Решение № 4444 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7761/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националназдравноосигурителна каса (НЗОК), чрез гл. юрисконсулт М. Методиев против Решение № 16075 от 12.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2682/2025 г. по описа на Административен съд – София – град в частта, с която е изменена Заповед за налагане на санкции и е редуциран размера на определените финансови неустойки. Изложени са доводи за неправилност, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски за касационната инстанция. Подадена е и касационна жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) Софиямед“ ООД, гр. София чрез процесуален представител С. Джилджов против Решение № 16075 от 12.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2682/2025 г. по описа на Административен съд – София – град в частта, с която е потвърдена заповедта за налагане на сакции. Изложени са доводи за неправилност, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски за двете инстанции. „УМБАЛ Софиямед“ ООД, не се явява в открито заседание. Постъпил е отговор по касационната жалба на управителя на НЗОК, в който обосновава неоснователност на същата. Управителят на НЗОК, не се явява в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба на лечебното заведение в писмен отговор. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Софиямед“ ООД и за основателност на оспорването по касационната жалба на управителя на НЗОК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София – град по жалба на „МБАЛ Софиямед“ ООД е Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-42/07.02.2025г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). От фактическа страна по делото е установено следното: С оспорената заповед на управителя на НЗОК на лечебното заведение са наложени финансови неустойки в общ размер на 28 500,00 лв., формиран от 16 санкции по 1500 лв. и 7 санкции по 500 лв. Заповедта е издадена въз основа на констатации от проверка, възложена със заповеди № РД-25-768/01.11.2024 г. и № РД-25-782/07.11.2024 г., обективирани в протокол № РД-25-768-1/28.11.2024 г. С протокола са установени 24 нарушения, като по отношение на ИЗ № 7143/2024 възражението на лечебното заведение е прието за основателно от Арбитражната комисия по чл. 75, ал. 2 ЗЗО, поради което санкции са наложени за останалите 23 случая. Констатираните нарушения се изразяват в: допускане на избор на лекар/екип срещу заплащане при условия на спешност (ИЗ № 13618/2024, № 27425/2024, № 24762/2024, № 14733/2024, № 31799/2024 и № 30006/2024); неправомерно събиране на потребителска такса от освободени лица (ИЗ № 30011/2024 и № 17232/2024); както и изискване на плащане или доплащане за дейности и консумативи извън предвидените в НРД изключения (ИЗ № 41694/2024, № 24449/2024, № 24784/2024, № 31444/2024, № 40656/2024, № 41941/2024, № 39422/2024, № 39520/2024, № 38035/2024, № 13971/2024, № 09860/2024, № 15417/2024, № 11993/2024, № 19245/2024 и № 17327/2024). Въз основа на тези констатации административният орган е приел, че са налице нарушения на чл. 29, т. 4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето, на чл. 37, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване във връзка с Приложение № 11 към Националния рамков договор за медицинските дейности, както и на чл. 33, т. 4 във връзка с чл. 30 от Националния рамков договор, тълкувани съобразно правилото на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, поради което е издал процесната заповед за налагане на финансови неустойки. Със Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-42/07.02.2025 г. управителят на НЗОК е наложил на жалбоподателя финансови неустойки, като по отношение на т. 1–7 и т. 9–17 от административния акт размерът им е определен при наличие на „повторяемост“ на нарушенията по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023–2025 г. Първоинстанционният съд е приел, че макар процесната заповед да е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е незаконосъобразна в частта относно размера на наложените санкции. Отбелязал е, че необосновано административният орган е приел наличие на „повторяемост“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на НРД за МД 2023–2025 г., доколкото липсват доказателства за влязъл в сила предходен санкционен акт, а такива констатации не се съдържат и в протокол № РД-25-768-1/28.11.2024 г. Поради това не са налице предпоставките за прилагане на санкциите по чл. 455, ал. 4 от НРД. Наред с горното съдът е приел, че липсват мотиви за определяне на санкциите в максималния им размер както по чл. 455, ал. 3, така и по чл. 455, ал. 4 от НРД. Счита, че от данните по делото се установява, че констатираните нарушения са относително ограничен брой спрямо обема на извършената дейност, като при проверка на 197 истории на заболяването нарушения са установени в 23 случая, а при внезапния контрол не са констатирани нарушения. При тези данни съдът приема, че целите на закона могат да бъдат постигнати с определяне на санкции в минималния предвиден размер, поради което оспорената заповед следва да бъде изменена, като размерът на финансовата неустойка се определи на 200 лв. за всяко нарушение, или общо 4600 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. По отношение на материалната законосъобразност на наложените санкции, настоящият състав на ВАС, намира следното: Споделя изводите на Административен съд – София – град относно ИЗ № 13618/2024, № 27425/2024, № 24762/2024, № 14766/ 2024 (грешно посочен номер в първоинстанционното решение №14733/2024), № 31799/2024 и № 30006/2024 (т. 1- 6 от Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-42/07.02.2025г.). Съгласно § 1, т. 6 от ДР на Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, "спешно състояние" е остро възникнала промяна в здравето на човека, която може да доведе до тежки функционални и морфологични увреждания на жизненоважни органи и системи. Видно от приложените по делото доказателства, налице е хоспитализация на пациентите по спешност, която изключва възможността за извършване на избор на лекар/екип и заплащането от пациента за допълнителната услуга, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. На следващо място и по отношение на ИЗ № 30011/2024 и № 17232/2024 (т. 7 и 8 от Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-42/07.02.2025 г.), настоящата съдебна инстанция споделя изводът на Административен съд – София – град, че заболяванията, обективирани в Приложение № 11, обуславящи освобождаване от заплащане на такса по чл.37, ал.1 ЗЗО, не следва да бъдат тълкувани стеснително. Аргументът на адресата на административния акт, че след лечението, пациентите показват подобрение в слуха, което не съответства на диагнозата с код 90, а именно „глухота“, която определя пълна липса на слух, не следва да бъда споделена. Поставянето под бъдещо условие прилагането на административно задължение каквото е освобождаването от такса по чл.37, ал.1 ЗЗО при наличие на конкретните законови предписания е лишено от обективна и правна логика. Относно ИЗ № 41694/2024, № 24449/2024, № 24784/2024, № 31444/2024 и № 40656/2024 (т. 9 - т. 13 от Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-42/07.02.2025 г.), Административен съд – София – град е достигнал до законосъобразен извод. Безспорно по делото е установено от доказателствата, че заплатените суми за медицинските изделия и консумативи, НЗОК заплаща по КП № 70.1 и № 73.1, тъй като същите не попадат в изключенията. Споделя се извода на съда, че остава без значение обстоятелството дали съответният обект, за който е изискано плащане или доплащане, представлява консуматив, медицинско изделие или друга стока или услуга. Същите изводи следва да бъдат направени и по отношение на ИЗ № 41941/2024 и № 39422/2024 г. (т. 14 и т. 15 от Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-42/07.02.2025 г.), както и ИЗ №39550/2024 г; № 38035/2024 г., №13971/2024 г., № 09860/2024 г., № 15417/2024 г., № 11993/2024 г., № 19245/2024 г. и № 17327/2024 г. (т. 16-23 от Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-42/07.02.2025 г.). По отношение на приетата от административния орган „повторяемост“ на нарушенията, първоинстанционният съд намира, че същата остава недоказана и като такава не следва да се кредитира. Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на НРД за МД 2023–2025 г. "Повторно нарушение" е второ и следващо нарушение, извършено от лекар от лечебно заведение - ИМП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на календарната година. Наличието на влязъл в сила санкционен акт представлява юридически правнорелевантен факт, който подлежи на доказване в рамките на административното производство и тежестта за доказване е на административния орган. Отчитайки обстоятелството, че и актът на който се е позовал управителят на НЗОК макар и издаден в едногодишен срок не е в същата календарна година, административният съд законосъобразно е приел, че не е налице повторно нарушение за процесните случаи. Съгласно приетата от органа за приложима разпоредба на чл. 455 ал.3 от НРД МД 2023-2025г. когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ, управителят на НЗОК налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв. В конкретния случай санкцията е определена в максимален размер, но административният орган не е изложил мотиви и не е обосновал надлежно налагането на финансова неустойка в максималния предвиден размер. Мотиви са изложени в оспорената заповед, но по същество същите са бланкетни и са обосновани единствено с характера на допуснатото нарушение, водещо до необходимост от санкциониране, но не и с конкретни доводи, съдържащи обстоятелства, обосноваващи извод за необходимост от налагане на санкциите в завишен размер. Административният орган се е ограничил да изложи единствено, че получените от лечебното заведение плащания са неправомерно изискани от пациентите и съответно последните са извършили недължими плащания, което обосновава извода за необходимост от налагане на санкции, но не се отнася до размера им. По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че оспореното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и неоснователността и на двете касационни жалби разноските на страните следва да останат така както са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: