Определение № 1467 от 24.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1048/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д., чрез съпругата му М. Г., срещу определение № 203/22.01.2026г. по ч.гр.д.№ 3256/25г. по описа на САС, с което е потвърден отказът на СГС от 16.10.2025г. по гр.д.№ 6495/21г. да освободи касатора от задължение за заплащане на държавна такса. Относимите към настоящото производство твърдения в жалбата са, че атакуваното определение е постановено от незаконен състав и че е невярно приетото, че касаторът има материална възможност да заплати дължимата държавна такса. Като основание за допускане до касационно обжалване се сочи това на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК –нарушение на влязло в сила решение на ЕСПЧ по „дело срещу Дания от Хандшил“. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че молителят е пропуснал да декларира по реда на чл. 83, ал.1 ГПК участието си в множество търговски дружества и не сочи нови обстоятелства – настъпили след влизане в сила на предходно определение, с което е било отказано освобождаване от държавна такса по същото дело, поради което искането му е неоснователно. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Същият следва да е ясно и точно формулиран от касатора, а не изводим от съда от касационните оплаквания и изложението по чл. 284, ал.3 ГПК. В случая касаторът не е определил правния въпрос/ правните въпроси от значение за изхода на делото, а е заявил и то произволно /без да обоснове/, че е неправилно, позовавайки се бланкетно / без да посочи конкретен акт на Конституционния съд на Р България или на Съда на Европейския съюз/ на допълнителния селективен критерий на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. Така мотивиран, съдът