Определение № 816 от 05.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1999/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. Б. против решение № 28 / 07.01.2013 год. по гр.д.№ 2690 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, осми състав, с което е потвърдено решение от 04.05.2012 год. по гр.д.№ 391 / 2006 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І – 13 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Г. фонд иск с правно основание чл. 88 ал.1 ЗЗ / отм./. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон - чл.32 ЗАдв. и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл.101 ГПК / отм./, предпоставено от неправилното приложение на материалната правна норма. Обосновава основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос: Съставлява ли официално заверен препис, по смисъла на чл.183 пр. първо ГПК, респ. чл.101 ГПК отм., във връзка с чл.32 от Закона за адвокатурата, завереният от пълномощника - адвокат на страната / ползваща се от документа /, препис от частен документ и ползва ли се същият с доказателствената стойност на оригинала ?. Ответната страна - Г. фонд - оспорва доказването на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по така поставения правен въпрос, поради липса на противоречива задължителна съдебна практика ,а напротив – наличието на такава, задължителна за въззивна инстанция, като постановена по реда на чл. 290 ГПК, в съответствие, а не противно на която, е и постановеното въззивно решение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е съобразил решаващия факт за недоказана активна материалноправна легитимация на ищеца, предвид непредставен в оригинал препис от договора за цесия със собственика на увреденото МПС, въз основа на която цесия ищецът твърди, че носител на вземане към Г. фонд от обезщетение за имуществени вреди. Договорът за цесия е представен в копие, заверено от процесуалния представител на ищцата – адвокат, но оспорен с отговора на ответника вкл. относно автентичност на документа, досежно подписа на цедента, като предвид оспорването е изискан от съда оригинала. Такъв не е представен, като ищецът обосновава тезата, че заверката от адвокат, съгласно чл.32 ЗАдв. е достатъчна, за възприемане на преписа с доказателствената стойност на официално заверен такъв по смисъла на чл. 101 ГПК / отм./. Този му извод въззивният съд не е споделил и предвид изключването на договора за цесия от доказателствата по делото от първоинстанционния съд, на основание чл.101 ГПК /отм./, е приел за недоказана активната материалноправна легитимация на ищеца по иска с правно основание чл. 88 ал.1 ЗЗ / отм./. Видно от решаващите мотиви на въззивното решение, поставения от страната въпрос би бил релевантен и покриващ общата характеристика на правен въпрос, ако би включвал същественото за преценката на съда относно доказателствената стойност на частния диспозитивен документ обстоятелство, а именно - оспорване автентичността му от противната страна. Следователно, зададен във варианта на касатора, въпросът не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, което е достатъчно основание за недопсукане на касационното обжалване. Дори, с оглед обстоятелствената част на изложението по чл. 280 ал.1 ГПК, въпросът да се конкретизира като зададен и при тази съществена предпоставка - оспорена автентичност на документа, касаторът не е обосновал хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Цитирал е задължителна съдебна практика по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК - реш. № 173 / 03.05.2012 год. по гр.д.№ 668 / 2011 год. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК - с която въззивното решение е в съответствие, а не в противоречие. В същото е прието, че завереният по реда на чл.32 от ЗАДв. от адвоката - пълномощник на страната / представяща и ползваща се от документа / препис от частен документ / в конкретния случай - предварителен договор / не може да замести оригинала и да предотврати изключването му по реда на чл. 183 пр. второ ГПК / идентичен на текста на чл. 101 пр. второ ГПК отм./, освен когато между страните липсва спор относно съществуването на оригинала. В този смисъл е съобразено оспорване автентичността на документа, т.е. наличието на действително материализирана от посочения като автор на документа воля, относно което обстоятелство процесуалният представител на страната / освен в качество на пряк свидетел, в който случай на преценка подлежи допустимостта на друго доказателствено средство - свидетелските му показания, предвид ограниченията на чл. 164 ГПК, респ. чл.133 ГПК отм./ не би могъл да е в известност. Заверката от пълномощника – адвокат е в потвърждение на пряко установимия от него / „ в кръга на работата му по повод защитата на правата и интересите на клиента „ / факт за наличието на документ, с идентично на представения и оспорен документ съдържание и реквизити и оригинално поставени под същия подписи, но не и по отношение факта на действителното им полагане от посочените в документа автори. В този смисъл, настоящият състав споделя даденото в цитирания касационен акт разрешение на поставения правен въпрос. Не е налице противоречива съдебна практика по тълкуването на чл.32 ЗАдв. вр. с чл. 183 ГПК, респ. чл.101 ГПК / отм./, нито обоснована нужда от преодоляване на цитираната съдебна практика, като неправилна, поради изменение на законодателството или развитие на обществените отношения, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото, като кумулативно изискуеми предпоставки за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение