Определение № 2238 от 12.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1726/2023 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, [населено място], срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ищецът „Софийска вода“ АД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалба на ответника, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което по предявените искове по чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по ял 86, ал. 1 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищеца възнаграждение за предоставени услуги на основание сключен между тях договор, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че съгласно сключения между страните договор от 23.03.2020 г. ищецът предоставил на ответника услугата по резервиране, транзитиране и доставяне на обработена вода от водоснабдителната система на [населено място] до пункт за доставка срещу задължението на ответника да заплати цената на услугата в уговорен размер от 0.23 лв./куб. м. (без включен ДДС), неодобрена предварително от регулаторния орган ДКЕВР. Обсъждайки направеното от ответника възражение за нищожност на договора поради противоречие със закона и поради липса на съгласие във връзка със събраните по делото писмени доказателства, съдът е приел, че същото се явява преклудирано като направено след изтичане на сроковете за отговор на исковата молба. Извода си е основал върху разрешението по ТР № 1/2020 г. на ВКС-ОСГТК и съобразявайки, че специалната нормативна уредба не съдържа императивни правила, които да установяват приложимо в случая с оглед предмета на договора изискване за предварително разрешение или последващо одобрение от страна на КЕВР, доколкото при уговорените резервиране, транзитиране и доставка на обработена вода сделката има водоснабдителен характер по смисъла на чл.1, ал.2 ЗРВКУ, като е сключена между дружества - оператори по чл.2, ал.1 ЗРВКУ, и за нея специалният закон не е установява особени предпоставки, в т. ч. и разрешение - предварително или последващо от страна на КЕВР. С това е обосновал извода, че нищожността на процесната сделка не произтича пряко от нейното съдържание и форма, поради което действителността ѝ подлежи на проверка само при своевременно въведено възражение в тази насока. Аналогичен извод съдът е обосновал и по отношение на възражението за частична нищожност на договора - клаузата по чл. 6.1 относно определянето на цената на предоставената услуга - по съображения, че административното регулиране е ограничено от чл. 14, ал. 3 ЗРВКУ в приложимата редакция (ДВ, бр. 58 от 2015 г.) до установяването на максимален размер на прилаганите от операторите цени, който в конкретния случай уговорената цена не превишава.

Въз основа на събраните писмени доказателства въззивният съд е приел, че ищецът точно е изпълнил задълженията си по договора, като е доставил до местоизпълнението посочените в представените протоколи количества обработена вода. Приел е също, че за тези количества ищецът е издал съответните фактури, надлежно осчетоводени в редовно воденото негово счетоводство, както и че същите са отразени и в дневниците за покупко-продажба и на двете страни.

Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай изложените от жалбоподателя доводи не обосновават очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК съобразно приетото в съдебната практика съдържание на това понятие, посочено по-горе. Изложеното се свежда до оспорване на правилността на извод на въззивния съд, че е приложима цената за доставка на вода за потребители, какъвто извод в решението липсва, доколкото със същото е приета за валидна съдържащата се в договора клауза относно размера на цената, т. е. приета е за приложима уговорената между страните, а не установената от регулатора цена.

По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса преклудирано ли е направено след срока за отговор на исковата молба възражение за нищожност на договор или на отделна клауза от него, поради противоречие със закона, когато по делото са събрани доказателства, от които е видно, че договорът или клауза от него е нищожна.

По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са въведени въпросите:

• какъв е порокът на клауза за определяне на цената, която съгласно чл. 12, ал. 2 ЗРВКУ вр. чл. 5, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е подлежала на регулиране от КЕВР, но такова регулиране не е извършено;

• приложима ли е утвърдената от КЕВР цена за доставка на вода от ВиК-оператор на потребители в хипотеза, при която този оператор доставя вода на друг оператор и цената не е регулирана от КЕВР.

Първият от поставените въпроси не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. ГПК съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. С дадената формулировка изводът не съответства на изложените от съда съображения за липса на императивна норма, установяваща изискване за разрешение или одобрение на цената от страна на КЕВР (във връзка с нищожността на договора изцяло), респ. за липса на противоречие с императивна норма във връзка с твърдяната частична нищожност с оглед приетото от съда за императивен характер само на максималния размер на цената.

По останалите два въпроса отсъства специалната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставените въпроси да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. И по двата въпроса изложените аргументи се свеждат до тезата на жалбоподателя, че спрямо процесния договор следва да намери приложение разпоредбата на чл. 295 ТЗ, поради което и при липсата на съгласуване с КЕВР договорът не поражда действие, както и че неправилно въззивният съд е приел за приложима в случая утвърдената от КЕВР цена за потребители. С това обаче се оспорва правилността на въззивното решение, чиято проверка е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство, но не се обосновава значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, разяснен с т. 4 от ТР № 1/2009.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК и съобразно направеното искане жалбоподателят дължи на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

С тези мотиви съдът