Определение № 100 от 09.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2694/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 265 от 12.09.2019 г. по т.д. № 1796/2019 г. на Върховния касационен съд, състав на второ търговско отделение, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, депозираната от банката касационна жалба срещу решение № 2616 от 11.04.2019 г. по в.т.д. № 8766/2018 г. на Софийски градски съд, II-Е въззивен състав. С посоченото въззивно решение е потвърдено решение № 359976 от 13.03.2018 г. по гр.д. № 55604/2017 г. на Софийски районен съд, III ГО, 151 състав, за уважаване на предявен от И. Г. К. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 7 211.38 лв., получена от банката, без основание, такса за предсрочно погасяване на ипотечен кредит по договор от 02.06.2008 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска. С определение № 697 от 27.11.2019 г. настоящото частно производство е спряно, на основание чл.292 ГПК, до приключване на тълк.дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. На 23.02.2022 г. е постановено решение по посоченото тълкувателно дело, поради което са налице предпоставките за възобновяване на ч.т.д. № 2694/2019 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. За да постанови атакуваното определение, предходният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, е преценил, че касационната жалба е насочена срещу въззивно решение, с което е потвърдено решението на Софийски районен съд за уважаване на предявения от И. К. срещу „ОББ“ АД осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 7 211.38 лв. – получена от банката сума без основание, съставляваща такса за предсрочно погасяване на ипотечен кредит от 02.06.2008 г., поради нищожност на клаузата на чл.15, ал.3 от договора, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Делото е квалифицирано като търговско, тъй като претендираното вземане произтича от търговска сделка по чл.1, ал.1, т.7 ТЗ, и предявеният иск е с цена под минималния размер за касационно обжалване – 20000 лв. В определението са изложени подробни правни съображения относно критериите за определяне на делото като търговско, при съобразяване на процесуалните норми, приложими към момента на постановяването му. Определението е правилно. Процесуално законосъобразен е изводът на постановилия го съдебен състав за недопустимост на касационния контрол, съобразно критериите по чл.280, ал.3, т.1 ГПК – видът на делото, с оглед на неговия предмет, и цената на иска. Обжалваното определение се явява в съответствие с възприетото от ОСГТК разграничаване на гражданските и търговски дела при дефиниране необжалваемостта на постановени по тях въззивни решения, в зависимост от обективния критерий - паричната оценка на предмета на съответното дело. В мотивите към приетото Тълкувателно решение № 3/2019 г., които също имат задължителен характер за съдилищата в РБългария, е прието, че в съответствие с този обективен критерий, „въведеният имуществен праг за допустимост на касационното обжалване не е обусловен от изискване за търговско качество и на двете страни по сделката, от която произтича правния спор“. Общото събрание на Гражданска е Търговска колегия е изтъкнало също, че до приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК – ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г., не са предвидени изключения, при които, качеството на лицето – страна по търговска сделка, да определя процесуалния ред за разглеждане на делото, като качеството „потребител“ на едната страна по правоотношението не променя характера на делото, нито рефлектира върху обжалваемостта на въззивния съдебен акт. Съобразно принципните постановки в посоченото по-горе ТР и неприложимостта на създаденото ново процесуално правило /чл.113 ГПК - след приемане на ЗИД ГПК обн.,ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г./, тъй като към момента на влизането му в сила въззивното производство не е било висящо, формираният извод за недопустимост на касационната жалба на ОББ АД следва да се потвърди. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение