Определение № 182 от 20.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2523/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. К., А. Л. Р. и М. А. Р. срещу решение от 27.12.13г. по гр.д.№7628/12г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението от 07.02.12г. по гр.д.№24556/09г. на Софийски районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателите срещу Т. И. С. установителен иск за собственост на 25,30% ид.части от УПИ ХІ-26, кв.42 по регулационния план на [населено място], м.”ГГЦ-зона В-15”. Ответникът в производството Т. И. С. оспорва жалбата. Счита, че е налице пречката на чл.280, ал.2 ГПК за разглеждането и по същество. По направеното възражение настоящият състав приема следното: Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, в действащата му редакция, която е приложима в случая, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000лв. В настоящия случай предмет на делото е установителен иск за собственост на 25,30% ид.части от дворно място. Цената на иска, определена по правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, е равна на данъчната оценка на спорните 25,30% ид.части. В случая данъчната оценка на целия УПИ ХІ-26 е 4786,90лв., видно от приложеното по делото удостоверение на стр.18 от първоинстанционното производство, а само на спорните 25,30 % - 1211,09лв. При това положение въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото, на ответника Т. И. С. следва да бъдат заплатени направените разноски в размер на 550лв. по договор за правна защита и съдействие от 03.04.2014г. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение