Определение № 60531 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 616/2021 г.

Пряка ли е в случая причинно- следствената връзка между увреждането /трудовата злополука и претендираните вреди за разликата между БГВ и обезщетение за безработица ,между които стои факта на прекратяване на трудовия договор със съгласие на ищцата и доброволно поставяне в състояние на безработица; (3)Прекъсва ли се посочената причинно-следствената връзка между увреждането /трудовата злополука и претендираните вреди от факта ,че ищцата е дала съгласие за прекратяване на трудовия й договор ,в резултат на което е останала без работа и търпи по- нисък доход. В променен словоред, същите твърдения се формулират като въпроси и се коминтира поредността на фактите по делото и доводите за защитата за последиците им (4). При прекратено на основание чл.331 КТ трудово правоотношение след злополуката, фактът на даване на съгласие по чл. 331 КТ прекъсва ли причинната връзка

и подлежат ли на обезщетяване претендираните пропуснати ползи като вреди от трудова злополука, довела до трайна неработоспособност 30% ,при положениече фактът на оставане без работа е обусловен от съгласието на ищцата за прекратяване на трудовия договор (6). В изложението се оспорва обосноваността на направения от съдилищата извод ,че ищцата не си е намерила подходяща работа поради установената неработоспособност. Не се сочи как е доказана причинно- следствена връзка за това, същата не е изследвана ,не е доказана и няма доказателстваза нея,поради което решението е очевидно неправилно. Неточно е заключението на въззивния съд до какво се свежда въззивната жалба и доводите на жалбоподателя. Твърди се и противоречие на въззивното решение с решение №74/2019г по гр.д№2813/2018г на ВКС по „материалноправен въпрос“,като в изложението не се посочва кой е въпросът. Ответната страна Б. Б. Г. е заявила в отговор, че не са налице пороци на решението по свмисъла на чл. 280, ал.2 ГПК Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК също не е обосновано Поставят се едни и същи въпроси, свързани с твърдението ,че след като един работник прекрати трудовото си правотношение по чл. 331 КТ,няма право след това да претедира обезщетение за вреди от трудова злополука ,по което твърдение, при съществуващата законова уредба,е безсмислено да се спори. За причинната връзка са налице убедителни доказателства. Претендират се разноски за адвокатска защита. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. При отговорността на работодателя по чл.200 КТ се обезщетяват вредите от трудова злополука ,като основанието и обема на отговорността не се повлиява от обстоятелството ,че след настъпването на трудовата злополука, трудовото правоотношение с пострадалия е прекратено. Без значение за отговорността по чл. 200 КТ е дали трудовото правоотношение е прекратено на предвидено в КТ основание, изискващо съгласието на работника или служителя. Също така, основанието и обема на отговорността по чл. 200 КТ не се повлиява от процента обща нерабоспособност, определен от здравните органи, когато приносът на трудовата злополука за състоянието е процентно установен .Принципът на пълно обезщетение на вредите от трудова злополука и професионално заболяване намира израз и в съдържанието на чл. 200 ал.3 КТ ,като посочената в тази норма разлика е между получавано обезщетение и/или пенсия по обществено осигуряване,т.е без да се изключва съвместимостта,съотношението, или определени основания на полученото по реда на социолното осигуряване плащане ,при възникване на задължението за обезвреда относно разликата между тази величина и трудовото възнаграждение,което увреденият би получавал. Във всички тези случай, разликата се дължи от работодателя като обезщетение за имуществени вреди, както е изяснено в установената практика на ВКС, включително цитираната от касатора. При лица с определен процент призната трайна неработоспособност законът не отрича правото им на труд и го гарантира чрез пакет законодателни мерки .Работодателят, при който трудовата злополука е настъпила, също така ще дължи разликата между получавано при друг работодател ( който е трудоустроил лицето с процент трайно намалена работоспособност)по-ниско трудово възнаграждение и възнаграждението, което увреденият би получавал, ако не бе претърпял злополуката. Законът не заставя увреденият да се пенсионира поради установен процент неработоспособност, не поставя отпускането на определените в КСО социални плащания в съотношение на връзка и зависимост спрямо основанието за отговорността по чл.200 КТ,а целта на уредбата е да се избягва неоснователно обогатяване.В общия случай КСО гарнира на лицата в положение на безработица обезщетение за определен от закона пределен срок. Обезщетението, което в случая ищцата е получавала чрез БТ -Видин е определимо на база вноските от работодателя, прекратил трудовото правоотношение. От значение за настоящия спор е размера на полученото като величина, при отчитане на която се формира претендираната с иска разлика. Не и основанието, тъй като право да получават обезщетението по чл. 54а и сл. КСО,по реда на НОИПОБ имат включително лица с признат междувременно,или в последствие процент нетрудоспособност,поради което разликата между обезщетението за безработица и трудовото възнаграждение, което увреденият би получавал, ако не бе претърпял злополуката, се дължи на основание чл. 200 КТ от работодателя при който трудовата злополука е настъпила, като принципът за недопускане на неоснователно обогатяване не се нарушава. Както при трудова злополука,така и при наличие на професионално заболяване на обезщетяване подлежат всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Изтъкваните от касатора обстоятелства във въпросите не прекъсват причинната връзка ,необходима за отговорността по чл. 200 КТ. Разрешението на въпроса е изводимо от възприетия принцип на пълно обезщетяване при тази обективна отговорност,включително от законодателното определяне на обема вреди и в частност при пропуснатите ползи (чл. 200, ал.3 КТ ) при които се взема предвид проекцията на трудовото правоотношение до навършване възрастта за пенсиониране. Съгласно препращащата норма на чл. 212 КТ правилата за деликтната отговорност (чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД) намират приложение и при отговорността по чл. 200 КТ при определяне на обезщетението за неимуществените вреди,а относно имуществените вреди - доколкото не е налице специална уредба. Както е изяснено в установената практика на ВКС, /включително цитираната от касатора/,водещите съображения на законодателя са за пълнота при защитата на пострадалия работник или служител.Тази особеност намира израз при обема на отговорността. Кодексът на труда въвежда особени правила относно предпоставките за отговорност по чл. 200 КТ, освобождаването от нея и особени правила, засягащи причинния процес (посочени в реш. № 74/2019г по гр.д № 2813/2018г на 3-то г.о на ВКС). Кодексът на труда възлага на предприятието,в което трудовата злополука е настъпила професионалните рискове в размера,който не е поет от общественото осигуряване. Касаторът оспорва възложената от закона своя отговорност. По формулираните в тази насока няколко въпроса в изложението не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като същите имат установен отговор в практиката на ВКС ,съобразен от Видински окръжен съд Причинна връзка е необходима предпоставка, тя е изследвана и установена от решаващия съд съгласно трайно установената практика на ВКС, в реда подлежащи на изясняване фактически обстоятелства, като не е налице и изтъкната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. Основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е предвидено, за да бъдат поставяни чрез въпроси неотносими към спора доказателствени тези и виждания, при това без да са подкрепени с ясни съображения от правна страна. Следват се разноски в размер на 763 лева Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.