Определение № 710 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2476/2024 г.
ВКСIII гражданско отделение13.02.2025 г.докладчик Александър Цонев
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1666/21.03.24г. на СГС, ІV-Б състав. Указва на касатора да представи квитанция за платена д.т. в размер на 15лв. по сметка на ВКС, в 1- седмичен срок от съобщението, иначе касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва за насрочване след представяне на квитанция за платена д.т.. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Уста, срещу решение №1666/21.03.24г. на СГС, ІV-Б състав. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Предявен е иск за установяване на български произход на ищцата Е. Уста по чл.3, ал.2 от ЗБЖИРБ. Твърди се, че бащата на ищцата Т. А. бил българин, тъй като се родил в България през 1936г., и родителите му били български поданици, които през същата 1936г. се изселили в Турция. Т. А. починал в Турция през 1986г., както и ищцата през целия си живот живяла в Турция. Твърди се още, че всички били имали българско самосъзнание. С влязло в сила определение на ВКС, ІІІ ГО, е решен въпросът с допустимостта на иска. В срока за отговор Министерство на правосъдието оспорва иска като изразява становище, че бащата на ищцата не бил българин, тъй като нямал българско самосъзнание. Първонистанционният съд е приел, че ищцата нямала български произход, тъй като било необходимо баща и да е имал българско самосъзнание съгласно пар.2, т.1 ДР ЗБГ. Освен това бащата на ищцата Т. А. бил изгубил поданството си по силата на изселването съгласно ЗБГ от 1948г.. СГС е приел, че родителите на Т. А. са били с турско самосъзнание, а Т. А. се изселил заедно с тях в Турция, когато бил на 4-месечна възраст, поради което не било доказано българското етническо самосъзнание на бащата на ищцата. Освен това той бил изгубил и българското си гражданство с факта на изселване в Турция по силата на ЗБГ, действащ от 450г. до 48г.. В касационната жалба са наведени оплаквания, че под „български произход“ законът не разбира „етнически произход“, т.е. лицето да е със българско самосъзнание, поради което в изложението се поставя въпроса- какво е съдържанието на понятието „българин“, въведено в пар. 2, т.1 от ДР ЗБГ. ВКС счита, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото няма установена съдебна практика по тълкуване на посочената правна норма, тъй като по същия въпрос е допуснато касационно обжалване с определение № 5871/ 16.12.24г. на ВКС, ІІІ ГО отново на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и няма постановено решение по чл. 290 ГПК. Воден от горното, ВКС