Определение № 1373 от 18.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 382/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Касационната жалба е подадена от „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ АД чрез процесуалния му пълномощник - адв. А. К., срещу решение № 660/31.10.2023г., постановено по в.т.д. № 536/2023г. на Апелативен съд - София, с което отменено решение от 17.03.2023 г. по т.д. № 2042/20 г. на СГС, ТО, VІ – 19 състав в частта, с която „Аси Хидросис“ ЕООД е осъден на основание чл. 55, ал.1, предложение трето от ЗЗД във връзка с чл. 87 от ЗЗД да заплати на „Летище София“ ЕАД, сумата 160 200 лв. с ДДС, представляваща заплатена продажна цена по разваления с обратна сила договор за изпълнение на обществена поръчка изх. № 100-Д94 от 20.03.2020 г., като вместо това е отхвърлен иска като неоснователен.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Сочи, че неправилно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за разваляне на договора. Счита, че са налице съществени недостатъци в доставената стока и с исковата молба е направено изявление за едностранно разваляне и връщане на даденото по договора, което с достигането си до ответника на 18.01.2021г. е породило желаните правни последици. Поддържа, че констатираните недостатъци на доставените гранули са съществени и неотстраними с оглед договореното предназначение. Счита, че са неправилни изводите на въззивния съд, че в техническото задание не бил посочен конкретен производител на карбамида, като следвало да се съобрази офертата на „Аси Хидросис“ ЕООД, в която е предложено изпълнение чрез производител от Румъния, а не от Туркменистан. Поддържа, че след като е била приета офертата, изпълнителят не е имал право да замени едностранно стоката с друга, произведена извън ЕС, както и че не е представил доказателства за спазване изискванията на Регламент 58/2001г. по отношение на продукта от Туркменистан. Не споделя и изводите на въззивния съд, че всяко лице при приемане на стоката можело да установи разликата в опаковката и етикирането, като счита, че това биха могли да направят само лица, които са детайлно запознати с обществената поръчка. Поддържа, че доводите на САС, че следвало да се констатират недостатъците при приемане на стоката не съответстват на разглеждания иск, тъй като се касае за стоки, които се отличават от поръчаното, а не за стока с недостатъци. Сочи, че погрешно въззивният съд е счел за приложима разпоредбата на чл. 324 от ТЗ, като поддържа, че като купувач не е бил в известност за характеристиките на доставената стока към деня на приемането й, а за това е уведомен едва след узнаване за протоколите от извършените лабораторни изпитвания. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност и основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „При наличието на договор, сключен след сложен фактически състав съгласно Закона за обществените поръчки, и предварителните условия, поставени от възложителя на обществената поръчка, кредиторът има ли право да развали договора като се позове на неизпълнение от страна на длъжника за предоставяне на писмени доказателства относно съпътстващите стоката / вещта/ задължителни изисквания за произход, качество и безопасност, независимо дали стоката / вещта/ по своето естество е с недостатъци или отговаря на техническите изисквания към субстанцията?“

2. „При наличието на сключен договор съгласно Закона за обществените поръчки, по силата на който длъжникът се е задължил да престира вещи с точно определен териториален и персонален произход и предварително е представил доказателства за съответствие на вещите именно с посочения произход, при изпълнение на договора има ли право едностранно да замени вещите с други, които са с различен от уговорения произход и производител?“

3. „При наличието на сключен договор съгласно Закона за обществените поръчки за доставка на родово определени вещи, които обаче са индивидуализирани по отношение на териториален произход и производител, следва ли да се приеме, че сделката е от категорията на т.нар. „фикс-сделки“ или длъжникът може да изпълни точно като достави родово определени вещи с друг произход и производител?“

4. „Обвързан ли е въззивният съд с мотивите на първоинстанционния съд относно предявен самостоятелен иск на договорно основание, при разглеждане на друг иск с извъндоговорно основание, след като предмет на въззивно обжалване е само вторият иск, предявен на извъндоговорно основание?“

5. „Формира ли се СПН между едни и същи страни относно отношенията им, разгледани през призмата на договорната отговорност и при отношенията им, свързани с извъндоговорната отговорност?“

6. „Приложим ли е чл. 324 от ТЗ при преглед на стоката, доставена на основание сключен договор по Закона за обществените поръчки, или в този случай са в сила правилата на специалния закон и изискванията на възложителя по конкретната обществена поръчка?“

Ответникът по касационната жалба – „Аси Хидросис“ ЕООД е подал отговор чрез процесуалните си пълномощници – адв. Г. А. и адв. П. А. от 21.02.2024г., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения, изтъквайки, че същата съдържа неверни твърдения, като претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението, както и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по приложения договор, фактура и извлечение от сметка.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд е приел, че с исковата молба са предявени от „Летище София“ ЕАД срещу „Аси Хидросис“ ЕООД искове за присъждане на сумата 160 200 лева, представляваща заплатена от ищеца продажна цена на доставен карбамид общо 150 тона, разпределен в 212 бигбега, съдържащи урея с произход Туркменистан, вносител „Б. България“ АД по договор за изпълнение на обществена поръчка изх. № 100-Д94 от 20.03.2020 година, обособена позиция № 2, поради скрити недостатъци на стоката, които съществено намаляват цената и годността й за предвиденото в договора потребление, с правно основание чл.195, ал 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. чл. 193 ЗЗД, както и на сумата 23 112 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението на ответника за предаване на вещ без недостатъци, представляващи претърпени загуби в размер 23 112 лева, изразяващи се в направени разходи за вземане на проби и извършване на лабораторни изпитания, с цел установяване на вида и състава на цялото количество по трите броя доставки в бигбеговете с оглед изискванията на възложителя, с правно основание чл. 195, ал. 2 от ЗЗД, и в съотношение на евентуалност, а именно в случай на отхвърляне на главната претенция, иск с правно основание чл. 55 ал.1, предложение 3 от ЗЗД за заплащане на сумата 160 200 лв. с ДДС, представляваща заплатена продажна цена по разваления с обратна сила договор за изпълнение на обществена поръчка изх. № 100-Д94 от 20.03.2020 г., обособена позиция № 2, ведно със законната лихва за забава. Приел е, че решението по претенциите с правно основание чл. 195, ал.1 предложение 1 и чл. 195 ал.2 от ЗЗД, с което са отхвърлени същите, е влязло в сила като необжалвано, поради което предмет на въззивното производство е единствено решението в частта по претенцията с правно основание чл. 55, ал.1, предложение трето от ЗЗД.

Софийският апелативен съд е приел от фактическа страна, че през 2020 г. ответникът „Аси Хидросис“ ООД е взел участие в процедура по обществена поръчка, обявена от ищеца „Летище София“ ЕАД, като е представил в срок предложение за доставка на стоката по обособена позиция №2 от обявлението - 300 тона карбамид, от които 100 тона -антиобледенителни гранули, предназначени за обработка на писта за излитане и кацане, пътеки за рулиране, бетонови и други асфалтобетонови настилки на летище София. Счел е, че след проведената конкурсна процедура ответникът е класиран на първо място, в резултат на което на 20.02.2020г. страните са сключили договор № 100-Д-94/20.03.2020 г. на основание чл. 183 вр. чл.112 от ЗОП, който договор е със срок на изпълнение от една година и цена на доставката от 213 600 лева с ДДС. Въззивният съд е приел, че не се спори, че на 20.04.2020 г., 30.04.2020 г. и на 05.05.2020 г. ответникът е доставил на купувача на три пъти по 50 тона карбамид / антиобледенителни гранули/, за което са съставени и подписани по надлежния ред три броя фактури / съответно с № 1568/29.04.2020 г., №1569/30.04.2020 г. и № 1575/05.05.2020 г. За приемането на стоката са съставени и три броя приемо - предавателни протоколи, съответно с № 1/ 29.04.2020 г., № 2/30.04.2020 г. и № 3/05.05.20202 г., които са подписани без забележки и възражения от купувача относно количеството и качеството на стоката. Приел е, че от представените по делото два броя платежни нареждания е видно, че на 11.05.2020 г. и от 15.05.2020 г. ищецът е заплатил сума в общ размер на 160 200 лева, представляваща продажната цена на получените 150 тона карбамид.

Въззивният съд, описвайки твърденията на ищеца по исковата молба и уточнителните такива, е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по заявеното основание и петитум по предявената в съотношение на евентуалност претенция, поради което доводите на ответника-жалбоподател за недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск, са неоснователни. Поддържаното и възприето от съда основание на претенцията е връщане на даденото по развален поради пълно неизпълнение договор за доставка, предвид твърденията за доставка на стока, която се различава от посочената в договора по своите количествени и качествени характеристики, като това основание не е променено с уточнителната молба от 13.08.2021 г., в която е обосновано единствено отпадането на правния интерес на ищеца от последващо изпълнение на договора предвид сключения договор за концесия на летище София с трето лице.

САС е приел, че по делото не е установено осъществяването на твърдените от ищеца предпоставки за разваляне на договора, а именно доставяне от ответника на стока с толкова съществени отклонения от уговореното в количествено и качествено отношение, че същата да се явява напълно негодна за употреба съобразно посоченото в договора предназначение. Въззивният съд е приел, че в техническото задание не е посочен конкретен производител на карбамида, който следва да бъде доставен, нито е налице изискване за конкретна държава или територия / Европейски съюз/, в която същият следва да бъде произведен, а единствено в т.3.4 от Техническото задание се препраща към установените изисквания за първо качество по БДС[ЕИК], което не е достатъчно, за да се обоснове извод, че продуктът следва да е произведен на територията на Европейския съюз, тъй като и карбамид, произведен в държава, която не е член на Европейския съюз, би могъл да отговаря на всички изисквания на посочения стандарт за качество. САС е приел, че такъв извод не следва и от посоченото в офертата задължение по т.5.2, а именно, че доставеният продукт ще отговаря на изискванията за качество, установени от Регламент ЕС 58/2001 или друг актуален еквивалент, тъй като и тези изисквания могат да бъдат покрити и от производител от друга държава по произход. САС е приел, че не съставлява основание за разваляне на договора доставянето на стоката в опаковки, различни от посочените в техническото задание, без етикети, на които да са указани ясно датата на производство и срокът на годност, тъй като макар тези изисквания да са посочени изрично в клаузата на чл. 12 от договора, неизпълнението им е установимо лесно при обикновен преглед на стоката и то от всяко лице, а доставката е приета без възражения съгласно приемо-предавателните протоколи.

Въззивният съд е приел и че неизпълнението на задължението на продавача в количествено отношение се явява незначително с оглед интереса на кредитора, като самото изявление на ищеца, че доставеното количество е с 200 кг. по-малко от уговорените и доставени общо 150 тона карбамид, сочи незначителна разлика, т.е. десетки пъти по-малка малка /хилядна/ част от общото доставено количество. САС е посочил и че съгласно чл. 13 от договора, възложителят е поел задължението да прегледа доставената стока за съответствие на качеството й в срок от три дни от нейното приемане, като в случая са подписани три броя протоколи за приемане съответно от 29.02.2020 г., 30.04.2020 г. и 05.05.2020 г., както и фактури, а видно от платежните нареждания цената на получената стока е заплатена от купувача на продавача след изтичане на тридневния срок по чл. 13 за проверка на стоката и отпочване на рекламационно производство по чл. 14 от договора. Въззивният съд е приел, че между страните по делото е налице влязло в законна сила решение /по главните искове/, с което със сила на присъдено нещо в отношенията им е прието, че доставената стока няма недостатъци, които да я правят негодна за употреба по предназначение. Приел е, че правото на ищеца да развали договора поради неизпълнение, изразяващо се в доставка на стока, напълно различна от уговореното, се е преклудирало с факта на нейното приемане, поради което и предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. САС е посочил, че доводите на ищеца, че разпоредбата на чл. 13 от договора е относима единствено към правото на купувача да развали договора поради доставка на вещ с недостатъци се явяват неоснователни, тъй като подобен извод не следва от тълкуването на тази договорна клауза. Посочил е, че липсата на разграничение във вида на констатираното несъответствие означава, че клаузата обхваща всички случи на несъответствие на стоката, в т.ч. и хипотезите на толкова съществено отклонение в качествено отношение, което се приравнява на доставка на нещо различно от уговореното, а разпоредбата на чл. 324 от ТЗ намира приложение във всички случаи на търговска продажба на стоки. С оглед горното, САС е отменил първоинстанционното решение и постановил друго, с което е отхвърлил предявения иск за връщане на платената цена.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, следва правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т.е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Първият поставен въпрос от касатора дали при договор, сключен по ЗОП, кредиторът има право да го развали при неизпълнение, независимо дали стоката е с недостатъци, не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК. Въззивният съд не е мотивирал акта си с доводи, че кредиторът по договор по ЗОП няма право да развали договора, а с обоснования въз основа на преценка на доказателствата по делото фактически извод, че в конкретния случай не е налице разваляне на договора, тъй като кредиторът е приел надлежно и съобразно уговореното в чл. 13 от договора доставената му стока, като е имал подходящ срок да упражни правото си да я прегледа и не е възразил своевременно за доставката на стока, различна от уговореното. Решаващ мотив на САС е, че по сключения договор, нито в офертата, нито техническото задание не е уговорено доставка на стока от конкретна страна на произход/или производител. Този въпрос е свързан с несподелените доводи на касатора за липса на съответствие на доставената стока с твърдяна като уговорена по произход, но е във връзка с възприетите от въззивния съд фактически констатации, т.е. така поставен въпросът изисква проверка на установените факти по делото, което означава, че е свързан с правилността на решението и не може да обуслови допускане на въззивния акт до касация на основание чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като не отговаря на даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение.

Вторият поставен въпрос дали длъжникът по договор по ЗОП може да престира вещи с различен от уговорения произход и производител, също не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като въззивният съд не е приел, че е престирана стока, различна от уговорената по произход и производител, а че в офертата и договора е конкретизирано единствено, че стоката следва да отговаря на стандарта по БДС, което е възможно и за стоки с производител извън ЕС и доколкото не е установено, че доставената стока не отговаря на този стандарт, не е налице надлежно упражнено право на разваляне на договора. Въпросът е свързан с невъзприетата теза на касатора, че е уговорена доставка на стоки от конкретен производител, т.е. касае фактическата обстановка и правилността на въззивното решение, поради което не съставлява значим правен въпрос, обусловил изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК, нито е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Не е обоснован и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, тъй като посочването от жалбоподателя, че е от значение за развитие на правото не е достатъчно за да бъде установено наличието на това основание.

Третият поставен въпрос се обосновава с тезата на касатора, че процесната сделка е т.нар. „фикс-сделка“, която не е възприета от въззивния съд. Въззивният съд не е счел, че е налице фикс-сделка и че правото на разваляне е безусловно, но дори и да се приеме, че въпросът е обуславящ и съставлява общо основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК, то не са налице допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК или по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, на които се позовава касаторът. Въззивният съд не е действал в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в решение №203/30.01.2012г. по т.д.№116/2011г., 2 т.о., решение №75/01.07.2014г. по т.д.№3723/2013г., 2 т.о. и мн. др., съгласно която безусловно изявление за разваляне на договора е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки /, т.е. при фикс –сделка се касае за сделка с уговорени времеви параметри, а това не е налице в случая. Наличието на цитираната практика, в съгласие с която е действал въззивният съд, изключва бланкетно поддържаното и необосновано от касатора допълнително селективно основание по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. С оглед изложеното така поставения въпрос не може да обуслови допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Поставените четвърти и пети въпроси: дали въззивният съд е обвързан от мотивите на първоинстанционния по предявен иск на договорно основание и дали се формира сила на пресъдено нещо /СПН/ при претенции на договорно и извъндоговорно основание, са взаимосвързани и са обусловени от посоченото от въззивния съд, че е налице влязло в сила решение по исковите претенции по чл. 195 от ЗЗД, чиято сила на пресъдено нещо следва да бъде зачетена, и че доставената стока не страда от съществени недостатъци. Тези въпроси не отговарят на критерия по чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като не касят решаващият мотив на въззивния съд за отхвърляне на иска, който не е дали са налице установени недостатъци на стоката, а че доставката е приета надлежно и по уговорения в чл. 13 от договора начин - след преглед от възложителя в подходящ срок, без да се възрази и без да е установено, че е различна от уговореното. Наред с това не е налице и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като е налице константна практика на ВКС, че съдът е длъжен да зачете влязлото в сила решение съгласно чл. 297 ГПК, като спорът между страните не може да бъде пререшаван, както и че се преклудират възраженията на страните срещу съдебно признатото или отречено право (чл. 298, ал. и чл. 299, ал. 1 ГПК). Горното задължение на съда не зависи от това дали един иск е разгледан в рамките на производство по едно и също дело или в отделни дела, щом е налице влязло в сила решение по една от претенциите. САС не е действал в противоречие с тази практика, а и не е обосновал извода си, че доставените стоки нямат недостатъци само и единствено въз основа на влязлото в сила решение по иска по чл. 195 от ЗЗД, а с оглед преценка на доказателствата по делото, а именно подписаните приемо-предавателни протоколи без забележки, и кретидирайки заключението на изслушаната по делото техническа експертиза, с което експертът е установил, че доставените стоки за годни за употребата им по уговореното предназначение. Предвид горното така поставените въпроси не могат да обусловят допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Последният въпрос на касатора касае приложението на чл. 324 от ТЗ при договори, сключени по ЗОП, но същият не съставлява общо основание за касация по чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като макар въззивният съд да е приел, че е налице приемане на доставената стока, позовавайки се на тази разпоредба, той не е обсъждал относимостта й към специално договор, сключен по реда на ЗОП, а се е мотивирал с това, че в конкретната хипотеза е спазено изрично уговореното между страните по чл. 13 от договора относно начина на приемане на доставката, като липсват възражения в определения подходящ срок за преглед. Следователно въпросът не е обуславящ и не съставлява общо основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК, а и не е надлежно обосновано от жалбоподателя наличието на допълнителния селективен критерий нито по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, нито по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК.

ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението, без да е налице необходимост от анализ. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона "contra legem" - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора "extra legem" - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Сочените от касатора доводи за очевидна неправилност са несъстоятелни и не могат да обосноват допускане до касационно обжалване, тъй като очевидната неправилност не е идентична с неправилност на въззивното решение поради неговата необоснованост и незаконосъобразност като основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато преценка може да бъде направена от ВКС само след допускане на решението до касационен контрол при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, които не са налице по настоящото дело.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че не следва решението да се допуска до касация.

С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски, а ответникът е заявил изрично претенция за присъждане на такива, като е представил договор от 21.01.2021г. за уговорен размер на възнаграждение от 8000 лв. без ДДС за един адвокат, фактура №8985/24.01.2024г. и извлечение от сметка от „ОББ“ АД, от което е видно, че е заплатена сумата от 9600 лв. за представителство пред касационната инстанция. С оглед горното посочената сума се явява заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника и следва да бъде присъдена като разноски.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.