозорци в сграда с идент. *, изградена в имота на ответника, е в нарушение на строителните правила и норми, установени с оглед осигуряването на възможност за ползване на съседния имот по предназначение. Прието е също, че от събраните гласни доказателства е установено в какво се изразява вредното въздействие върху имота на ищцата и по какъв начин се пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост.

За основателни са счетени и исковете за премахване на дървения навес в дъното на имота на ответника и на сградата на допълващо застрояване, ситуирана между сграда с идент. * и сграда с идент. *.

Съдът е посочил, че допълващото застрояване в УПИ се разрешава с ПУП или се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ. В чл. 42 ал. 2 от ЗУТ е посочено ,че на вътрешната регулационна граница между два съседни имота могат да се изграждат сгради на допълващо застрояване, само ако калканните им стени покриват калканните стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния имот. В случая въз основа заключението на съдебно- техническата експертиза е прието за установено, че подробният устройствен план не предвижда изграждането на допълващо застрояване в процесните имоти, като запазва съществуващото застрояване на сградите от основното застрояване, а също и по делото не е представено частично изменение на действащия план за застрояване за допълващо застрояване в имота на ответника.

Относно постройката от допълващото застрояване-навес с едноскатен покрив със застроена площ от 44,90 кв. м., надвишаваща с 1,30 м. плътната ограда, съдът е изложил мотиви, че в практиката на ВКС /решение № 782 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 946/2009 г. на ВКС, първо г.о./ се приема, че собственикът на терена е собственик и на пространството над него и навлизането в това пространство на стрехата на съседа само по себе си съставлява достатъчно основание, за да се приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, пречещо на собственика, което той не е длъжен да търпи независимо от това дали ще застроява имота си и как. Това навлизане в чужд имот без съгласието на собственика му винаги съставлява неоснователно действие, освен ако той не е дал изрично съгласие за това. В случая не се твърди и не се установява, че е налице такова съгласие от ищцата, поради което следва, че навесът пречи на пълноценното упражняване правото на собственост на ищцата върху собствения й имот, а освен това са били нарушени и строителните правила и норми за изграждането му, предвид на което и искът за премахването му следва да бъде уважен.

Относно сградата с Г-образна форма съдът е посочил, че предвид установеното, че покривът й е изграден по начин, че дъждовните води се отвеждат в имота на ищцата, следва че с това се препятства пълноценното упражняване правото на собственост на ищцата върху собствения й имот. Налице е неоснователно засягане правото на собственост на ищцата, като собственик на поземлен имот с идент. ***, изразяващо се в ограничаване ползването на имота и създаване на неудобства чрез наводняване на имота, замърсяване и зацапване на оградата и плочките, поставени до оградата.

С оглед мотивите на съда в обжалваното решение, е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставения от касатора първи правен въпрос: "Следва ли да има съответствие между търсената защита и вида и характера на нарушението?“. С обжалваното решение поставеният въпрос е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, поради което по този правен въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касационно обжалване следва да се допусне и по четвъртия и петия правни въпроси, които обобщени и конкретизиран от съда съгласно разясненията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се уточнят в следния смисъл: „Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по доводите на страните?“. По този въпрос касационното обжалване също следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- поради произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касатора, предвид твърденията на касатора, че въззивният съд не се е произнесъл по всички въведени във въззивната жалба доводи, вкл. и за момента на изграждане на постройките /по твърдения на касатора в периода 1895г.-1960г./ и заварения статут на същите.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение