Определение № 2585 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3179/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 15241/29.06.2023г. на Н. И. Л. и Г. Д. Л., чрез адв. Л. П., срещу определение № 1553 от 13.06.2023г., постановено по ч.гр.дело № 1432/2023г. на Софийския апелативен съд, 7 състав. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 260039 от 05.04.2023г. по гр.дело № 447/2017г. на Софийския окръжен съд, 2 състав, с което е върната частна жалба с вх.№ 260233/14.02.2023г. Частните касатори считат определението на САС за незаконосъобразно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обосновават допускането му до касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и формулират следния въпрос, по който според тях липсва задължителна съдебна практика и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: В случай, че член на съдебния състав е подписал акта с особено мнение и по този начин е счел за основателни оплакванията и възраженията на страната, относими към извършеното в срок плащане на дължимата ДТ, следва ли оспореният от жалбоподателите въззивен съдебен акт да произведе за тях правни последици. Сочат също, че атакуваното определение е и очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирани страни в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съдът намира следното: От фактическа страна се установява, че Н. Л. и Г. Л. са подали частна жалба с вх. № 260233/14.02.2023г. против определение на Софийския окръжен съд от 25.01.2023г. по гр.д.№ 447/2017г., с което е оставена без уважение молбата им за възстановяване на срок за обжалване на съдебен акт от 23.05.2022г. С разпореждане от 14.02.2023, съдът е оставил частната жалба без движение и е указал на жалбоподателите в седмичен срок от съобщението да представят доказателства за платена по сметка на САС държавна такса в размер 30 лева, като ги е предупредил за неблагоприятните последици от неизпълнението. Съобщението за тези указания е връчено на страните на 17.02.2023г. и в предоставения срок те са подали молба, в която са посочили, че представят платежен документ за внесена ДТ, но такъв в кориците на делото не е открит. Въпреки липсата на платежен документ делото е изпратено в САС и с разпореждане № 121 от 23.03.2023г. зам.председателя на САС е върнал преписката. С разпореждане от 24.03.2023г. съставът на СГС повторно е указал на Н. Л. и Г. Л. да представят доказателства за платена държавна такса в размер 30 лева по сметка на САС по частна жалба № 260233/14.02.2023г. и ги е предупредил, че при неизпълнение частната им жалба ще бъде върната. Съобщението с указанията на съда е връчено редовно на Л., като същите на 05.04.2023г. са подали молба, в която са посочили, че представят платежен документ за плащането на дължимата ДТ. С разпореждане № 260039 от 24.03.2023г. първоинстанционният съд след като е констатирал, че въпреки указанията жалбоподтелите не са представили в дадения срок доказателства за плащане на дължимата държавна такса, е върнал, на основание чл.262, ал.2, т.2 във вр. с чл. 275, ал.2 ГПК частната им жалба с вх. № 260233/14.02.2023г. против определение на Софийския окръжен съд от 25.01.2023г. При така установените факти, Софийският апелативен съд, сезиран с частна жалба против разпореждането на СГС, е приел, че към подадените от жалбоподателите молби в първоинстанционното производство, въпреки указанията на съда не е приложен платежен документ за ДТ, а представената към частната жалба разписка не удостоверява плащане по конкретната частна жалба. Според въззивния съд, дори с тази разписка да е заплатена дължимата ДТ, жалбоподателите не са удостоверили това обстоятелство в предоставения от съда срок, каквито са били изричните указания. Съдът се е позовал на трайната практика на ВКС, според която частната жалба се счита редовна, когато в указания срок не само е платена дължимата държавна такса, но и в същия срок са представени на съда доказателства за плащането. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил разпореждането на СГС, като член от състава е подписал обжалваното пред ВКС определение с особено мнение Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставеният от частните касатори въпрос, за който поддържат наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК да е от значение за изхода по делото в смисъла, изяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на значимия правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 - т. 3 ГПК. Следва да се допълни, че подписването на решение/определение с особено мнение е изрично предвидена в ГПК възможност(чл. 21, ал.5 и ал.6 ГПК), като съдебният акт, постановен с особено мнение има същото действие както всяко друго решение/определение. Волята на мнозинството в този случай формира решаващия извод, който обвързва страните. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Въззивният съд не е приложил несъществуваща или отменена правна норма, не е приложил закона в неговия противоположен смисъл; не е налице явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваният съдебен акт е съобразен с константната съдебна практика по приложението на чл. 275, ал. 2 във вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, според която представянето на доказателства за внесена държавна такса по частна жалба е в кръга на абсолютните процесуални предпоставки за нейната редовност. Когато указанията на администриращия нередовната жалба съд за представяне на документ за плащането на ДТ не са изпълнени в определения срок, жалбата подлежи на връщане. Представянето на платежен документ след изтичането на дадения от съда срок не може да бъде взето предвид нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд, тъй като съгласно чл.64, ал.1 ГПК представлява процесуално недопустимо действие. Противното би довело до порочност на съдебния акт, основан на него. В този смисъл определение № 474/ 03.10.2012г. по ч. гр. д. № 354/2012г. на I ГО на ВКС; определение № 394/21.10.2008г. по ч. гр. д. № 1458/2008г. на II ГО на ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО